Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,7 резултата

Който има защо да живее, може да мине всякакво как

Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с
всякакво как.
Какъв е смисълът на живота? Този въпрос е занимал както древните
философи, така и екзистенциалистите. Хората и днес продължават да
търсят отговор на този въпрос. Но има ли един определен , единствен ...
1.6K 4

Новият път

Вървя по старият измъчен път,
както винаги до сега, за последно,
бързам да стигна кръстопътя,
да поема гордо по непознатият.
Старият е зад мен, далече остана, ...
857

На море в Космоса 6

Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?
- Габи, Господинът се събуди.
Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.
- Сигурно не ни помни.
- Господине... Господине... ...
802 1 4

Гатанки за малките бубанки

Работливи и смели
Те са косачи работливи,
ходят по поля и ниви
да си събират там храната,
та да е трапезата богата ...
1.4K

Боси надежди

И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат. ...
534

Приятелство

Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше прияте ...
1K 1 4

На Аз- режим

Превключил си на аз-режим,
и в него днес не съм налична.
Наместо глухо да ръмжим,
встрани отстъпвам прозаична.
Не отразяваш моя мил ...
633 3 12

Нафъкано

На всеки, роден да лети, се падат поне двама, родени да подрязват крила…
хххх
Западняците заприказваха за консолидация за решаване на проблемите, следващи липсващия газ.
Какво – зимата ще се прегръщаме за съвместно топлене ли?
хххх ...
450 4 12

За теб

Без теб живях…
В пустиня дирих капчица вода.
Самотна бях,
в дълги зими, в лед и студ, и мраз.
Безцветна бях… ...
767 2 1

Римувано есе

Защо ли пърхат в мене пеперуди? Дали защото срещам погледите луди? Защото чувам думи грешни, твърдящи, че са непогрешни? Живее и расте у мен тревога! Да обясня на всекиго не мога, че заедно живеем в общия си дом! Не може да си викаме, или разминаваме мълчешком! Че трябва да си го обичаме, редим ... ...
1.6K 4

Объркани мисли

Пак разбъркани, неподредени
мислите ми се въртят,
в слънчевите ти очи големи
цветни кръгове блестят.
Лято е. Цветята са прекрасни ...
456 1 1

Не е един

Той беше като охлюв под вода,
пиявица във нива с лавандула,
овчар на стадо от една коза...
Не беше пръв защото беше нула.
Икона бе, но не от манастир, ...
418 1 1

Ние сме наивните деца

Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
451 1 3

Лято помежду ни

Шампанското в душата да кипи,
милион слънца в мехурчета събрало.
Ти помниш ли, когато аз и ти
измислихме си лято отначало?
Началото - ...
1.6K 12 18

А сега ми е трудно

Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...
966 2

Черни думи – бял кахър

Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...
603 6 14

Цветето, което цъфтеше само нощем 2

Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В м ...
2.2K 12 21

Пътуване

Имам само едно неуморно сърце.
То е моят най-верен приятел.
Всички други съдбата ми даде и взе,
всеки спомен е снимка изпратил.
И понеже животът превръща се в дим, ...
691 1 3

Да те обичат

Да те обичат не когато се справяш,
да те обичат, дори когато си слаб.
Да си онзи, когото забравят,
да си тихия полъх проклет.
Да те обичат дори и когато не искаш, ...
1.2K 1

Жажда

/дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева/
Жадувам днес да бъда светлина!
Душата си да сложа в стая бяла,
без мъка черна, болка и тъга,
където времето е тихо спряло. ...
646 1 4

Кулата 5

- Нещата тук се случват твърде бавно. Пусни го да се върне с мен у дома. Персоналът ще му е в помощ, ще работи с треньор, ще се възстанови напълно. - преговаряше маман учтиво с нея. Мария мълчаливо я разучаваше. Какъв обрат само. Осъзнаваше, че царицата е права и за първи път нямаше аргументи и дово ...
896 1 3

Младо вино

В медногриви струи се разлива
залезът от амфората на зенита
Бавно чезне светлина скоклива
зад ресници, в храсти от ракита.
И гори с отблясъци последни ...
1.8K 3

Муха

О, Боже, нещо ще поискам.
Не е голямо, мъничка муха.
За постоянно нека да я имам.
Не искам тя да има и крила.
Ще гледам, тънички крачета, ...
1.3K 1 10

"Литмус"

Петков е учен забележителен,
родната лексика добре познава!
Има той принос изключителен
в езикознанието и нему слава!
1K

Ваканционен старт

Корабът отплава...
Движим руля...
скучна магистрала.
Каютите са две -
Мерцедес ...
533

Щастливо лято

Денят е слънчева целувка,
а юли – сладък като диня,
шумят вълните без преструвки
и лятото не ще премине,
а само вътре ще се сгуши, ...
483 3 2

Играч

В мене е "последно десет"
и никога не съм "капо",
печеля винаги игрите,
не прескачам трудното ниво.
Начинаещият казват, има все късмет - ...
750 2

Завръщане в миналото

Седнали на дървените, нови пейки и обградени от зеленина, със Сузи се взирахме с интерес в банкнотите, които държах. За нея те бяха новост и много ѝ харесваше да произнася думата “лев“. Нямаше как да не се съглася с испанската си приятелка, че ще е много жалко когато заменят тази красота с еврото. П ...
612 2 6

Стъкленица

Парченце малко от стъкло си имам
прозрачничко и с похлупак
там само слагам, нищичко не взимам
отварям и затварям пак.
Събирам в него и добро и лошо ...
574 1 2

Мъжът е котка във чувал

Краченце, дупенце... готово!
Мъжът докрай се е предал...
Няма нужда и от слово,
той е котка във чувал...
Чувалът е от хитринките ...
575 1 2

За войнстващия егоизъм под маската на съчувствието

Тия дни нещо се поразболях. И тръгнах към личния уж лекар. По пътя ме спира познат, пита ме как съм. С видимата цел да отговоря кратко „Добре“, а той да продължи дългия разговор под формата на монолог с художествено отразяване на всички възможни свои болежки…
Обаче, го разочаровах. Казах само: „Абе, ...
574 3 10

Опитомяване на думите

Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина, ...
938 10 15

Недей

Недей да се промъкваш във съня
покоя мой нахално да смущаваш
и в сенките дълбоки на нощта
ти своя лик пред мене да представяш
Не искам да те виждам! Не сега ...
1.2K 2 4