Син съм на юнашко племе,
туй го в книгите видях.
Ама, дявол да го вземе,
аз май нещо не разбрах!
Где е племето юнашко, ...

Ситен дъждец и песен на птици,
листопаден звън от натежали лозници.
Чашка кафе в мъгливата утрин,
крие се слънцето - май е на ужким.
Есента развяла златни къдрици ...

Скоро след това двамата с Финиан отново бяха на улицата отвън, загледани в малкото прозорче. Страшникът изглеждаше едновременно смазан и бесен.
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговор ...

Земя обругана
изгнила и зла,
земя на нечувано
бедни сърца
птици отчаяно ...

- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледа ...

Тази сутрин – минус шест!
Кръст, глава, коляно, шип –
зимата донесе вест и по бузките ни щипе.
Няма вече бира с лед,
слънцето отзад се скри, ...

Имам снимка на момче
с песен на ревера,
с буйно в погледа жребче,
с устни - медна фруктиера,
с дъхав, бял планински мъх, ...

Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната, ...

Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват, ...

Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...

Когато започнах да пиша във рими,
исках много да пиша за теб -
за този дето изпълва ми дните,
за този наречен "моят човек".
Сега съм щастлива, описвам със думи ...

Каменно се блъска сърцето,
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...

Внезапно в мен почувствах бунт
и клетките ми се строиха.
Започва първият ми рунд.
Преди да стъпя на тепиха.
Сирени вият и гърмят. ...

Затихва бавно живота бурен
и спира бавно, без перон
в полето ширнало се, побеляло
от спомени и мигове безброй
Семафор свети надалече ...

Роден в света, залят с несъвършенства,
притиснат в крехка възраст от беди,
тъй слаб, но борещ се да им въздействаш,
без време да узнаеш кой си ти.
Какъв е смисълът на тази дейност, ...

Ако съм добричка,
ме обичат всички.
Щом се залудея,
първо ми се смеят,
после много викат, ...

Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава ...

И като куче вятърът залая,
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва, ...

Ще те обичам…
Ще те обичам,
винаги ще те обичам!
Каквото и да стане,
не може да ни раздели! ...

През май реших да стана културист.
Веднага спрях да пия Лимончело.
Преминах на режим “Балкантурист”
и хукнах по момета много смело.
Опитвах се… да бягам маратон: ...

Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват. ...

/пример, че не трябва да измисляш, а да познаваш повече хора. И ще имаш маса материал за хумор и особено за сатира/
- Добро утро…
- Ти си си сложил климатик…
- М, да… Видял си го…
- На кухнята. И не си ме питал… ...

Украйна поиска официално от ФИФА да бъде включен отбора й в предстоящото световно първенство по футбол. Вместо Иран.
Основание – участието МОЖЕ БИ на държавата във войната…
Познато, нали? Помните - highly likely…
В своята самоувереност, че всички им дължат всичко, бандерлогите нагло прескачат и логи ...

Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.
Вече съм голям и може би, ...

Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време. ...

В мен напира грях голям,
кожата ти тъй е гладка,
цялата ще те изям
ябълчице сладка.

Мечтаех да съм независим,
да нямам вила на врата,
но, с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.
Не бе то месец, а години- ...

... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...