Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...

Стъпка по стъпка,
лека полека
утъпква човекът
пътека.
Къде ѝ е края, ...

Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...

Във днешно време ние сме богати
на чувства всякакви и на сърца,
защото в гардероба ни прикрити
си имаме достатъчно лица.
И просто имаме лице за всеки, ...

любов - донесѝ
се - пленѝ ни - спасѝ ни
и в нас изкласѝ

с трупането на
парѝ се вдъхновението
изпарѝ

че заслужават
винаги отлични — са
прeнеобѝчни
.....................................................
друго словоподреждане: ...

Край мен минават ветрове
във опит да ги задържа…
Денят се ражда и умира
дълбоко в моята душа.
Приятелството – шум навярно, ...

"Да се завърнеш в бащината къща."-
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...

... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...

Пред Парламента куче се чуди що за господа?!
Облечени със дрехи марка Гучи,
а няма хлебец кой да му даде!
Загрижените господа за хората прииждат с лимозини,
уж са любимци, а пък народа не дойдè! ...

Щом се прибра обратно в дома на Ираж и замени тялото на стареца с това на Казра, Сам седна зад бюрото в кабинета си и затвори очи. Отърсвайки се от всички мисли за Малора, за частицата от него, която държеше в окото си, и какво ще му се случи, когато вещицата научи, че е изгубил ножа, потърси съзнан ...

Фирма за производство на лекарства обявява конкурс за названия на продукцията си.
Моля, побързьйте, защото сме претоварени от нови хапове и сиропи без имена.
Обявяваме и конкурс сред лекарите за измисляне на болести, които нашите лекарства премахват…
хххх
Урсулата на ЕК сведе политиката до професион ...

И ми е звездата в мрака,
и най-непрогледната тъма.
Спасението, дето чакам
и проклятие, избрала го сама.
И ми е сладостта в сърцето, ...

Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се... ...

Нямам нищо перфектно и в себе си
съм преборила всички стремежи.
Аз съм тяло, сглобено от белези
и съзнателно стъпкана нежност.
Не търсѝ в мен скандал, нито драма, ...

Иванчо: Тате, защо хората се женят?
Бащата: По недоразумение, сине!

Oх, да можех аз да пиша,
щях да се обезсмъртя,
щях като Луций Ахенобарба
поеми в пепел да творя,
Щях да възхвалям красотата своя, ...

Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...

Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...

Разхождах си се кротичко навън,
вглъбена в листопада на октомври.
Отрочето въздишаше насън,
загърнато в количката на топло.
Как бях спокойна! Даже, всъщност, бях ...

Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...

С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди. ...

на Сузи
Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!
Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!
Мое лудо вино! Моя бяла севдо!
Дето всичко черно изгори във мен! ...

Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...

Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...

НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...

Обичам да пиша стихове!
Не съм много уверена в себе си!
Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.
В живота се смея .
Обичам много мира ! ...

На върха на света
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...

Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...

Скъпа! Откога не сме се виждали…
- Скъпа! Изглеждаш прекрасно. Свалила си най-малко десет килограма… А каква беше надебеляла…
- Свалих, я… Налагаше се – бях заприличала на теб…
хххх
Гараж в жилищен блок. На него табела: „Гараж. Не паркирай!“… ...

И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...

В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...

Петдесет стотинки
Тръгна на пазар. Трябваше да купи хляб и кисело мляко. В хладилника имаше останало малко парче сиренце и един кренвирш, който, когато го пипна, лепнеше. Помириса го. Имаше дъх на развалено. Реши да го хвърли в кофата, когато се върне от пазар.
Вървеше бавно. Подпираше се на бастуна ...