Изпусках постоянно ранни влакове,
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...

сълзата
посята
в земята
покълна
в цветчѐнце ...

Няма небе тази нощ
има луна без очи
има забрава и мускулен крамп
няма копнеж за прегръдка
няма студ, няма винен вкус ...

Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...

С първия дъх,
подарен ни от Бог,
с майчината прегръдка,
с първия изгрев,
небесен пастрок, ...

Змията:
О, Боже мой, Ти, Господи, прощавай!
Знам главна роля Си ми отредил.
Подготви ми сценичната поява,
обаче, всичко сторих за резил! ...

ПЪТЕЧКА
Имам малка пътечка далечна
във самотно и старо селцé.
Сам край нея присядам на вечер,
чакам нечии нежни ръце. ...

Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
В очите й въпрос не бе изстинал още
"За да обичам, трябва ли да мразя...
Обичам вашите кокошки."
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.

ПИШЕТЕ ПИСМА
Пишете писма, пишете писма,
дори да не стигнат до всяка врата.
Пишете наум и пишете на глас,
пишете с усмивка и чиста душа. ...

Огнени отблясъци падаха по кориците на книгите наредени плътно една до друга по рафтовете на огромната библиотека. Роза се люлееше на мекият фотьойл пред камината и се наслаждаваше на топлината и уюта в любимото си местенце от къщата. Вместо да чете в тази обстановка, прегръщаше малката си дъщеричка ...

Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...

Не е наивност радостта от добротата,
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...

Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...

Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...

РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан. ...

Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село
Едно селце празнува днес.
Събира своите чеда.
Прииждат даже от чужбина
роднини близки и далечни ...

Възкачи се баба Пенка,
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината, ...

За чудото, наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...

О, любима моя България, обичам те от Дунав до Черно море!
Обичам нашият стар Бълкан и Тракия с равно поле!
Много обичам и Пирин, Рила, Родопите и Странджа през
май, трицветно знаме се вее.
Обичам нашите гори и реки шума на безброй водопади ...

Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло.
На воля с вятъра игра, ...

С мене заговори
Ти нежно с мене заговори,
тъй близко бе до моето сърце.
В душата ми откри ти нови
загадъчни, прекрасни светове. ...

Не е важен цветът на кожата, а единствено цветът на душата.

Търся те
в белите прозорци
на бъдещето.
Надничам
с бинокъл. ...

Карам камара
дърва с карма. Вардаа!
Кравата крадла
Клара-Карла
с резачка... ...

Стефан се прибра от работа. Още не беше влязъл в апартамента, когато чу как кучето му лаеше от радост, че стопанинът му се е върнал. Затвори вратата и протегна ръце за прегръдка към домашния любимец. Младият мъж живееше сам и единственото живо същество в неговия дом, което го чакаше с нетърпение бе ...

душата
горката
на обич
богата
и скръбна ...

В галерия стоя и ме притискат
въпроси и желания безкрай –
в отвъдното кандисва ли Кандински
абстракциите си да разгадай,
дали Дали би ми се сторил ясен, ...

Лятото към своя край върви,
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...

Животът често е сякаш несправедлив. "Сякаш", поради тайната надежда, че все пак тази, уж несправедливост, не е безцелна. Вижте, когато една жена си лакира ноктите, тя не лакира просто някакви си там рогови израстъци. Съвсем не. Що за глупост.Тя мисли. Планира. Мечтае. Мрази. Фантазира. Изобщо глупав ...

Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака ...