стихът
невинна е душа
оголена
която
да окрѝля ...

на белите
престилки
белотата
прелива
в на безкрая ...

Днес кълвачът пощалъон
все летя от клон на клон
и разнесе новината
по полята и гората!
Утре до най - големия бор ...

ПРИЗРАКЪТ:
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час. ...

Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер...
Тя като слънцето се смееше,
обичаше това цвете. ...

Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...

Нека невършене на правилно,
вместо вършене на неправилно.
Най-малкото добро
е невършене на зло.

Обичам тайнствената нощ
с коси от нощни пеперуди,
когато месецът е гост,
изкъпан във водите речни,
когато странна тишина ...

Не съм сама
свирепа кръвожадност
в прозрачна яснота
не крия нрав
и зъби жило ...

Отново - във Европа сме шампиони:
С руснаците забъркахме скандал.
Разкрихме руска мрежа от шпиони:
На Руското посолство персонал.
От ДАНС разобличили две чистачки, ...

Спирам вече да чакам
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...

Внезапно, лунно,
някак неочаквано,
се случих в твоите ръце.
Бе тъмна нощ,
бездумна и потайна, ...

Лъчите на слънцето галят баира.
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...

Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...

Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...

Бледнеят
Бледнеят спомени и тишини
в който нощите са ми мълчали,
остават тези бели празнини
и звучността им е заспала! ...

През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...

Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...

Решение е дефектен избор.
Интуиция е блицрешение.

Пулсиращ облак сини пеперуди
летящи мигове от вечността.
Животът скучен вече се събуди.
Родена е в безкрая светлина.
Усещаш ли, че времето го няма. ...

Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...

Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...

Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...

Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...

Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...