Толкова дни изгуби с тоя термометър под мишница. Разтече се като тебеширена рисунка след дъжда. Разми се усмивката й, сега как ще я разпознае нейният любим? Кулата е страшно пренаселена, всякакви змеици изпълзяват изпод сенките, люспите им пъстри и загладени, очите им хладна наркоза, а тя – по едни ...

Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...

Тази сутрин Колев се събуди доста рано. Стана от леглото без да се излежава. Погледна през прозореца и видя, че уличната лампа все още не беше угаснала. Обу си чехлите и отиде до банята. Изми лицето и зъбите си, а след това мина през кухнята, за да си направи едно кафе. Взе го заедно с цигарите и за ...

На баба
Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот... нареждан с обич пъзел. ...

Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...

Аз съм в твоя свят красив
и сърцето ми говори,
всеки миг е с теб щастлив –
без тъга и без тревоги.
Аз съм в твоя свят красив, ...

Над спящите крайбрежия -
високи изгревни води,
потопили хоризонта
в тъмносините си върхове.
Обагрени във розово ...

На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...

От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...

Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...

Хегел казва: "Войните са като ветровете - те пречат на езерата да се превърнат в блата!" Това в немалка степен важи и за войната в Украйна. Западните общества, затънали в т.нар. "позволяваща корнукопия" /описана от Збигнев Бжежински в знаменити негови трудове/ и достигнала апогей след падането на Же ...

Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...

Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.
Сутрин чувствам вкуса на смъртта, ...

Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все да бъдеш половин жена.
Явно, че пак няма да го бъде, ...

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...

В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...

Нежно потрепват листата,
слънце в небето блести,
пръска то цветна позлата,
в светло земята краси!
Осъмът пак лъкатуши, ...

Изпита огромно облекчение, че сънят прекъсна внезапно, не беше сън, а истински кошмар. Успя да се измъкне през служебния вход на болницата, завирайки се в прането и торбите с боклука. Съвестно ѝ беше, че заряза Ивето сама в болничната им стая, но изгаряше от нетърпение да го прегърне, а приятелката ...

Не можех да плувам като другите.
Аз плувах в мечтите си за по-добър , по-чист, по-ясен и откровен свят, и може би заради това се препънах в камъка на път за пробния ми опит за гмурване в океана , подобно на Талес Милетски , който не си гледал в краката , докато ходел , а съзерцавал сиянието на далеч ...

...А когато я питаха, познава ли тя онази любов, любовта от първия поглед..., нещо сякаш погъделичка корема и, а по лицето и се изписа една благодарност, примесена не с тъга, но с тиха носталгия...
И спомни си тя за мирисът на тютюнев дим и терпентиново масло, за лодките на платното, стъпките в пясъ ...

Тук се спирам на инфантилните действия на простия Киро. Няма по-точно определение за глупостите около епопеята „70-те шпиони“.
Причината е ясна – харвардчето иска, ама умира си за внимание. В центъра на събитията, премиер, слуга, изживяващ се като господар.
Е, излязоха доста неща около тъпата акция. ...

Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...

- Хайдее! Стягай багажа и да тръгваме! - подкани го тя, тропайки с десния си крак по студените плочки в коридора.
- Добре де! Стига си давала зор! - отвърна й той, смеейки се, докато се опитваше да затвори ципа на раницата си. - Разбира се, че точно, когато бързаме това чудо ще се заинати и няма да ...

Вълните бяха слаби, почти меки, пясъка обгръщаше краката му, а сутрешният бриз най-после донесе тъй жадуваната прохлада. Само след няколко часа щеше да мечтае да се потопи изцяло, но засега му стигаше да стои до колене на ръба на морето. Беше непоносима жега, дори вечерите бяха задушни с изключение ...

И животът войнишки е с край...
След казармата – много пътеки,
но отличната диплома май,
не предвиждаше службици леки.
Приземих се в големият град... ...

Едно легло делихме,
в него любов правихме,
любов орисана за двама,
любов изгаряща, голяма.
Сега леглото пак делим, ...

Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...

Утрото може да носи цяла палитра нюанси. Още толкова емоции. Горчивина – като от последните дръпки цигара. Тишина – от онези, които оглушават най-шумните души. И избори – понякога толкова много, че не успяваме да видим нито един.
Започвам деня с черно кафе. Бесен съм на себе си. Дори не искам да му ...

Превръща се
в инстинкт
завръщането
в тишината.
- Пожертвай нещо, ...

От скута на тъмната нощ бавно и сакрално изплува кръглата тъмно-червена луна. Отвсякъде се просмуква чернота и тогава ме обхваща необясним смут и разколебаност. Винаги в такъв момент си мисля за неумолимата истина - твоят ден не е напълно твой. Усещам го отдръпнат някак се, а хората до мен, станали ...