Идат от нищо мечти
Желани от години
В планини отчаян
Седях аз смаян
Когато видях я ...

където
са
парѝте -
са
бедѝте ...

Не е ден като ден. В този пек все едно си в пустинята.
Не е истински град, щом се сбира в китарен калъф.
Две-три медни слънца в кадифето блестят — "милостинята".
Ала стигат му в подлеза с утрото все да е пръв.
Той е странен човек. Вместо музика свири душата си. ...

Бях свикнал аз навсякъде безспир
безгрижно да прекарвам пир след пир
и ден за ден да си живея.
Затуй сега съм притеснен,
че е помислила смъртта за мен – ...

Ако си нощ безкрайна,
със тъмнината си ме прегърни!
Ако си буря страшна,
със своята стихия ме плени!
Ако си златно слънце, ...

Как желая да мога да зная,
двете птици какво си шептят,
двата песа защо не се лаят,
всички риби защо не летят?...
Този свят ме засипва с въпроси. ...

Днес валяха звезди...
Хоризонта запалваха
После, мълчалива и тиха,
след себе си диря оставяха...
Хора-долу някъде, ...

Тъмни облаци слънцето скриха.
Но не вали.
Тревата зелена повехна и неокосена стои.
Голи дървета.
А под тях покривка от бледожълти цветя. ...

Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика, ...

-14-
Упанишадите,Рамаяна,Библията,
Тората и Корана,
нито мантрите на Изтока
дърва,въглища и пелети ще ни доставят! ...

За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...

Ноеми Скопелити - ... надолу гледам...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro La Cava
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алесандро Ла Кава ...

Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...

Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...

Не знам, как се озовах в Каракас. Шумен град с абсолютно не разбираемо движение по улиците. Спрял съм на едно кръстовище и чакам светофара да светне зелено. На островчето между двете шосета един младеж се качи върху велосипед с едно колело и висока седалка. В ръцете си държеше няколко бухалки и запо ...

Историята доказва – няма повторение на епохите, времената се менят, а хората ги водят в тия промени.
И сами го виждаме – това, което Библията посочва като гнусота, за „модерните“ западняци не само е норма, но и идеал.
А най-лесно се натрапват промените на децата – чрез тях на обществото.
Засега се и ...

/написана преди 30 години, тогава публикувана, че и тук веднъж, пък се оказа лесна за рециклиране с нови герои. През две – три години най-много…/
Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:
- Социа ...

Тази нощ… се стреснах яко:
Някой бичеше дъски!
Пийнах чаша прясно мляко
и със тапите в уши
взех на глас да разсъждавам ...

Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...

Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам ...

Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...

Всеки миг е последен за някого,
и е първи за друг.
Едно чакаме, друго ни чака
днес, сега и тук...
Но понякога смело излизаме ...

В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...

Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...

Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...

С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...

Мечтата е обич, мечтата е зов,
мечтата е чиста, непорочна любов.
Мечтата крепи ни и в студ, и във зной,
на душата дарява заряд и покой.
Мечтата е вечна, мечтата е сън, ...

В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави, ...

Душата не умее да мълчи,
тя с всяка клетка ти говори,
понякога от болка ти крещи,
друг път със разума ти спори.
Заслушай се във тихият и глас, ...

Много страдание има в тоя свят,
мъката човешка много ме потиска,
експлоатацията, починалите от глад...
не това, друг свят душа иска!
Решението е борба упорита, ...