Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.1K резултата
Лудият
Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...
Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
Най-добрият порок на бъдещето, е миналото.
Едни помним, а много други не познават.
Много се пребориха, а много други страдаха.
Потопихме се в реки от речи с обиди и страдания.
Агресията ражда агресия,а отрицанието ражда отрицание на отрицанието. ...
Живяла неотдавна в нашата срана,
девойка със неземна чудна красота.
От Мъглен Злата всички я зовяли,
за нея и в страни далечни чак узнали.
Била набожна, праведна и благочестива, ...
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
/малки разкази без намеци/
Не, отначало околните го смятаха за добро момче. Послушно. Каквото му казват – изпълнява го. Да прекопае нечия градина, да даде назаем пари и да не очаква връщането им, да отиде и донесе… нещо си. И така нататък…
Даже, когато на един от комшиите в района – неприятно, лошо ...
ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
Снощи прочетох от едни - путинисти:
”В Украйна живеят милЬОни нацисти.
Войната на Кремъл, била, справедлива.
Путин - момчето, затова ги избива!
Зеленски е клоун - той шмърка амфети. ...
Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
Една ученичка помоли хазяите си, ако може приятелят й да се изкъпе у тях. Понеже там, където е на квартира, условията за това са много лоши. Те разрешиха. Момчето дойде. Изкъпа се, избръсна се, изпра си дрехите. Простря ги на теловете на двора да съхнат. Седна заедно с хазяите на масата, без да са г ...
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...