Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...

Лятото тръгва си,
но ще го пазя вечно в себе си.
През зимата ще го отпивам на глътки,
спомняйки си за топлите дни, безгрижните вечери,
пясъка, вълните, планините и любовта… ...

Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува, ...

Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...

Като бисерна сълза изтече слънцето
от мойто слепоочие,
на кафявото в очите ми се скри.
Нежен зов
от свойто безпосочие ...

Къси нощи, дълги дни –
толкова е непривично,
че сред всичките жени
аз на мен си не приличам.
Бях с изваяна снага, ...

Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...

Щом - в учебната година
Гошко почна да чете,
той разлисти тлъста книга,
за сефте да прочете:
Без въобще да се замисля, ...

Казват, че съм динозавър,
на миналото време кавър.
Песента съм си изпял.
Новото не съм разбрал.
Бил съм носталгик откачен, ...

Хиляди въпроси
Започнах тези стихове,
когато падна нощ безкрайна.
И все за теб говорят те,
навярно музика омайна. ...

В живота се редуват бури,
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.
Но грейва и дъга, и има ...

Пътувам всеки ден
във този влак
Със непознатите
деля към бъдещето пътя си
Пътувам с хора непознати ...

-16-
Моят роман,проект е на Господ,
Царят на всичките Богове!
Могъщото Му Слово е Оръжието Му Остро,
което поваля всичките врагове! ...

Гълъб се къпе
след дъжд в мътна локва.
Кола прелетя.
Локва – на рокля,
гълъб пернат – без локва, ...

Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...

Коларски път и ниви натежали
от пълни житни класове,
баир, покрит със дренки и къпини,
забулен в облачета бели
и мараня от огнено небе. ...

Поиска от мен да опиша две почти еднакви картини, това което аз видях бяха две различни неща.
Видях небе с диамантено-лилаво отражение.
Видях път в перспективно изменение.
Видях живот, дори и в преминаващите на шосето коли.
Видях всичко това сякаш не от снимки, а през твоите очи.

Тази нощ луната
е вълшебна и златна
и с невидими пръсти рисува
сребърни звезди по - стъклата.
И проблясват красиво в сънят ни ...

О, дете, ела при мен,
дъждът вън да спре,
да грее светъл ден,
да бъда аз добре!
Лъчи, радост ти ми дай, ...

Аз зная отлично какво ще се случи,
ако за поздрав десница му дам.
Той е… мастия - скимтящо, зло куче.
Ляга на всеки без никакъв срам.
Той… хапе ръката, която го храни. ...

Днес ми рече мама : „Стига!
Остави си телефона!
Виж човечето, как мига
и крещи по мегафона.
Скача като полудяло ...

И електронът
се татуира...
Защо се,
Боже,
зло ...

Подай ръка
не се страхувай
от мене няма да те заболи
ще те помоля да целуна
ръцете ти ...

Размисли
Имам толкова много съмнения,
че понякога свят ми се вие
и трудно стигам до заключения,
още какво ли се крие? ...

Вчера моят татко рече:
,,Много зле си бе,човече!
Пишеш, ала със краката.
Тъй ли учат даскалята?"
Тя и мама ме нахока: ...

Отново валеше пороен дъжд. Небето изведнъж почерня и падна тежко над града. Уличното осветление беше слабо, а и дъждът не пропускаше и лъч светлина да мине между капките. Да минеш между капките не е никак лесно, невъзможно дори, но тази нощ аз се готвех да направя точно това. Свита на кълбо до прозо ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ: БОГИНЯТА ОТ ЗАЛИВА
Хората минават през какво ли не, срещат кого ли не, но когато им е съдено да са с някого, каквото и да правят, той винаги е до тях. Не знам кой ги наглася тези неща, но целият ми житейски опит го доказва. А скоро прочетох в интернет една история, която и ...

Сърцето ми – ранена бяла птица,
изпълнено е с обич и се врича,
че цял живот към теб ще се стреми.
Стои объркано, озадачено,
не може да говори, наранено, ...

Викаха му - майстора, когато
някой се обръщаше към него.
Името му, всъщност беше свято,
а голямо личното му его.
Често го замерваха със думи ...

Август се изниза по налъми.
Накъде? Не искаме да знаем!
Джапанките някой му потъми,*
риза – от плашилото назаем.
Ризата съвсем е избеляла, ...

Август си отива бос,
на раменете с окъсана ризка,
с мидички в стария джоб,
с мека и топла, лятна усмивка.
Разрошил буен перчем ...

Ще боли. Затова си родена.
Ще е тъмна нощта като в рог.
Ще изкупваш вина непростена.
Ще достигаш понякога Бог.
Ще мълчиш. Ще претегляш словата. ...

Като студент работех в едно памуко-текстилно предприятие. Отначало ме наеха като изтегляч – товарех и разтоварвах навити на рола платове, качвах ти на едно метално магаре и ги подреждах на рафтове. Справях се прилично и се издигнах – след около два месеца ми възложиха да работя на една метрачна маши ...

Скоро ще дойде есента...
жълтата, тъжна и дъждовна есен...
Слънцето ще вземе силата от листата на дърветата,
а вятърът ще мете с тях улиците.
Ще зазвънят през септември гласчетата на учениците, ...

Отива си август, но Лятото - не .
То още се гони с небесни коне,
плете си венчета от жълти цветя,
рисува красив и усмихнат света.
А после си пее на птиче с гласа. ...

Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...