КРОЙКА ЗА НЕБЕСНА РИЗА
Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка. ...

Господин Рин-тин-тин, беше един доста депресиращ старец. Наричаха го така, заради проходилката му, която издаваше определен стържеш звук, когато я тикаше бавно по тротоара или може би защото като го видеше човек, не можеше да не си представи как пада по стълбите, подобно на консервена кутия и прави ...

Хей поете, не пиши за захар
За розов цвят и карамел,
Не пиши изтъркани клишета
За върхове които си превзел.
Хей поете, не пиши когато, ...

Есента обагри зениците ми,
в които отново присъни се ти.
Стопли кръвта до клетките й
и превърна душата ми в стих.
Денят огря образа в спомени ...

Моето смело момче понякога плаче
късно вечер на моето рамо,
нo всеки ден то уверено крачи,
взима решения и ги отстоява.
Моето смело момче понякога се страхува, ...

Едно и също небе
прегръща всички градове.
Значи ние с тебе всъщност
сме съграждани.
Съединени сме ...

Страх... Лепкав, задушаващ,сковаващ тялото страх... Това предизвикваше в мен дори само споменаването на името му. Кирил Вълков беше златното момче на университета – последна година студент, син на богати родители, шампион на страната по плуване, мечта на мнозинството от женското съсловие на града и. ...

Защо да лъжа? Много ми тежи
животът след нелепата раздяла,
обсебена от корист и лъжи,
но някак с миналото оцеляла.
Защо да лъжа, изживявам пак ...

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчѝнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

Природата е жива и това ми дава сила,
знам с нея скоро ще се слея нека, бива!
Не си мислете, че уплашен ще заплача,
Живот създава, живот накрая е палача,
След мен ще има пролет, лято, есен, зима, ...

Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си ...

От диоптъра е... май не се върти?!
Отгоре Господ се вторачил.
Примрял, не диша. Да не излети
светът, приличащ на глухарче.
Един път, ако кихне – изведнъж ...

КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен ...

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчИнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

След шумните наздравици за щастие.
След клетвите да ме обичат вечно.
След краткото семейно междучасие.
След загуба на кръв и на човечност.
След стражата на женските ми сънища, ...

Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже, ...

Гришо / 6 год. и 2 мес./ на летен лагер
1.
– Госпожо, искам да Ви помоля да ми помогнете.
– Кажи, Гришо, какво те притеснява?
– От няколко деня мисля и не мога да разбера едно нещо. ...

обич
и
любов
не
се ...

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...

Днес искам за Тоше да пеем,
днес искам всички да бъдем едно.
Трябва с вяра и мир да живеем
и колкото можем, да правим добро.
Пейте, приятели, Тоше ни чува ...