По „O tempora,o mores“ - („О, времена, о, нрави“) - Цицерон
О, времена, о
нрави! - Всеки нещо,
за да блесне, прави!...

своя мироглед
човек избира сам — за
да върви напред
...........................................
друга редакция: ...

Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...

В кабинета ми, където преподавах журналистика, всичко бях оформил сам. Масите за четирима, столовете леки, градински, дъската подвижна, над нея голям екран, свързан с компютъра ми. И малка библиотека, която разположих в телевизор. Голам модел, избушен, останала само лакираната форма. Обяснявах – кни ...

Както пролетното цвете -
и месечината угасва ,
изгрява слънце в плетовете ,
покълва в дъжд ... и пак пораства.
А сред полето вятър вее - ...

Смениха се хиляди зими,
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат, ...

Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...

Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна, ...

В битката за почвата успяваме сами.
В калта сродихме се, на път за бъдещи победи.
Достигнали до слънцето не трябваше да заблестим,
защото в блясъка пейзажите загубиха.
Чакаме сега да овехтеем ...

Помислих си веднъж,
бе мисъл доста сива,
че излее ли се дъжд
и душата ми умира...
Че ръждивите улуци ...

Потапяме се - издължени сенки,
в безбрежни залези на синева.
Пламтящи гонгове и шии на камили
към хоризонтите се реят в бронзов прах...
Светът е другост, другост е съдбата. ...

Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила, ...

ЧУВАМ ТЕ, ден четвърти:Капан за еколози
-Ето, каза Самарянката, още една история, която съм съчинила преди доста години.Разказва я една дама от далечното бъдеще.
Чуйте историята ,която ще ви разкажа и си направете извод къде сгреших. Ако не бях подценила магарешкия инат и способност на мъжете да пре ...

Трета последна част
Всичко това пазя и до сега.Милата ми внучка беше ми измайсторила от полирезин миниатюрно чайниче на бели и сини райета.Чайничето беше изпипано съвършено и не по-голямо от 4 см в диаметър.Беше поставено в елегантна кутия с панделка на капака й.Поднесе ми го с препоръка:”Бабо,да го ...

Няма, не съществува съвременна война с мисия
благородна, щом тя причинява смърт на невинни
хора и грозна разруха, щом без бащи или без майки
остават хиляди деца сираци, само и само да сбъднат
войнолюбците алчните си за власт и пари мераци. ...

Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...

Измислен бях от теб
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях. ...

На брега на река пълноводна
Лом бил създаден преди векове.
Хора смели, с воля свободна
издигнали тук домове.
И още историята древна разказва ...

На този свят е всичко суета
Накрая си отиваш, както си дошъл- със нищо
И просто ще изчезнеш във пръстта
от която си създаден и орисан
Бог вложил е във теб душа ...

Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...

Дъждът превърна се във време
а времето във дъжд
почука на прозореца залостен
гальовно стече се към стария перваз
По пътя си прости се със мечтите ...

Болката
Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли! ...

Прочетох из нета наскоро..
'' Брат Пит подарил на бедстващи 150 къщи, които стрували на актьора около 26 милиона долара...''
Сега обитателите на тези къщи искат да осъдят актьора, че по тяхно мнение '' Къщите са некачествени и не са пригодни за живот...''
Брат Пит възкликнал '' Вие какво, полудяхте ...

Ти си
Изкуството!
А аз
Обожавам изкуството!

И когато нощта вън се спуска,
и угасва безкрайният ден,
планините потъват в мъглите
и звездите са само със мен.
И сърцето ми плаче смутено, ...

Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли.
Не се родиха свестни дипломати. ...

Колко тих е светът...
Няма грижи и няма умора.
Сякаш някъде в дългия път
има знак "Забранено за хора"
Колко тих е светът. ...

Бих...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен… ...

- Миналата седмица валя – каза баба Мара.
Никой не й отговори. Дори едно „Ъхъ“ не пророни дядо Пешо, който беше най-учтив от всички, та се примиряваше с рефрените й. Другите си знаеха, че баба Мара ей сега ще забрави казаното и след малко ще го повтори, потрети… Веднъж чичо Пенчо брои тия повторения ...

Спрях да помня какво ме усмихва,
промени се вкусът на стиха.
Стъпките неизбежно затихват
не прошепвам "Поспри!" на мига.
Островърхи луни се смениха ...

Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...

Във този малък град,
на тази малка уличка,
в тази малка къща
се случи чудото на
голямата ни любов, ...

Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...

Искам днес да съм оня човек,
който помня от филмите неми,
който още в по-предния век
акцентира сегашни проблеми.
Който врътка земята с очи ...

Що да не си разигравам коня тука -
в колонията на Съединените щати?
Ако бях посланик на държава друга -
щяхте да ме изгоните, мятайки домати.
Още малко и щат наш ще станете, ...

Втора част
Втори път кандидатствувах икономика.На изпита по литература изкарах оценка 5,75 .Живеех на квартира с други наематели.Не зная как се случи но аз не получих чаканото съобщение,че съм приета.Ходих във Варна да си проверя оценките от изпитите.При цели стени с двойки във фоаето на института м ...