Накъде отива всичко?
Хора без чувства, без сърца, без мозък. Всеки живее с миналото, с болката, с лошите спомени. Къде са ни усмивките? Къде ни е желанието за живот? Кой ни нарани така, че се превърнахме в чудовища? Говоря в първо лице множествено число, защото и аз съм така. Страдам и продължавам д ...

Усещам те в черешовия цвят -
в листенцата с префинна белота.
И лек ветрец разпръсква аромат
опивайки душата с нежността.
В листенцата с префинна белота ...

Българската история отрича наличието на македонци у нас. Тезата е, че македонците това са българи, които сърбите ловко са обработили и са им внушили чуждо етническо самосъзнание. В това отношение веднага се сещам за покойния проф. Божидар Димитров /лека му пръст/. Много бих искал това да е така, за ...

Един човек стоеше замислен под дъжда.
А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…
О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…
Очите се затварят, а умът се рее истински високо.
Да, тъмно е. И хладно, влажно… ...

Когато случайно вина те обземе,
тежи ти и скоро превръща се в бреме.
Прости си, прости и напред продължавай,
на ранина сутрин пред изгрева ставай!
Тръгни край реката по цветна алея, ...

Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...

Днес, светът играе на рулетка -
Зеленски, Байдън... май всичките накуп!?
Хм, България е в ролята на мажоретка...
с 40 лева...няма даже да си купи пул.
НАТО хвърля заровете хладнокръвно, ...

Pink Floyd
Не чувствам нищо
Здравей? (Здравей? Здравей? Здравей?)
Има ли някой вътре?
Кимни, ако ме чуваш, ...

Нощта разтопи
заскрежената нежност
в бокал от звезди.
Любов центробежна
Луната върти... ...

Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита ...

(Посветено на най-малките пианисти в моя клас)
...
Те са малки,
но с големи и добри сърца,
често разказват за някоя, своя, смела мечта. ...

ГРАДИНАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Идвам отдалеко
в къщата на спомените,
в градината на ...

Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни... ...

Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...

Добре дошла. Красива моя пролет.
Ела, ела. И пални у мене огън.
Добре си тук. Сърце от радост грее.
Като сърце от студ. А живот кипи у него.
Какво си ти. Една красива памет. ...

Разпятията днес ерзац са, Боже,
разбойниците литургии водят,
разпъват се месии и велможи,
наужким все, а стигмите народът
под тръни ли да крие и парцали, ...

Цветята и дъждът
Ромоли дъждът и ги докосва,
занемял от тая красота!
Всяка малка капка дъжд разбира –
по-добър с цветята е света! ...

Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...

Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени. ...

А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...

Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване ...

Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...

Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...
И после зад вратичката се скри. ...

Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...

Морето е прегръдка
Вълните се завръщат с вековно постоянство,
преди да си отидат –
морето е прегръдка на два далечни бряга,
които търсят близост. ...

Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...

Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...

Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна, ...

По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...

Дали смъртта беше просто една трансформация? Или имаше още нещо отвъд? И Тугуслар, и Чунг Хе трябваше да намерят отговори, а времето изтичаше неумолимо.
- Дори и да е тръгнал през Монголия, има сериозен шанс моите хора да го хванат - каза Тугуслар. - В крайна сметка, явно Алиф наистина е зад всичко ...

стихът прозорец
е към любовта и най
омрàзобòрец

Думите са магичните съставки, от които е създавано и поддържано нашето съществуване. И да се замисляме, и да не се замисляме за тяхната сила – те действат! По-добре е тогава да ги използваме за нещо съзидателно за себе си и за околните. Винаги е по-добре да насърчиш, отколкото да обезсърчиш някого с ...