Отдавна не се беше случвало нещо толкова позитивно и спасително за РБ след управлението на ГЕРБ. Най-сетне маските паднаха и ПП - партията на предателите и измамниците, падна от власт. Тези хора докараха небивала инфлация и обедняване на българския народ, представяйки го за негов просперитет. Добре ...

Амбулантният търговец се засмя. Доста неприятно.
– Нали ви казах. Не ми ли вярвате?
– В никакви чудеса не вярвам, докато лично не проверя — отговори абатът.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2022 ...

Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...

Със кошничка една
в градината до нас влезнах.
Ухаеше на плод и на любов!
Ти беше там,
обгърна ме с ръка – ...

(След нощна смяна в Ученическо общежитие)
Накит дискретен и без подателя -
поздрав божи, изричан от утринни птици.
Най-свежа зараза от таз благодат,
аз цяла предавам я на учениците. ...

Уж са просто само стъпки,
първа в ляво, после в дясно,
искам да танцувам с теб
пламенно и страстно.
Да усетя пожара, ...

Минаващата по коридора възрастна медицинска сестра дори не погледна опашката от пенсионери пред кабинета на личния им уж лекар. Беше началото на месеца, доста пациенти идваха за направления. А и нямаше нищо интересно за гледане – годините и пенсионерското ежедневие бяха унифицирали хората, при което ...

Автобиограф е свой
си лирически герой.

Беше топъл ден през пролетта. От онези дни, когато вече прилича на лято. В София беше горещо и задушно. Калоян вървеше без посока. Преди три дни беше изтърпял поредната си криза. Този път болките бяха по-силни. Знаеше, че се влошава. От една страна се беше примирил, от друга все още имаше желание да ...

Живея в малко градче, а къщата ни е близо до жп гарата. Мама продава билети на пътниците и ние с Катето/ по-малката ми с две години сестричка/ често ходим да гледаме профучаващите влакове. Броя вагоните и гледам локомотивът, който е начело на влака.
- Пуфффффффффф пафф... - крещим и тичаме по перона ...

Ти пое по своя път –
аз не те последвах, както обещах...
сърцето ми е просто плът,
обречена безпътие да изтласква…
Някога вървяхме заедно, ...

Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото, ...

Липата прецъфтя,
разсипа жълто злато.
Ухае на цветя,
пристигнало е лято.
И птиците летят, ...

Този път отведе ме до Никъде.
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...

Навярно спасение няма.
Не идва крилатата чета.
Приключи поредната драма.
Момчета прибират бюджета.
Какво ли тук вече остана? ...

Любовта я
уволниха
и Те, Боже,
наскърбиха...
Любовта я ...

Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...

Баба беше пестелива жена. Животът я научил да обръща всяка стотинка два пъти, преди да я похарчи. Тази си добродетел считаше за достатъчно важна, за да я предава и на бъдните поколения на родата. Мъкнеше ме по Женския пазар и не купуваше нищо, докато не го обиколяхме поне веднъж. След това пристъпва ...

Времето – златиста необятност
сладко е, на диня ми ухае,
вътре ми е хубаво и лятно,
миг след миг изгряват в низ безкраен.
Морски вятър чувствата развърза, ...

В ръцете ти щом бъда снопче житно
мечтание е сбъднато, красиво.
Да ме обгърнеш истински и живо
за мене означава чудо свидно.
Мечтание е сбъднато, красиво ...

Дали нявга мъдри, адекватни хора
в министерските кресла ще седнат,
или само за пустата власт е зора
и все държавата наша ще е бедна!?