Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Щастието на скитника (из "Момичето и Скитника")

Много се зарадва, когато го видя да приближава по брега към тяхната къща. За последен път беше тук преди няколко години. Знаеше, че си има любимо място за почивка зад едни храсти. Нейните храсти. Като малка си ги бе избрала, защото седнеше ли зад тях, майка и не можеше да я види. Обичаше да седи там ...

sailor1

Проза

1.5K 7

Бурканче свобода

Винаги когато излезна извън града наблюдавам небето. Летя в него с широко разперени ръце, като поглъщам всяка гледка под мен, напред, навсякъде около мен. Свободата там горе може да се каже, че е задушаваща. Сегашният ден не е изключение от правилото.
Бяхме с нашите извън града за разнообразие от си ...

Crims

Проза

1.5K 3

Към 11

Слънцето намигаше през стъклата на скъпа черна кола.
Светлината му отразяваше капчици в тъжни зелени очи.
- Лелее, Ника, страхотна е! Виж я само, кукличката! Колко ли се е изръсил твоя човек..
- Предполагам, доста, успешно скриваше тъгата си.
- Само това ли ще кажеш?? Въобще наясно ли си колко струв ...

Na-aN

Проза

1.3K 5

ЕДИН ЖИВОТ

ЕДИН ЖИВОТ
Днес католиците празнуват
Денят на бащата.
С този разказ поздравявам
всички добри бащи. ...

LONTANA

Проза

1.4K 1 9

Отмъстителката

/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно възможно да не е съвсем случайна и не би било твърде невероятно ако има някаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс ...

Werewolf

Проза

1.9K 4

Смъртта бе излязла на разходка

Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...

Morgana

Проза

1.2K

Сърцето ми се къса за тия богаташи

СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА ЗА ТИЯ БОГАТАШИ

Прелиствам стари вестници и списания в късния следобед на чаша кафе за отмора. После мъжът ми ги носи на вторични суровини и за трийсетина кила си взима цяла една бира. Пак е нещо.
Чета и ...

svetlanal

Проза

2.1K 20

То ме притежаваше.. някога

Красотата на този свят може да се събере само в едно кътче. Едно съвсем малко пространство, което дори не е нужно да бъде материално и съществуващо, но... го Има при всеки. Място, което се усеща и към което принадлежиш, а не то да ти принадлежи на теб. То не може да бъде притежавано, може само да пр ...

Crims

Проза

1.3K 2

Първата любов

Беше пролетен слънчев ден, а аз, още незнаеща за сложните чувства в живота си, мислех, че съм щастлива... Но, по дяволите, какво щастие бе това!... то не можеше да се сравни с щастието, което изпитах, когато те зърнах за първи път... в същия този ден... Но това не беше щастие, това беше нещо извън п ...

Miska_Kumaliska

Проза

1.3K 4

А ти?...

Наблюдавал ли си дъждовните капки?... Как сте стичат по стъклата? Наистина са красиви. Всяка една от тях, събрала толкова живот... и колкото и да е странно – сякаш всяка капчица държи в себе си една малка искра огън, която съживява земята.
Вече вали от няколко часа и все пак не мога да се наситя... ...

Crims

Проза

1.6K 5

Бедното сираче

Днес беше странно красив ден... имаше нещо нежно и невинно, което се носеше из въздуха. Да не би някой добър магьосник да бе омагьосал света днес да изглежда по-красив... Малкото сираче обичаше да мечтае... да си представя как идва красивата фея и го спасява от студа, как го пренася в страната на чу ...

Morgana

Проза

1.3K 4

Да обичаш...

И изведнъж денят ти се запълва, а правиш все същите неща. Можеш да усетиш всяка секунда, докато просто си седиш на дивана и гледаш в една точка. Усещаш как случайно заменяш музиката с моментите, в които просто можеш да лежиш на леглото, а слънцето те огрява. И не мислиш... не мислиш за нищо, защото ...

Blue_sunshine

Проза

1.3K 1 2

Красив и умен

Таа заран съ събудиф по-различен. Нящо ми имъши, но ни моех дъ гу сфана от виднаш. Въртех съ у кревато като обран иврейн, чисаф съ тук-таме (дека мъ чешише и дека не). Мъ кат ми не пумогнъ, станаф. Отидоф у колидоръ и съ изпъчиф пред големото углидалу. Глядам съ и съ чуда кво ми имъ. Дъ съм погрозне ...

Романтик

Проза

1.6K 14

Изгубеният Рай

Откакто свят светува, хората са се стремяли да намерият своят идеален свят. Своят... „рай”, както те го наричат. Само една много малка част от тези същества бе осъществила тази своя мечта и бе останала разочарована от крайния резултат. Това ли беше раят? Това ли беше мястото, към което всички се стр ...

Crims

Проза

3.2K 4

Първа Любов

Лятото бе към края си. Усещах последните слънчеви лъчи да изгарят лицето ми. Вървях по шумната улица, но не чувах и звук. Забързани хора минаваха покрай мен. Зървах ги за миг и за винаги изчезваха от живота ми. Изчезваха както Той никога нямаше да се заличи нито от живота, нито от сърцето ми, от мис ...

angel_zone

Проза

1.6K 4

Бисерът на Любовта

За любовта е изписано и казано много.Истински достойни да говорят за нея са само тези,изпитали мощта и във всичките й аспекти.Още като малки сме слушали приказките за смелите момъци и красивите девойки,за злите магъосници и вещици, които застават по между им,за многото изпитания и трудности... И нак ...

denni

Проза

1.4K 2

Забрави!

„Чувам разни неща да говори града –
имаш цяла колекция сърца...”
Скъпи Sharle!
Отново ти пиша! Държа да ти кажа,
че вече се препъвам в годините. ...

Меричка

Проза

1.2K 2

Капка вода, миг живот

,,Уморих се вече... Този кръговрат ме умори... Искам вече да падна някъде, да изпълня мисията си и да умра. Цял живот се лутам ту на земята,ту в небето, преминавам през метаморфози и вече не мога... Нямам сили. В началото каква хубава бях, едра, силна, радвах се на прехода. А сега само по течението ...

Меллисса

Проза

2.9K 4

04 - Спомените

Сред болката от хапчетата и от ударите със шокови палки имаше едно нещо което още беше останало живо в мен. Това беше купчината спомени, небрежно разхвърляни на брега на моето съзнание. Брегът на моето съзнание беше едно от малкото места, което оставаше непокътнато и до което не успя да припари нико ...

Melancholy

Проза

1.4K

Историята на 8в клас

Гледаш, гонят ни из двора родители с брадви и ножове, децата крещят и викат, но те не прощават и виновните със сила и бой наказват.
Събота, събота, събота - ден за отмора, но казват, преродил се тогаз дявола в двора на ЕГ. Нешева, учителка добра бяхте Вие, но дяволът във вас всели се и решихте вий б ...

fuckthelove

Проза

2.3K 7

Магията на една черна роза

Той седеше в замъка и гледаше замислено бурята навън. Дъждът блъскаше с всичка сила по прозорците. Светкавиците осветяваха за миг небето - светлината беше зловеща, мрачна, обещаваща пустота и смърт. Той гледаше любимата си градина, наблюдаваше как дъждът безмилостно убива цветата му. Виждаше как сил ...

Morgana

Проза

2.8K 5

Въпроси и отговори

По принцип не обичам дебелашкия хумор. Когато хората се смеят, редно е да не е за сметка на някого.
Тогава все още бях студент, но като селянче, полската работа не ми беше чужда и не ми се разминаваше...
Копаем с баща ми царевицата. Ако някой твърди, че това е особено приятно нещо, съветвам ви да не ...

Sorbus

Проза

3.2K 11

Геврек и кравай

В нашето село цари етнически мир. Винаги го е имало и дано и занапред да го има. Просто няма какво да делим. Циганите си имат своя живот, ние нашия и така минава времето.
В миналото, циганите живели в Циганската махала, която е зад моста на реката. И понеже били в много тясно общество, се раждали вс ...

Sorbus

Проза

1.7K 3

Предчувствие

Казват, че децата сами избират родителите си...
Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, поня ...

Sorbus

Проза

1.1K 5

Кой ми сви романтиката?

КОЙ МИ СВИ РОМАНТИКАТА?

Чета си аз един женски вестник и попадам на заглавие: „Въображението поддържа чувствата свежи.” Интересно! Авторката пише, че след брака, погълнати от всекидневните грижи, забравяме, че човекът до на ...

svetlanal

Проза

1.6K 21

Вече няма значение

Приседна тихо на леглото. Погледна към крехкото й телце и към пребледнялото й лице, от което преди две големи сини очи те гледаха с любов. Не можа да сдържиш сълзите си и заплака. Но какъв смисъл имаше? Тя си отиваше. Проклинаше деня, в който те беше спасила. В който онова момиче, което рядко говоре ...

Луни

Проза

1.3K 2

Шампионска лига

Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за ...

Романтик

Проза

2.1K 11

История с устни - края

Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко ве ...

kdimov

Проза

1.9K

Есенна покана

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...

DRUGATA

Проза

1.6K 2

самотни души

Вървях по лунната пътека за да намеря теб, любима. Вървейки по безлюдните пътеки на любовта се питах: "Кога ли ще открия теб, любима?".
И така и тази вечер минах по обичайната пътека и о, чудо - какво видях:
Видях теб,приятелка най-обичана.Ти стоеше там и аз нямах думи с които да кажа, че лудо влюбе ...

Art_devil

Проза

1.6K 3

Една усмивка сред тъгата...

Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...

Morgana

Проза

1.9K 5

Селската царица на сливовите дръвчета

Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завъ ...

Фройд

Проза

1.9K 6

спомен....

...запознаха се в един чат...
...станаха много добри приятели...
...споделяха си всичко!...
...скоро тя се влюби в него...
...а той продължаваше да говори за своята любима... ...

m0nitY

Проза

1.4K 1

Една случайна среща

Всичко започна в едни най-обикновен ден. За пореден път отидох на училище, но още с отварянето на очите си разбрах, че ще ми се случи нещо необикновено. Първият звънец удари... Ходех, както винаги, бавно, скапано, но въпреки това с високо вдигната глава. Случайно, с периферното си зрение, видях едно ...

KisskilleRcHe

Проза

1.5K

Благодаря ти

Никога не съм вярвала, че съм способна да направя нещо такова! Наранявам несъзнателно тези, които са държали най-много на мен. Днес разбих едно сърце... не исках... не беше нарочно... съжалявам... прости ми... ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, накара ме отново да се почувствам ...

skrappy

Проза

1.8K 2 1

КАП-КАП... КАП-КАП...

viliana_popova

Проза

1.5K 2

Край?

Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почу ...

Луни

Проза

1.7K 5

Щастието!

Животът е прекрасен, просто трябва да повярвате :)! До скоро бях най-нещастното същество на света, изпълнено с толкова много болка и тъга! Не вярвах в нищо и никой, толкова се бях отчаяла, че бях готова на крайни мерки... Господи, колко съм била заблудена... Няма нищо по-хубаво от това да си жив! Да ...

skrappy

Проза

1.9K 4

Невписаният

Ех, умът ми е тъй слаб, че се наложи да извърша най-естественото деяние – напълно се отказах от неговите услуги. И странно, без ум животът ми доби вкус, а листът му блед се най-зелен разрасна. Но не ме питайте какви са причините, защо така се случи, непосилно е да ви дам отговор; вярвам, ще разберет ...

чезал

Проза

1.4K 2

Избор

Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се проб ...

Slaveya

Проза

1.1K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Щастието на скитника (из "Момичето и Скитника")

Бурканче свобода

Към 11

ЕДИН ЖИВОТ

Отмъстителката

Смъртта бе излязла на разходка

Сърцето ми се къса за тия богаташи

То ме притежаваше.. някога

Първата любов

А ти?...

Бедното сираче

Да обичаш...

Красив и умен

Изгубеният Рай

Първа Любов

Бисерът на Любовта

Забрави!

Капка вода, миг живот

04 - Спомените

Историята на 8в клас

Магията на една черна роза

Въпроси и отговори

Геврек и кравай

Предчувствие

Кой ми сви романтиката?

Вече няма значение

Шампионска лига

История с устни - края

Есенна покана

самотни души

Една усмивка сред тъгата...

Селската царица на сливовите дръвчета

спомен....

Една случайна среща

Благодаря ти

КАП-КАП... КАП-КАП...

Край?

Щастието!

Невписаният

Избор

Опашка