Проза и разкази от съвременни български писатели
42.4K резултата
По Коледа
Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...
1.5K
1
не разбра,защо излъгах те...
Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...
2.3K
1
9
2 х 4 - Алхимикът
“You labeled me
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...
1.4K
2
Дали е просто случайност
Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
2K
Тъжния Бог
...в началото беше светлината,озарила целия всемир,без дни и нощи,без време,без пътища
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на пове ...
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на пове ...
1.3K
Една зимна вечер
Вървиш по заскрежените улици и си мислиш как ли ще прекараш предстоящите празници.Вървиш,мислиш си,но не забелязваш обстановката около себе си.Зимният пейзаж сякаш се е подредил,така че да създаде усещането за абсолютна идилия.Но дали и в действителност е така...
Леко позамръзнал,но и развеселен от ...
Леко позамръзнал,но и развеселен от ...
1.4K
2
Просто ме погледни...
Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в сол ...
1.8K
3
Мнемоза - болест от пъкъла
- Докторе, защо сте дошли в обителта?
Отец Юродива беше прекъснал поста си и преждевременно напусна параклиса. Душата му все още изпитваше блаженствата на молитвата, но разсъдъкът му вече се бе завърнал тук, в преддверието на манастира.
- Той е болен, отче. Много е болен.
Доктор Меркант се потеше из ...
Отец Юродива беше прекъснал поста си и преждевременно напусна параклиса. Душата му все още изпитваше блаженствата на молитвата, но разсъдъкът му вече се бе завърнал тук, в преддверието на манастира.
- Той е болен, отче. Много е болен.
Доктор Меркант се потеше из ...
2.2K
3
КОЛЕДЕН ОБЯД
Навън бе студено и неприветно, с малко сняг. Беше започнало да вали снощи, на Бъдни вечер, и изглеждаше, че ще има снежна Коледа, но през нощта снегът спря. Облаци се стелеха по небето, духаше вятър, който оголваше асфалта на паркинга.
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделях ...
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделях ...
1.7K
9
Ода за любовта!!!
АЗ БЯХ НА 20, А ТОЙ НА 30, ЛЮБОВТА НИ БЕ ИСКРЕНА И ЧИСТА КАТО
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ ...
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ ...
3.9K
2
Таксито под дъжда
Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, ...
1.5K
3
Но с общо начало
Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...
1.2K
Българинът и философията
Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...
1.6K
15
без "сбогом"
- Свърши.- каза той, като отваряше вратата. В ръцете си държеше не голям сак.
-Не - каза тя. - Никога няма да свърши.
Излизайки, той и подаде ръка, а тя силно я отблъсна.
- Така ли ще се сбогуваш с мен? С голямата си любов, за която пожертва толкова много? Не, махай се! Напускаш ме... Добре, махай с ...
-Не - каза тя. - Никога няма да свърши.
Излизайки, той и подаде ръка, а тя силно я отблъсна.
- Така ли ще се сбогуваш с мен? С голямата си любов, за която пожертва толкова много? Не, махай се! Напускаш ме... Добре, махай с ...
2K
5
Дъжд
Дъжд
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...
1.7K
1
Един усмихнат ден
Слънцето се показа над хоризонта. Протегна се сънено. Разтърка очички и се огледа наоколо. Все още птиците спяха в гнездата си. То ги закачи весело с лъчи, за да се събудят. Искаше да поиграе с някой. Но с кого? – Не знаеше. Тръгна към близкия град. Там на една улица съзря весел закачлив палячо. Слъ ...
1.7K
3
Диалог с един облак
Диалог с един облак
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...
1.9K
5
Why do all good things come to an end?
Why do all the good things come to an end?
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите ...
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите ...
1.9K
5
Щастливото семейство
Денят отиваше към края си, когато паякът приключи със своята работа.
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Об ...
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Об ...
1.3K
5
Неустоим
На момчето, което ме научи да обичам,
дълбоко, истинно...
На Миро...
Валеше. Беше тъмно. Дъжводните капки удряха безпощадно лицето ми и се сливаха с дъжда в очите ми. Сълзите капеха една подир друга и аз бях неспособна да ги спра. Гърдите ми се пълнеха режещо студения въздух и се задушавах, не само ...
дълбоко, истинно...
На Миро...
Валеше. Беше тъмно. Дъжводните капки удряха безпощадно лицето ми и се сливаха с дъжда в очите ми. Сълзите капеха една подир друга и аз бях неспособна да ги спра. Гърдите ми се пълнеха режещо студения въздух и се задушавах, не само ...
1.3K
4
2 x 4 - Робът
“So let it be written
So let it be done…”
Metallica
Моузес дишаше прахта, а плътта му гореше в огнена баня. Слънцето бе превзело небосклона и лъчите му раздираха всеки зараждащ се облак. Пирамидата се разстилаше изпод нозете му, незавършена, ала вече страшна.
Дебелият дървен прът се завъртя в ръцете ...
So let it be done…”
Metallica
Моузес дишаше прахта, а плътта му гореше в огнена баня. Слънцето бе превзело небосклона и лъчите му раздираха всеки зараждащ се облак. Пирамидата се разстилаше изпод нозете му, незавършена, ала вече страшна.
Дебелият дървен прът се завъртя в ръцете ...
1.2K
1
Силата на едно желание
Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а ...
1.5K
2
Мечтите никога не грешат
Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...
1.6K
7
Усмихвам ти се преди да се завърна
Постоях малко и дори успях веднъж, два пъти да се усмихна.
Понякога е самотно занимание да стоиш отстрани и да гледаш света.
Заченати изначално под онова дърво се вкопчваме да намерим спасението в онзи акт, довел до развитието на историята на света в библейски аспект, но той е за човеци. Не помръдва ...
Понякога е самотно занимание да стоиш отстрани и да гледаш света.
Заченати изначално под онова дърво се вкопчваме да намерим спасението в онзи акт, довел до развитието на историята на света в библейски аспект, но той е за човеци. Не помръдва ...
1.6K
2
Те
- Дишай, Марго, дишай! - повтаряше Иво и бързо и сръчно притискаше гръдния кош на момичето, за да извади водата от белите му дробове.
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беш ...
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беш ...
1.2K
3
Кумандирофка
- Алуууууу! Стойно, мари! Ни чуйш ли мъ? Брей, че глуа жина. Стойноооо! Ааа, така. Турни си слушалкътъ до ушоту да мъ чуйш по-убаво. Ни ричай нищо. Язе ша ти говорам, ти ша мъ слушаш. Добря сам, да знайш. Мъ тука на мурето е убаво. Дъ знайш другио път ша тъ земам и теб, и дяцата, и ша додим дъ са ра ...
1.6K
14
Съмнението като житейски принцип
- Ами ако падна?
- Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.
- Не мога! Страх ме е. Не вярвам.
- Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.
- Дали? Ами болката? ...
- Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.
- Не мога! Страх ме е. Не вярвам.
- Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.
- Дали? Ами болката? ...
3.5K
1
13
Чай?
За тях ние сме поредните глупаци, които си взимат горещ
шоколад - най-скъпата напитка от кафемашината и разливат
половината, като си четат sms'ите в скъпия си телефон, докато
те - двама или трима - пият евтиния лимонен чай, събирайки
жълтите стотинки от джобовете си. Да, ние ги мразим, дори не ...
шоколад - най-скъпата напитка от кафемашината и разливат
половината, като си четат sms'ите в скъпия си телефон, докато
те - двама или трима - пият евтиния лимонен чай, събирайки
жълтите стотинки от джобовете си. Да, ние ги мразим, дори не ...
1.8K
2
Градината на моите приятели
Създадох си своя цветна градина. Много труд положих. Подготвих почвата със силна тор. Набавих си различни цветя, от хубави, по-хубави. Всяко си има свой чар и аромат. Когато ми е тъжно, отивам при бялото цвете, когато мечтая - при синьото, а заболи ли ме глава - при здравеца, а весела ли съм - при п ...
2K
2
Сама
Една сутрин. Аз още спя. Телефона ми звъни, но аз не вдигам. Влиза някой в стаята ми, това е баба. Отваря телефона и казва "Ало". Аз ставам, веднага взимам телефона и говоря, но никой не говори. Мисля си, че са набрали грешен номер. Лягам си. Телефона пак звъни, вдигам и отговарям, но пак никой не г ...
1.5K
Моята история
Вървях си аз по тихата улица. Пак самичка. Какво ли движение може да има в Модерно предградие? "Замъкът", наречен НГДЕК "Константин Кирил Философ", вече не е никакъв замък, а абсолютен затвор за мен и за свободолюбивия ми дух. Та думата ми беше, че си вървях самичка. Само някой окъснял класик минава ...
1.2K
2
Съмнение
Навън валеше проливен дъжд. Вятърът пронизваше със своето лошо настроение и най-начумерените клони на отдавна живеещи дървета.
Неведнъж Теранс си бе задавал въпроса, който и тази сутрин влезна нахално в мисълта му.
Вече изминаха седем месеца откакто Тамара я нямаше, но той така и не успяваше да наме ...
Неведнъж Теранс си бе задавал въпроса, който и тази сутрин влезна нахално в мисълта му.
Вече изминаха седем месеца откакто Тамара я нямаше, но той така и не успяваше да наме ...
1.1K
2
