471 резултата
Седя си удобно в креслото с изпънати крака на табуретката и държа в ръце учебника по Вътрешни. От около десетина минути чета все едно и също изречение: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."
Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за ма ...
  1334 
Чаках я в тъмната стая, като светлината от монитора ме изсмукваше бавно във вените си... Бях изострен, попивах с ноздрите си влагата ù... Парфюмът бе осезаем, влизаше не само през ноздрите ми, а и през порите на сухата ми кожа, която от целувката ù се навлажни... В началото миризмата се разпиляваше ...
  1259 
Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се ...
  1256 
ПРЕЗ ЛЕВИЯ ДЖОБ
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си ре ...
  1418  13 
Целуваш ме (в мозъка ми). Там, където е най-дълбокото дълбоко в теб…
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечти ...
  1277 
Трябва да е любов... Трябва да е онова в огледалото на лунната нощ. Дори и пясъкът танцува по телата ни, вятърът запечатва целувките, огънят гони съмненията...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ...
  1674 
От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и с ...
  1584 
Онази вечер изпих две чашки мастика. Обикновено пия една, но онази вечер изпих две. По изключение. Сигурно затова ми се присъни странен сън. А може и причината да е била в зелената салата, с която се натъпках. Ако е така, то нитратите определено правят чудеса.
Спях си аз кротко и непробудно, когато ...
  2280 
Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да раз ...
  2232 
Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...
  1192 
Гледаха се настървено от двете страни на масата. И двамата дишаха тежко. Лицето ù беше зачервено от ярост и плач, неговото пък изкривено в злобна гримаса.
- Хайде, хайде. Нека се успокоим. - адвокатите отчаяно се опитваха да спасят положението. - Не можем да свършим никаква работа, ако постоянно се ...
  1362 
Случи ми се и това, което през целия си живот мислех за онова. „Онова” не беше „това”, което си мислех, че е. То си беше „това” и правеше всичко по силите си, за да се разграничи от „онова". Докато „онова” също опитваше да бъде по-различно от „това”. И така нещата отиваха към „това-онова”. Или вечно ...
  1267 
Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...
  2169  11 
Не препоръчвам на лица под 16 години!
Едва сдържах емоциите си, докато набирах нейния телефон. В ума ми непрекъснато тичаха разбъркани моменти от срещите ни. Обаянието ù се беше загнездило в мен и подобно на силен аромат ме погълваше отвътре и отвън. Дали ще приеме да...
- Ало! – отговори тя!
- Здра ...
  2060 
1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изскочи пред колата ми и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи над колата. Веднага набих спирачки и отбих в дясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали вече съм станал убиец ...
  2112 
Огледалце, я кажи...
МРАК И СВЕТЛИНА
-Ти си моето слънце! – казала луната на слънцето. После се претопила в изпепеляващата любов на вечното светило. Забравила всички в очакване То да я огрее и може би изпепели завинаги. А може би и да и даде от светлината си и да докаже, че е пораснало и е надмогнал ...
  1680 
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ II: ЕРОТИКА
От самото начало Милена не го изпускаше от поглед. Висок мъж с прошарена, но иначе непокътната коса. Тънък аристократичен нос и дълбоки очи, които подобно на морски фар сканираха лицата в малката коктейлна зала. Може би имаше 50, може би дори повече, но Милена не бе виждала ...
  2184 
Извадих бележката от джоба си и погледнах адреса, който беше надраскал колегата ми. Оказа се, че съм само на двайсетина метра от мястото. Сградата беше стара, с ронеща се мазилка и изрисуван с графити вход. Личеше си обаче, че някога е изглеждала красива и достолепна, вероятно преди шейсет или седем ...
  1936 
През деведесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деведесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на с ...
  1672 
На входната врата се звънна.
Мъжът стана от дивана и се запъти към нея. Махна резето, завъртя ключа и я отвори. Пред него стоеше красива жена, висока около метър и седемдесет, с леко чуплива, черна коса, която падаше свободно и покриваше изцяло раменете ù. Зелените ù очи бяха подчертани със силен, в ...
  11707 
През деветдесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деветдесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на ...
  1960 
Агенцията ми за запознанства "Клеопатра" едва креташе. Въпреки името, клиентелата бе от застаряващи моми и вече оплешивели ергени. В този петъчен следобед една муха уморено се блъскаше в стъклото на единствения прозорец и нарушаваше тишината в стаята. Скрит зад купчината папки, тихо дремех, унесен о ...
  1516 
СПОДЕЛЕН СЪН
Ти лежиш върху легло, застлано със зелен сатен. В очите ти съзирам желание и свян. Сядам до теб, галя бузата ти с ръка, навеждам се. Ти очакваш устните ни да се докоснат. Докосвам нежно бузата ти с устни, целувам ушенцето ти, после нежно го хапя. Ти отмяташ глава назад, аз целувам шията ...
  2450 
Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем го ...
  1884  10 
ЕДНА РЕЦЕПТА ЗА ЛЯТОТО
Приятели, които се изтягате на плажа! Знаете ли коя е най-вкусната морска вода? Бас държа, че не. Защото тази работа, виждате ли, е много тънка. Малко ми се свидеше да ви кажа, но какво пък!
Най-вкусната морска вода се намира на едно точно определено място. Това е онази нежна ...
  1473 
Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените пр ...
  1905 
Беше в края на дългото и горещо лято. Пътническият лайнер пореше безбрежните води на океана, огрян от яркото златно слънце, леките вълнички танцуваха и проблясваха, променяйки цвета си, като огледално отражение на дълбокото синьо небе, изпъстрено с пухкави бели облаци. Свежият морски вятър разхлажда ...
  1505 
18+
Още щом я видя, Кристофър изтръпна. Един странен импулс премина по тялото му, желание да я вкуси.
Вечерта беше студена и мъглива, чудесна за брутален животински секс в някоя старовремска тъмница.
Кристофър си падаше по мрачната страна на живота, плашещи самотни места, гробища. Тя също.
Нямаше ка ...
  2736 
Прелъстителите
На сутринта след изтощителната вечерна смяна, хванати за ръце той ме поведе към апартамента си.
В ранното утро ходехме като замаяни,притиснали се един към друг, сякаш се крепяхме да не паднем от алкохолното опиянение.
Когато влезнахме в апартамента се запътих към хола, не очаквано той ...
  1221 
Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на а ...
  2347  41 
Прелестен, прелестен, прелестен...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се ...
  1401 
Тя беше застанала до вратата. Сърцето й биеше силно, зениците й бяха разширени, дишаше тежко... Зад вратата беше той... За последен път прехвърли всички разговори и писма, които си бяха писали, спомни си погледа му, когато го видя за пръв път на камерата... и това й даде надежда и сила.. Почука на в ...
  2150 
Тихо е. Не спира да вали. Само глухите удари на капките дъжд по стъклото напомнят за света отвън. Ниският таван и влажният дъх на дървесина,приютили търсещите души на двама влюбени. Топлите одеяла, разпилените навред дрехи - единствените свидетели на загадъчната магия на този миг. Уютното местенце е ...
  1310 
Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна; живот, уреден до отчаяние; нито една мечта непостигната; няма илюзии; без романтични излишъци. Той - посребрен, с осанка на благородник; прекалено зает, за да бъде обичан; с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено. Деловите костюми, блясък в обув ...
  1027 
Зад бюрото седеше млада жена, която съсредоточено се взираше в някакъв документ и щракаше нервно с химикалката си. При влизането ми, тя ме погледна, дарявайки ме с една от онези служебни усмивки, които по принцип много мразя. Тази усмивка обаче ми хареса, може би поради факта, че на лявата й буза се ...
  1795 
Тихи, котешки стъпки и усещането за нечие присъствие, повдигнаха бавно, натежалите ми от съня мигли.
- Сънлива, красива жена... виждам как се протяга мързеливичко в леглото... и протягам към нея ръка...
В очите ми се прокрадва закъснял, есенен слънчев лъч и се заиграва по масления пейзаж отляво на с ...
  1499 
Тъмно е... Само една малка пътечка светлина се прокрадва тихо в топлата стая на голямата къща отсреща. Стоях сама на прозореца и въображението ми рисуваше картини на сласт между съседа ми - прохождащ адвокат и мен... Стоях като закована към пода, а между бедрата ми затуптя и усетих желанието си като ...
  1830 
Не поетично, със специалното разрешение на един не поет!!!
Красиво оформената от фитнес залата и басейна, ръка лежеше под главата, желана от многобройни страстни устни. Една къдрица, непокорно все се спускаше над елегантно извитите вежди и докосваше гъстите ресници, засенчващи дълбокия, сивозелен из ...
  2074 
Вече седмица навън ръми. В сивото работно ежедневие имам възможност само да ГО допускам във фантазиите си, очаквайки вечерите ни. Тези сладки, мързеливи, романтични вечери, само АЗ и ТОЙ, в артистично подредената ми дневна. На дивана, под галещите звуци на тихата симфонична музика, изпълваща кръвта ...
  1405 
Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е прите ...
  1322 
Предложения
: ??:??