6 447 резултата
10. Black velvet- Alannah Myles
Наведете се, или направо залегнете на земята, че тази песен стреля без предупреждение с голям калибър тежки блусрок рифове. Само как започва - акустичната китара задава темата, която като искра в двигател с вътрешно горене взривява пулсиращото напрежение на баса. Той ...
  1552 
Тиха нощ
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми. ...
  686 
Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...
  626 
/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателит ...
  1392  13 
И щом ме няма, намери ме...
Ако треперя, прегърни ме...
Щом не ти говоря, целуни ме...
Не ме оставяй да си тръгна,
от теб и от този лъжовен свят... ...
  883 
Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...
  1078 
Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
  775 
Изкачвах се по стълбите на излизане от един софийски подлез. Когато чух зад себе си мъжки глас: "Приятелю, май много ти е тежко!?" Обърнах се. Зад мен вървеше някакъв непознат мъж. Усмихваше ми се с разбиране. Отговорих му, че раницата наистина ми тежи. Но той ме погледна, за кратък миг очите ни се ...
  799 
Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...
  853 
Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...
  701 
Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...
  970 
Приближават. Настъпват. Дишат тежко - грухтят като свине. Гледат злорадо с кървави очи. Гнусно потни. Хищно, жълто озъбени. Мръсни. Отвратителни... Това са те - всички мои страхове, грехове, вини, самосъжаления, провали, малодушия, предателства, отчаяния.
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...
  851 
Той стоеше пред бездната изправен, сякаш очакваше раждането на света. Нейната необятност и дълбочина впечатляваше и без това напрегнатото му съзнание. Тя го мамеше с кадифената си мекота, но същевременно го плашеше с безкрайността си и с неизвестността си, които таеше в недрата си.
Над него звездите ...
  727 
&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
  554 
Някой ден от този свят ще си отида и аз, и ти... и той, и тя... и нежните жълти падащи листа...
И някой ден напред, напред във бъдеще ако погледнем, дали някой ще стои под някое дърво да чака първото падащо листо?...
Ще стои ли на пейката в оназ градина с желание тез листчета да го обсипят цял? А пъ ...
  1242 
Имам си една мечта. Реших да я споделя с теб, драги читателю, като се надявам ти да ме разбереш. Тя не е някаква особена или неизпълнима. Мечтая за едно момче. Мечтая да живеем заедно в апартамента на баба ми на първия етаж. Да си живеем като семейство и да се обичаме. Вечер да стоим до късно в една ...
  1270 
Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...
  1284 
Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...
  700 
- И са кво, ше ме биеш ли?
Пешо го погледна малко странно. Нямаше начин да се справи с Офанзивата на светците, нито с Белите от изтока. Както и да е, това всъщност няма значение.
- Не, - отвърна Игор и не каза и буква след запетайката.
- Но защо, какво съм ти направил?
- Иване, ти май не ме слушаш. ...
  1277 
Невероятен ли?! Е, как да бъда невероятен?! Откакто Бог създаде
Жената, математиците измислиха Теорията на вероятностите, а накрая се появи и Google.com - грънци да си невероятен! Колкото и да се напъвам да съм невероятен, жена ми винаги казва: "Ясен си ми!" Което, в контекста на темата, означава: " ...
  609 
Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи ...
  752 
Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.
“Because we are young and wild and free.. “
Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна все ...
  753 
Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...
  1140 
Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво.
Сигурно даже се виждат звездите.
Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.
Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това. ...
  762 
Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен! ...
  654 
Година, две, три... и така, докато не станаха десет.
Девети Юли...
Тази дата...
Всяка една година на тази дата аз стоях на гарата от сутрин до вечер.
Чаках ли – чаках... но нищо не се случваше и никой не идваше. ...
  796 
С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...
  689 
А когато видиш светлината, сещаш ли се за мен? Полъхът на новия ден омайва ли сърцето необятно? Обичам те!!!!! Не чу ли?... Шепна в нощта, протягайки ръка, ела усети и мен...
  818 
Защо боли толкова много? Защо никой не ми каза, че ще стане така? Как е възможно да те раздира нещо, което не съществува? Отказвам се! Не искам да съм човек! Може би животно или растение, или по-добре камък, но не и човек. Кое му е хубавото на това да изпитваш неща, които не искаш? Неща, които те пр ...
  648 
Изповед (Моментът, който промени живота ми)
- искам да се извиня на всички, които по някакъв начин съм обидила или наранила; зная, че на моменти съм странна и настроенията ми рязко се променят, но ви моля да ме разберете... тази случка е белязала целия ми живот...
- Дъщеря ви е получила пристъп на н ...
  1797  13 
Летене с балон над Кападокия
Това е преживяване, към което се връщам отново и отново. Цялата организация около полета, самото летене, емоциите и вълнението, всичко остава един незабравим спомен за мен и за съпруга ми. Но ще започна отначало.
В 5.30 часа сутринта всички кандидат–икари сме пред вратит ...
  3359 
Оцветявам в намачкан и накъсан скицник, седящ на скута ми, с играещ молив между пръстите и мислите ми.
Слънцето надничаше, докато аз накланях молива, и създаде груба, тъмна линия от едната страна. Спрях да рисувам за момент, дробовете ми се изпълниха със свеж въздух и започнах пак, с нови идеи за де ...
  739 
"Хей, аз сам твоето съзнание.
Искам да поговориш с някой!"
"Забрави ме отдавна ти,
прах хванах дори,
но огън паяжините обгори! ...
  575 
Мелгар омаломощен гледаше часовника си. Искаше най-после да се прибере. Все още работеше, но гледаше с такава жажда часа, сякаш на ръката му стърчеше печелившият му фиш от "Еврофутбол".
За него не беше от значение паричната стойност на фиша, а че е печеливш. Обичаше да играе хазартни игри, обичаше д ...
  645 
„Късно e. Умирам от студ и ми се спи. Мисля, че е време за почивка. Денят мина бързо. Доволен съм, радвам се, че съм все още жив. Последната цигара отдавна догоря в ръцете ми толкова неусетно, както минаваха и миговете с теб, Джейн. Но бяха приятни. Ти бе мойта последна цигара. И ето защо по-рано до ...
  601 
В една петъчна вечер, един човек поиска да бъде щастлив, прииска му се да не бъде сам, поиска да прогледне за блещукащата радост, която да стопли сърцето му, но се почувства егоист - нима имаше нужда от това? С какво е заслужил своето щастие?
Нима се оплаква от тишината в тази стая, която става все ...
  1632 
Мое Вдъхновение!
Луната бавно и тихо спуска своите черни сатенени воали над града. Шумният град тихо заспива под звездното небе. Тук-там се появяват звездички и така, докато не се обсипа целия небесен свод. Поглеждам нагоре, красота!
***
Всеки един писател има нужда от вдъхновение. Някоя песничка, н ...
  1153 
Гореща нощ... огън... тъмна ръка... движения на змия,
силни барабани... танцуващи души.
Почива сърцето...
Почива от тъгата.
Нощта напомня за себе си... всичко е обгърнато в мистика, ...
  431 
На тъмно в моята стая стоя и мечтая.
Изритвам одеялото и оставам гол.
Изсмуквам мечтите си от пръстите
и ги изплювам на тавана
на небесната стена да светят, а не във мен. ...
  547 
Сам съм. Седя. Не мисля за нищо определено, просто блуждая... Хиляди мисли шават в съзнанието ми, но не се спирам на нито една от тях. Не разсъждавам, не мога... не и сега. Тъмно е, но има лампи... осветяват леко сградите надолу край пътя. Усещам миризмата на мръсния въздух наоколо, сухо е, намирисв ...
  838 
Предложения
: ??:??