Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Принадлежност

– Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем!
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...

Juana

Проза » Разкази

1.6K 5

Кражбата

Из цикъла "Приказки за лека нощ"
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...

exuded

Проза » Хумористична

1.7K 4 9

Смърт зад портата - край. - криминална фантастика

Чичо Пешо премълчава /развръзката/
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

638 3 7

Приказки из хоремага

Ами хубави години ще,...пенсионерски
Скитахме по големия град, стана тясно в апартамента от дечурлуги, деца, внуци и хайде на село. То комай всички сме така.
Минахме отдавна темата '' Ти знаеш ли кой съм бил...'' или '' Разтапях се от кеф, като ми кажеха шефе, е може и да не съм бил голям шеф, ама и ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

1.6K 1 5

Дворецът на студените мечти

На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

678 4 13

Смърт зад портата - 6. /криминална фантастика/

Изчезването на малкия Ванчо
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1K 3 9

Просто записано

Вуйна ми – на 92 вече, съветва братовчеда:
- Много работиш, майка, а е горещо. Да не ти стане нещо. Щото после кой ще ме гледа…
Загриженият старчески егоизъм…
хххх
Племенникът е на плажа с дъщеричката си. Очакван диалог: ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

576 2 4

Не ме съдете 31

Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2.2K 1 3

Един хипотетичен разговор

Оставиха телефона върху масата в немската читалня и за първи път си поговориха:
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...

ЕКИ

Проза » Разкази

1.6K 2

Речни камъни

Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...

di_t

Проза » Разкази

1.5K 6 19

Силата на привличането

Беше ѝ странно и необяснимо. Бяха приятели и се чуваха от време на време. Познаваха се по повод на техни приятели и се бяха виждали два-три пъти пак по такъв повод. Тогава размениха телефоните си. Той живееше в друг град, далече от нея и понякога ѝ се обаждаше. После минаваха дълги периоди, без да с ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

605 1 2

Близалка

Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...

ValentinaMitova

Проза » Разкази

1.3K 18

Като из ведро

Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...

exuded

Проза » Разкази

793 2 8

Откровение

Нищо в живота ни не идва без да сме го предизвикали . Много от нещата ,които ни се случват изглеждат страшни , мрачни и по-силни от нас . Всеки път ,когато си помислим ,за тях ние се вцепеняваме от страх ,че дадена ситуация може да се повтори отново ,като някакво нежелано "Дежавю", и стоим ,и си мис ...

Йонкича

Проза » Литературни очерци

977

Чувам те, ден девети:"По крилете го познах"

Да, така беше, може и да не повярваш, но ми се случи наистина и ще ти разкажа как срещнах ангел. Ще попиташ как изведнъж се сетих за това, нали говорехме за прокълнати души...
От няколко години бягам сутрин по една и съща пътека. Разстоянието не е голямо, но и аз не съм от най-тренираните . Все се н ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

949 1 5

Раждането

Крещеше, виеше, накрая започна да скимти. Не беше болка, беше разкъсване. Костите на таза ѝ пращяха. Нямаше сила вече и да вика. Усещаше главата му между краката си... Роди се... Чу, как тихичко изплака.
Беше сама, напълно сама, нямаше кой да ѝ помогне. Бавно се изправи на лакти.
- Болеше, нали?
Объ ...

Жабокът

Проза

775 3 10

Лакримарий

Човек - това звучи гордо сега ли?
Тайна не е ли форма на лъжа?
Бездарие е ли дарба?
Простотията не е ли от простатите?
Публична личност е ли мисломан?

самин

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

720

Речни камъни

Петра се изправи бавно и протегна ръка, две буци пръст глухо изтрополиха по капака на ковчега. Беше онемяла от мъка. Стоеше като пречупена тръстика и се поклащаше наляво и надясно.
Замъглиха й се очите, плувнаха пак във влага, стрелнаха се като ручеи сълзите й по хубавото й лице. Устата й беше пресъ ...

di_t

Проза » Разкази

1.9K 11 24

Многото войни...

Многото войни…
Като кажем “война” първата ни мисъл е разрушения, убити, кръв, сълзи...И много други нещастия. Ала има войни на две противоположности, на независими от нас обстоятелства, смешни, абсурдни, от невежество, от самонадеяност и т.н….
Животът е прекрасен и трябва да се пази! Първата и най- ...

Иржи

Проза » Други

1.9K 5 23

Земетресение

Компанията беше шумна и весела. Млади, красиви лица. Виното се лееше заедно със вицовете - песни и смях огласяха малкия апартамент. На красиво подредената маса се мъдреха кристални сервизи и костен порцелан. Музиката -приятна и добре подбрана. Празнуваха успешната животоспасяваща операция на Калина. ...

Лаура9

Проза » Разкази

1.7K 1 25

Дъжд без добавки

Обичам да се губя в града. Както и да отглеждам болките си по самотните му кътчета, пълни със спомени. Напоследък погледът ми е отражение на вътрешните ми чувства и борби, точно затова предпочитам да се сливам с тълпата, а не да пречупвам себе си за някого. Да, отблясъците ми заслепяват. Понякога до ...

written-springs

Проза » Други

1.2K 3 3

Цветето, което цъфтеше само нощем 6

Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с ...

Plevel

Проза » Повести и романи

2.3K 16 35

Пълен провал!!!

На 27 юли 2022г., една чудесна новина се понесе в ефира. А тя е, че омразната на интелигентната част от българския народ партия - БСП, ще върне мандата си на Радев. Тази партия, която сведе, след 10 ноември 1989г., поведението си до нечувана политическа мимикрия. Партия най-вероломно предала идеалит ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

771 8 10

От Великденските острови. С любов (5-та част)

Макс
Сутринта ме заварва недоспал и щастлив. Усмихвах се на всичко и на всеки, изпречил се на пътя ми… икономът на баща ми, Смит, сестра ми, която ми говори нещо, яйцата по бенедиктински в чинията ми… препечената филийка и накрая самия Майкъл Брайтън, който ме гледа сякаш съм си загубил ума. Твърден ...

jenyivanova

Проза » Разкази

653 3 9

Когато любовта говори

В онзи септемврийски ден валеше като из ведро. Мая влачеше тежкия си куфар и се опитваше да върви възможно най- бързо и вече не обръщаше внимание на мокрите кичури коса по лицето си, нито ѝ правеха впечатление многобройните локви, в които успяваше да цопне. Мислено си обеща, щом се добере до своя гр ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

1.3K 3 10

Истории от кръглата маса

Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

1.5K 2 3

Споделени мисли за мисленето от един мислител

1. Когато мислителите са много, често мислите ги няма...
2. Празномислието е най-прекия път до единомислието...
3. Празните мисли са много подходящо занимание за запълване на свободното време...
4. Научно е доказано, че задникът не може да мисли, и все пак хората не спират да опровергават науката... ...

mislitel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 6 17

Смърт зад портата - 5. /криминална фантастика/

Григор
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

968 4 10

Хвърхрумвания

Футболистите от националния отбор на Франция наричат „петлите“. Ясно защо…
Тези от нашия отбор наричат „лъвовете“. Неизвестно защо.
Само че футбол играят и жени, и младежи, и деца.
„Малките петли“ звучи интересно и обнадеждващо, разбира се.
Само дето оня ден ни информираха, че женският футболен отбо ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

793 3 12

Пътища и посоки

"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...

БогданаКалъчева

Проза » Разкази

1.9K 1 4

Заслужава ли

Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а н ...

bubulinabe

Проза » Разкази

1.6K 6

Момичето от бялата къща 1

ГЛАВА 1.
Ситни капчици пролетен дъжд измиваха умората от дългата зима. През облаците се прокрадваше топлото слънце. То бе нарисувало многоцветна дъга в небето. Червеното лале в градината жадно пиеше от животворния дъжд. Лястовичката се бе скрила под стряхата в гнездото си и наблюдаваше с интерес слу ...

ДораНонинска

Проза » Повести и романи

1.1K 1 6

Пътуване

- О, Боби, винаги се държиш така!
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

1.5K 12

На море в Космоса 9

- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-пр ...

Жабокът

Проза

1.4K 1 10

Смърт зад портата - 4. /криминална фантастика/

С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

993 3 8

18+ Летни брътвежи 2

Влачехме краката си в плитчините.
- Какво ще направим сега - не на шега казах - Сваляй горнището, мажа го с крема, сложи моите очила,.. да си сменим и шапките. Такаа, като момче си, и без това косата ти е къса...Давай смело
напред и без това никой не ни обръща внимание
Тя ме хвана за ръката и здраво ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

994 1 13

Летни брътвежи 1

Седя под някаква сянка в лятната Атинска жега и наблюдавам женското съсловие
Чудна дамска мода,... дълги широки панталони, или толкова къси, че се вижда цвета на долните гащи,или толкова изрязан потник, та си викаш язък за материала, за плата де, можело и без него, защото не ти трябва въображение, в ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

750 1 3

Черният Кадилак

Черният Кадилак
Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как черния кабел се освободи, извъртя се и се блъсна в пръстите му. От токовия импулс, те моментално се свиха и го стиснаха силно. Токът премина през тялото му и за миг силно изпъна мускулите на краката, хвъ ...

marco777

Проза » Разкази

2.6K 12 43

Паричката

- Изчакай ме тук. Няма да се бавя много, обещавам. – беше казала Мама и Калоян я чакаше вече час да излезе от “Малкият театър”, където имаше среща с режисьора на новото представление. Като едно послушно, добро момче, той си разглеждаше големите портрети на актьорите по стената на славата пред театър ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

611 4 15

Смърт зад портата - 3. /криминална фантастика/

Несъществуващите деца
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.5K 4 8

Проза и разкази от съвременни български писатели

Принадлежност

Кражбата

Смърт зад портата - край. - криминална фантастика

Приказки из хоремага

Дворецът на студените мечти

Смърт зад портата - 6. /криминална фантастика/

Просто записано

Не ме съдете 31

Един хипотетичен разговор

Речни камъни

Силата на привличането

Близалка

Като из ведро

Откровение

Чувам те, ден девети:"По крилете го познах"

Раждането

Лакримарий

Речни камъни

Многото войни...

Земетресение

Дъжд без добавки

Цветето, което цъфтеше само нощем 6

Пълен провал!!!

От Великденските острови. С любов (5-та част)

Когато любовта говори

Истории от кръглата маса

Споделени мисли за мисленето от един мислител

Смърт зад портата - 5. /криминална фантастика/

Хвърхрумвания

Пътища и посоки

Заслужава ли

Момичето от бялата къща 1

Пътуване

На море в Космоса 9

Смърт зад портата - 4. /криминална фантастика/

18+ Летни брътвежи 2

Летни брътвежи 1

Черният Кадилак

Паричката

Смърт зад портата - 3. /криминална фантастика/

Опашка