Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Мелодията на дъжда

Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

2022-02-14T09:19:22+02:00 1.4K 4

Пещерата

Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2022-02-13T22:11:39+02:00 1.4K

Герой

- Г-н Кмете, разказахте ни за новите проекти, които ще се изграждат в града, но в края на интервюто кажете повече за новият начин на работа на администрацията на общината, преди почти половин година спечелихте изборите с обещание да въведете промени и да бъдете по-близо до хората. - младата репортер ...

Svilen75

Проза » Разкази

2022-02-13T17:55:21+02:00 736

Чувам те: пролог – Прокълнатият и Самарянката

ПРОЛОГ: ПРОКЪЛНАТИЯТ И САМАРЯНКАТА
или КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Ей това е животът ми, потъпкан от всякакви крака, тежки кубинки, остри токчета, леки маратонки, влачещи се чехли...като че ли няма откъде да минат и вървят направо през душата ми, тъпчат на едно място, скачат върху най- свидното ми...
А през ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-02-13T17:47:08+02:00 717

Накрая трябва да остане един*

/вицоподобна история/
Адолф Хитлер сгъва прилежно червения кожен камшик и го оставя в края на леглото, на което секси блондинка с маска е прикована с леопардови белезници към таблетката. Фюрерът откопчава белезниците и мацката сваля маската.
– Хинкиии! – провлачва глезено тя. – Следващия път искам д ...

МарияДимитрова.67

Проза » Хумористична, Други

2022-02-13T12:07:11+02:00 685 1 15

Промоция Свети Валентин

Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инв ...

Жабокът

Проза

2022-02-13T10:55:57+02:00 597 1 4

Небостъргачът - 44

Дак Хо не беше излъгал, което само потвърди убеждението на Алиф, за това, че Древните наистина се пазеха зорко. Дак Хо му беше обещал да се свърже с някои от тях, тъй като те обикновено не общуваха помежду си. Когато си успял да избегнеш цяла поредица от програмирани събития, чиято единствена и глав ...

Мастъра

Проза » Други

2022-02-13T08:53:15+02:00 856

Любов- част 5

Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2022-02-12T19:25:19+02:00 1.3K 1 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика – петнадесета част

Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмисле ...

Ranrozar

Проза » Литературни очерци

2022-02-12T13:43:42+02:00 1.6K 5 17

Любов- част 4

След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2022-02-11T14:28:37+02:00 1.1K 1 1

Проектът Валентин_Зарезан (ВалРезан)

И Господ погледна на тъжната Земя и се замисли дълбоко. Събра всички светии и започна:
- Нещо ми стана съвестно и тъжно, след като Адам и Ева отхапаха райската ябълка, кривнаха от правата вяра и се потопиха в нерегламентирани занимания. И за да не е безразборно, смятам че трябва да се обяви един еди ...

jonnnn

Проза

2022-02-11T11:30:42+02:00 651 1 10

Тя е тук

Февруари е. Студ, кал и заледени улици. Пак съм навън и отново сам. Странно, улицата е пуста. Само едно куче маркира съседното дърво и ми се усмихна.
- Обичам те!
Погледнах, около мен нямаше никой.
- Искаш ли да влезем в тази сладкарница?
Видях я. Тя е. И е много, много красива в това синьо палто. ...

Жабокът

Проза

2022-02-11T10:48:17+02:00 467 2 12

В знойна Африка

/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/
От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.
А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.
Обаче, на ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-02-11T10:35:42+02:00 544 6 9

Битката между доброто и злото

В стремежа да има мир- ти трябва да имаш смелостта, дързостта и непоклатимия дух да се изправиш срещу злото.
В живота с времето ще ти поднесе безброй хора и ситуации, за да се сприятелиш със злото, но доброто у теб ще те накара да се съмняваш дали това, което правиш е правилно. А злото това не обича ...

DodiS

Проза » Други

2022-02-11T10:33:04+02:00 2.2K

Мечтатели

Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-02-11T10:27:19+02:00 613 3

Небостъргачът - 43

Алиф беше повече от доволен. Определено Лейди Смърт ненапразно носеше това име - тя щеше да бъде невероятно ценен съюзник за Гао Минг. Въпрос на време беше Гао да насочи атаката си към мегакорпорацията. Но той искаше да придобие сериозни позиции в Южна Корея, преди да тръгне окончателно на последния ...

Мастъра

Проза » Други

2022-02-11T06:57:50+02:00 920

Тюрлю гювеч от мисли

В нашия свят мазохистите са щастливи…
хххх
Според математиците 2 х 2 е равно на 4. Винаги…
В живота 2 х 2 е понякога 3, друг път 5, а се случва и да е 4…
Зависи от много фактори… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-02-10T09:50:48+02:00 471 6 15

Просто сън

В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната вра ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2022-02-10T09:41:37+02:00 454 2

Мечтатели 3

Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-02-10T09:30:36+02:00 606

Небостъргачът - 42

Дак Хо съвсем не се беше излъгал - наистина някой много заинтересован, но това не бяха хората на Сео Юн, който честно казано не можеше да си прости, че го изпусна и допусна изобщо да убие някои от хората му, щеше да посети адреса, където доскоро беше пребивавал. Да, Дак Хо беше халосал някого с мета ...

Мастъра

Проза » Други

2022-02-09T21:51:13+02:00 1K

Когато рискът е равен на човещина

Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2022-02-09T17:52:57+02:00 1.6K 6 21

На чашка

Наредени сме около масата,.. саламурена туршия,резенчета сланинка , чашки ракия,
всеки боцне,.. пийне,.. примлясква...
- Ей, тази ракия като в Оймякон, бе - изцепи се бай Митьо
- Защо бе,.. какво и е на ракията - апострофира го домакинът Даньо Малкоча
- Ами сега в Оймякон е минус 38 градуса,..като г ...

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-02-09T13:18:02+02:00 559 1 12

Да поемеш риск, без да се замислиш!

Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...

M1234567891

Проза » Разкази

2022-02-09T12:45:49+02:00 1.7K 3 27

Кашонът

Беше далече, почти извън града, по пътя за гробището. А и времето се случи калпаво – духаше силен, студен вятър и едрите, мокри снежинки дълго кръжаха във въздуха, преди да се стоварят върху лицата на редките минувачи и да оставят нетрайния си печат по дрехите и чадърите им.
Ангелина не искаше да из ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази

2022-02-09T12:44:19+02:00 601 2

Божие наказание

Бог се загледа мрачно в бъдещия живот на очаквания нов жител на планетата…
Лъжец, крадец, престъпник, убиец…
А сред жертвите му – и нормални хора, и подобни нему отрепки…
Да го спре? Да го унищожи още в началото? А заедно с него някои нови Содом и Гомора?
И после всичко да се повтори – чрез друго по ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-02-09T09:49:30+02:00 500 5 5

Денят на смъртта

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-02-08T17:24:27+02:00 2.9K 8 25

Ще помниш ли?

Ще помниш ли смъртта си,
щом тъй не помниш
раждането си?

Мариянчоо94

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-02-08T17:24:00+02:00 627

Щрихи от деня

Софийски улици
Вървя си по улицата и ме спира някакъв младЕж:
- Г-жо, Вие ваксинирахте ли се? Щом сте жива, значи не сте. Вижте ме мен: три пъти преболедувах ковида и нищо ми няма. Не се ваксинирайте, ще умрете!
Гледам го, гледам, и си викам: тоя какво се лепна за мен, и какво да кажа? Разхилих се, ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-02-08T15:32:00+02:00 1.1K 3 29

Двама души

Двама души стояха на хладно в офиса на кантора за недвижими имоти. Кантората беше съвсем близо до сградата на кметството и се състоеше от просторна стая без прегради, два малки маси и една по-голяма, заседателна. Вътрешна врата водеше към тоалетна. В ъгъла върху четири малки колелца, едното от които ...

exuded

Проза » Разкази

2022-02-08T14:45:36+02:00 750 2 5

Имението на мечтите

Имението на чичо Филип беше прекрасно. Сгушено между два планински хълма с красива гледка откъдето да погледнеш. Всички в околността уважаваха и обичаха чичо Филип. Той беше необикновен - с добро сърце и чиста душа...постигнал, бе всичко, което има, до този момент единствено с много труд и упоритост ...

ЕленаМихайлова

Проза » Разкази

2022-02-08T14:44:47+02:00 617

Хамлет и... Жулиета

А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2022-02-08T14:42:40+02:00 920 1

А можеше да не ми подадеш запалката

А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2022-02-08T14:40:26+02:00 781

Мечтатели 2

Втора глава
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запот ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-02-08T14:39:11+02:00 891

Разхвърляни мисли

Световно първенство по кърлинг за чистачки…
хххх
Възможното поскъпване на живота се отменя.
Очаквайте невъзможното…
хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-02-08T13:06:25+02:00 672 5 8

Ибсен - Куклен дом - резюме

Куклен дом: Първо действие: Зима. В началото Нора е щастлива в скромния си, но уютен дом. Купила е много коледни неща, иска да се похвали на мъжа си Турвал Хелмер, но той шеговито я упреква, че пилее много пари. Не е съгласен да взимат заеми, въпреки че вече ще взима по-голяма заплата. Имат 3 деца — ...

yanko88

Проза » Литературни очерци, Рецензии, анализи, критически статии, Други

2022-02-08T12:27:41+02:00 2.8K

Небостъргачът - 41

Корейският мегаполис беше забележителен, но и действително много опасен за човек като Дак Хо. Една от причините той да искаше да се упъти именно към Йонгсан беше, че там все още съществуваше вероятност да се намерят евтини квартири за буквално няколко долара на вечер, а Дак Хо смяташе да преспи в ня ...

Мастъра

Проза » Други

2022-02-08T11:54:31+02:00 986

Заглавия от вестници и Интернет 1

1. " Защо кучетата си душат дупетата!?"
За съжаление не разполагам с нужния умствен капацитет да коментирам такъв свръх екзистенциален въпрос!...Извинявайте много, господин Шекспир, но вашето мижаво въпросче " Да бъдеш или не?!", поставено пред този въпрос от Вселенска величина, е все едно лилипут д ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-02-08T10:52:06+02:00 715 2

В памет!

Господи!
Срещна ли я? Или още идва към теб?
Ще я познаеш! По бавните, тихи стъпки ще я познаеш и по топлия поглед. Ще я познаеш, сигурен съм. И ще пита за нас, такава си е. Кажи й, Господи, че ни липсва, че ни боли, но ще мине. И това ще мине, както тя казва.
Посрещни я подобаващо, Господи. Тя смире ...

wewir

Проза » Писма, Други

2022-02-08T08:35:34+02:00 976 3 1

Излагане на безсрамника

/поучителна история за правилно примирение/
- Иванчо, защо си набил Пешко?
- Ама, другарко, той ритна Мимето. И не го набих, а само го пляснах…
- Излагаш се! Засрами се – възпитано дете си! Ако видиш нещо неправилно, ела, кажи ми… Но не се излагай!
хххх ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-02-07T11:03:47+02:00 432 4 10

Мечтатели 1

- Ти к'во си мислиш бе? Че аз цял живот ще обикалям с т'ва чукче по влаковете и ще проверявам вагони ли? - каза с обида и малко яд в гласа си единият от двамата служители на БДЖ, които бяха на перона. После хвана по-удобно дългата дръжка на чукчето си и нервно чукна по релсите. Почеса гъстата си чер ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-02-06T23:11:08+02:00 644 1