Скоро след това двамата с Финиан отново бяха на улицата отвън, загледани в малкото прозорче. Страшникът изглеждаше едновременно смазан и бесен.
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговор ...
- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледа ...
/пример, че не трябва да измисляш, а да познаваш повече хора. И ще имаш маса материал за хумор и особено за сатира/
- Добро утро…
- Ти си си сложил климатик…
- М, да… Видял си го…
- На кухнята. И не си ме питал… ...
Украйна поиска официално от ФИФА да бъде включен отбора й в предстоящото световно първенство по футбол. Вместо Иран.
Основание – участието МОЖЕ БИ на държавата във войната…
Познато, нали? Помните - highly likely…
В своята самоувереност, че всички им дължат всичко, бандерлогите нагло прескачат и логи ...
В първия момент Елизабет не можа да се отърси достатъчно бързо от съня с Франк, за да осъзнае какво й казва Калахан. Сърцето й се разтуптя от страх, че Аша му е казала как днес е излязла из града заедно с гвардеец и тя инстинктивно задрапа с крака назад, но след няколко изпълнени с паника секунди ду ...
Всичко, което нося като жена и всичко, което ме прави такава – мразя го.
Мразя се и ме боли, че го правя, но това не спира омразата, засилва я.
Колко съм чувствителна,
притеснителна,
взимаща всички други под внимание, поставяща себе си под съмнение. ...
Оная нощ сънувах кошмар. И ето, голямо множество, рояци от хора. Те бяха толкова много, че се чернееха, като милиони скакалци. Океан от човеци, които се чернееха, при все че бяха шарени. Някои имах човешки вид, други животински.
Те бяха мърляви и спретнати, стилно облечени и размъкнати, някои запъхт ...
Иванчо: Тате, казаха ми, че днес е празникът на будителите.
Бащата: Не са те излъгали.
Иванчо: А ние будители ли сме?
Бащата: Ние сме будуващи.
Иванчо: Това добре ли е? ...
След днешната жега тъмното донесе малко хлад. Верандата широка, открита, шезлонгът щедро ми дарява удобството си. Звездите с охота обсипаха небето. Звездна феерия. Отпих студена наслада от питието си. Навикът запали цигарата ми и мисълта ми полетя, освободена от напътствията на ежедневието. Потопих ...
За единството на нацията
Всички, които гледат на изток,
да си изтеглят децата и авоарите от запад!?
Как да оправим вота
Нашите мигранти от чужбина - ...
- Я! Тапетите виж, тапетите…
- Какво да им гледам – тапетите вече не са модерни…
- Но са хубави?!
- Да, приятни са, но… Чакай! Ей, да върнат назад… Масичката е чудесна. Абе, махни й задника от нея… Е, сега я виждам. Харесва ми…
- Такава има в мебелния магазин на Киро… ...
Имам прекалено много интереси около себе си – книги, филми, науката…
И не ме разбират някои комши – бе, тоя не обръща внимание на ставащото… А какви пресни клюки има, какви интересни неща се случват…
Егоист!
хххх
Институтът по здравеопазване в Италия изнесе данни от сериозното си изследване по ковид ...
Ивана се събуди в лошо настроение. В ушите й още кънтяха снощните думи на майка й. Скандалът се разнесе в цялата къща, дори отвъд пределите на имението. Не беше първият, нямаше и да е последният. Но този беше като изригване на вулкан. За своите осемнадесет години Ивана не показваше нужната зрялост, ...
Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладни ...
Обичаме се с науките и това си е. Идва един ден съседката (дете уж ама не съвсем че беше десети клас светло кестенява дългокрака девойка дето умее и да се закача на това отгоре). Та идва тя и няма здрасти, няма добър ден ами направо:
- Слушай имаме проблем!
- А не, не, аз нямам проблеми! Не ми прехв ...
Още зимата не дошла – и вълците затормозиха района. Ту в туй село, ту в онуй – нощем нападат кошари и свинарници, отмъкват живинките, само кървави дири остават по още незамръзналата земя.
По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.
Стреснаха се хората. Ами сега? ...
- И колегата сутринта в 7.20 часа дойде и вика колко е лошо да си на работа един час повече. Есента ще съм на далавера стрелките с един час напред и Митко един час по-малко ще работи.
- Сега е есента, бе!
- Не си в час!
🙃 😅 🤣
---------------------------------------------------------- ...
Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят ...
Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...
"Има хора, които имат пари и хора, които са богати."
Коко Шанел
Какво е щастието?! Въпрос стар колкото Света. За една голяма част от хората - да обичат и да бъдат обичани. За някои е да се наядат, да се напият, да си изгледат сериала. За други - да пътешестват по Света. За трети - да работят денонощ ...
Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...
Обичам утрото. И кафето си обичам. И как кафе без цигара? Струйката дим е като малка фръцла, ще си счупи кръстчето, играейки си със слънчевите лъчи. И тя като мен се радва на Слънчо. И както обикновено, когато Слънчо ми обърне шапката с козирката назад, слагам телефона в единия заден джоб, а в други ...
Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. ...
„Пасиансът на архангелите“ – пътеводител на душата
Рядко ми се случва да зачета книга и да загърбя всички останали свои задължения, възползвайки се от правото си на свобода и неприкосновеност на личното ми пространство и време. Рядко ми се случва и това да бъда потресена до костите на мозъка си от припомнените или доосъзнати истини след прочита на н ...
Има неща,които не се забравят..Едно от тях е детското ми колело-син"универсал" с бял фар-ракета. То бе за мене символ на свободата и приключенията. В онези далечни дни животът ми се състоеше от две части.Едната градска,а другата при баба ми в "Малинова долина".И на двете места,колелото бе най-верния ...
По айфони последен писък на модата...
-Маце бе, да те попитам, каква е тая мода бе, да се местят часовниците,...където и да погледнеш все
'' местим часовниците'', ''местим часовниците...'' Твоята маникюристка казва ли нещо по този въпрос
-Абе смотолеви нещо, ама сега има още по- важни неща да отравя ...
Елизабет не знаеше какво да мисли за Франк, нито пък какво да го прави. Беше прекарала толкова много време, страхувайки се от него, а сега, въпреки всичко, в нея започваше да се прокрадва и някакво глупаво съчувствие. Знаеше, че той работи за някого, но никога не се бе замисляла, че може и да няма и ...
" Мечтите са мое убежище, когато съм ядосана, и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна."
Мери Шели
I
Магазинчето за сувенири се намираше в малко френско туристическо градче. Там се продаваше какво ли не. Собственичката - жена на средна възраст беше осъществила мечтата си, която дълго бе но ...
Щом се прибра обратно в дома на Ираж и замени тялото на стареца с това на Казра, Сам седна зад бюрото в кабинета си и затвори очи. Отърсвайки се от всички мисли за Малора, за частицата от него, която държеше в окото си, и какво ще му се случи, когато вещицата научи, че е изгубил ножа, потърси съзнан ...
Фирма за производство на лекарства обявява конкурс за названия на продукцията си.
Моля, побързьйте, защото сме претоварени от нови хапове и сиропи без имена.
Обявяваме и конкурс сред лекарите за измисляне на болести, които нашите лекарства премахват…
хххх
Урсулата на ЕК сведе политиката до професион ...
Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...
Скъпа! Откога не сме се виждали…
- Скъпа! Изглеждаш прекрасно. Свалила си най-малко десет килограма… А каква беше надебеляла…
- Свалих, я… Налагаше се – бях заприличала на теб…
хххх
Гараж в жилищен блок. На него табела: „Гараж. Не паркирай!“… ...
Петдесет стотинки
Тръгна на пазар. Трябваше да купи хляб и кисело мляко. В хладилника имаше останало малко парче сиренце и един кренвирш, който, когато го пипна, лепнеше. Помириса го. Имаше дъх на развалено. Реши да го хвърли в кофата, когато се върне от пазар.
Вървеше бавно. Подпираше се на бастуна ...
- Защо не бягаш от мен? - попитала една змия човека.
- Не мога, колената ме болят - отговорил човекът.
Понеже на змията по разписание й е било време да бъде мъдра и добра, казала:
- Ето ти малко отрова от моята. Вземай по съвсем малко и си мажи колената!
И внимавай с дозата ...
Трета глава
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Т ...
Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
Ким Кардашиян прави бижута от костите на майка си. Крис Дженър искала прахта ù да се превърне в колиета, които да останат за децата ù
Вариант на ГъТъПъКъ:
Ким Кардамонхрян си подправя бута с космите на майка си. Грис Джендър искала пърхутът ù ...
Бледото призрачно сияние сякаш изпълни цялата огромна зала. Меката светлина обгърна Сам и докосна нещо вътре в него, подръпна някаква скрита струна, прошепна му, че го очакват чудеса, само ако се пресегне…
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във ф ...