Проза и разкази от съвременни български писатели
Среща с миналото
...
От Великденските острови. С любов (4-та част)
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...
Цветето, което цъфтеше само нощем 4
Кулата 6
Сенките
От Великденските острови. С любов (3-ра част)
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...
...Внимание! Леденият метеорит идва
На човечеството пак му се размина! Само дето зъбите ми... Хайде, от мен да мине, хаирлия да е!
Обаче...
Жанр на произведението – Кръговратна свръхкаратна с ...
Четиринадесетата година 2
Инакочистене, инакоподреждане
Цигулката
От Великденските острови. С любов (2-ра част)
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, ...
Къде са му обувките?
в проекта "Спирка за разкази" на Сдружение „Кашалот“– Варна
и беше публикуван на спирката на община - Варна, 2019 г.
Благодаря им от сърце.
Лятото беше в разгара си. Месец юли. В колата работеше климатикът. Беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час ...
Заблуда
Майка й постави пресилена учуденост на лицето си:
-Но Сюзън, все пак имаме повод, колко време мина откакто ни гостувахте с Питър, а и виж го колко хилав е станал, кожа и кости е. С какво го храниш тов ...
Четиринадесетата година
На гости при аборигените
Минава набързо – да отчете, че е посетила баща си. И даже отсяда за няколкото дни в апартамента му. С класическа цел – да го огледа как е в момента. Щото – американката си е американка, ама апартаментът отчасти й се пола ...
От Великденските острови. С любов
Вън вали и вали. Сняг, който знаех, че след ден само ще е вече сив, но сега е бял, искрящ и абсолютно зашеметяващ…Декември в Ню Йорк е събитие, което си заслужава човек да изживее. Имах няколко минути, в които никой не ме занимава с нещо, което след малко ще се взриви в лицето ...
Журнаглистика
Реклама е издевателство над суверенитета на клиента.
Горделивост на водещия е омраза към възприемателя.
Другоселката 3
- Готова съм...Идвай... ме стресна гласът на Другоселката...
Ох какво ли да й занеса, така с празни ръце да ида на гости,... цветенца,.. ами то в коя селс ...
Весо ченгето
– Кажи, бе, Весо – бъзикахме го ние, – в кой отдел бачкаш?
– Отдел? – веждите на Весо въпросително се вдигаха нагоре.
– Да, да, в кой отдел на ДС бачкаш?
Пита ...
Загадъчната рисунка / за необяснимото/
Отгатнете отговора
Решетката
Нощна среща
Другоселката 2
След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...
Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при пов ...
Игри на думи
Виртуална победа - за малко
Другоселката 1
Бел муж
Няма да е все така
Черно, непрогледно, необятно.
Като през кюнци на стара печка от пазара на село. Гледаш, знаеш че има край, но не го виждаш. Няма лъчи-само сажди. И все черно стои, няма измиване, няма оправяне. Аха забравиш, неволно или нарочно, че си там, все има нещо, дето съвестта ти е създал ...
Дунавски залези 2 Февруари
Пусти навик
- Е па, бива! Нали виждаш - разхождам кучето!
- А къде е кучето?
- Аууу, забравила съм го у дома.
- Ти нямаш куче. Локдаунът отдавна свърши, не лъжи! ...
Все още скитам
Я… 13 лева!
Кога и какво стана, а?
Ама хлябът бил паднал… Тия минавали ли са през хлеберница?
хххх ...
На море в Космоса 7
Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разл ...
Директорът, от когото започваше светът
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя ...