Проза

Рожденият ден на Старият полковник

Тая година се падаше в петък. И мина да го види само дъщеря му. Внукът бил на работа, децата му болни, снахата и тя на легло…
Бе, каква е тая? Болни били… Старият полковник има рожден ден – да се вдигат и да идват! Ако знаеше как – щеше да е вдигнал телефона, ама беше запомнил само един бутон – за с ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-03-31T11:19:55+03:00 541 2 5

Небостъргачът - 79

Пласирането на органите не беше лесно - въпреки че в Сеул или дори в Бусан с правилните контакти можеше да се продаде всичко. Нелегалната хирургия в Корея процъфтяваше и Чин Хае само можеше да се радва на това благоприятно стечение на обстоятелствата. Старецът имаше достатъчно средства в наличност, ...

Мастъра

Проза » Други

2022-03-31T08:11:26+03:00 1.6K

Малка, бяла лъжа

Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...

robertratman

Проза » Разкази

2022-03-31T05:41:30+03:00 1.8K 1 10

7. Как Мичка Тактичка обезвреди одеската мина

Следващата новина, която съобщи говорителката, беше по-разведряваща – 8 журналисти от радио „Сличкарт“, включително директорът, главният редактор и още няколко ръководни кадри, бяха избрани за общински съветници от квотата на партия „Буревестник“.
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Хумористична

2022-03-30T18:30:38+03:00 1.2K 2

Вечният залез (Глава 8)

Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...

yllona

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-03-30T17:30:45+03:00 1.1K

Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.
Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.
Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.
Ей го на, той излезе на чардака. Протег ...

Жабокът

Проза

2022-03-30T12:16:56+03:00 1.1K 12

Небостъргачът - 78

Со Сунг приближаваше като тигър, дебнещ плячката си. Напълно наясно беше, че имаше да се случва нещо важно - може би старецът беше забелязал нещо странно и в самия Со Сунг въпреки че се беше отказал от статута си на Древен. Беше странно. Со Сунг се прокрадваше и знаеше, че може би Чин Хае притежаваш ...

Мастъра

Проза » Други

2022-03-30T11:37:29+03:00 1.1K

Искаш. После плащаш по чужд ценоразпис

Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-03-30T09:48:54+03:00 583 5 7

Към безкрайното синьо на морето (част 6)

X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...

зорница

Проза » Повести и романи

2022-03-30T08:53:13+03:00 1.5K

Орлицата- 3

Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-03-29T20:20:22+03:00 1.7K 5 16

Топката

Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-03-29T20:19:06+03:00 611 1

Любов- част 10

Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2022-03-29T20:17:31+03:00 1.2K 1 2

Любов от "Семенца"

Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...

zelena

Проза » Приказки и произведения за деца

2022-03-29T20:15:17+03:00 957 2

Парадоксална подкрепа

Иванчо: Тате, България ще подкрепи ли Украйна?
Бащата: Да, синко - ще я подкрепи морално.
Иванчо: Какво означава това, тате?
Бащата: Означава, че България ще демонстрира на Украйна, че дори в мирно време сме по-зле икономически от украинците. Така ще ги утешим в нещастието им!

vega666

Проза

2022-03-29T20:12:38+03:00 1.2K 6 1

Небостъргачът - 77

Чин Хае осъзнаваше, че старецът имаше право. Со Сунг имаше всички мотиви да го премахне, хвърляйки вината за кончината на Дак Хо върху собствените му рамене. Чин Хае винаги беше изпълнявал дълга си с изключителна съвест, а Со Сунг беше човекът, който всяваше страх у неприятелските банди. Нямаше няко ...

Мастъра

Проза » Други

2022-03-29T12:20:15+03:00 1.8K

Грешката на Папа Франциск

„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.
Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокод ...

йеромонах

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2022-03-29T11:08:39+03:00 1.1K 1 7

Утрешни забежки

Дегустатор на жени…
хххх
Слънчевото затъмнение постоянно дава надежди, че иде краят на света и заемите няма да се връщат…
хххх
Той е политически стожер – тоест, стои като стълб и за него връзват говеда-избиратели… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-03-29T10:06:47+03:00 798 3 8

6. Как Мичка Граматичка не стана Журналистичка

Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Хумористична

2022-03-29T08:51:20+03:00 1.2K

Обмяна на опит

Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-03-28T10:16:15+03:00 1.3K 2 8

Изяж, за да бъдеш изяден

Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една плане ...

Жабокът

Проза

2022-03-27T23:36:14+03:00 774 2 14

Вагабонти

Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...

exuded

Проза » Други

2022-03-27T19:22:24+03:00 625 1 6

Завръщане у дома

от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...

ЕленаМихайлова

Проза » Разкази

2022-03-27T19:19:33+03:00 757

Небостъргачът - 76

Стъпка по стъпка Со Сунг щеше да стигне до Чин Хае. Чинг Хае очакваше главорезите на Сео Юн да се постараят особено много предвид факта, че най-вероятно искаха да се издигнат в йерархията. Жестокостта и перфектно свършената поръчка беше най-краткият път до желаното място - близо до ментора. В случая ...

Мастъра

Проза » Други

2022-03-27T15:43:53+03:00 1.1K

Състрадание с дубликат...

Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...

Иржи

Проза » Разкази

2022-03-27T09:42:32+03:00 1.7K 4 18

Свобода от "Семенца"

Докато пътуваше в автобуса, Милчо се замисли за Надежда. Учеха в едно училище, той в седми, тя в девети клас. Бяха в различни смени. Може би, за това се запознаха едва преди няколко месеца - на басейна. Милчо тренираше плуване, тя скокове във вода. Надя беше единствената му приятелка момиче - странн ...

zelena

Проза » Литературни очерци, Приказки и произведения за деца

2022-03-26T09:41:06+02:00 1K

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси...

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси я загуби
Т ози път не тичаше по брега. И защо ли да тича? Разхождаше се бавно, почти вяло. Краката ù затъваха в хладния пясък, раницата на гърба ù беше олекнала с една резервна връзка за маратонки по-малко – беше изгубила другата по пътя към къщата за ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Хумористична

2022-03-26T09:31:57+02:00 590 8

Червените дяволи

Комунистът Бай Дън и комунистът Пут Ин са на път да унищожат света.
Това са червените демони на човечеството.

vega666

Проза

2022-03-25T22:02:16+02:00 559 3 6

Към безкрайното синьо на морето (част 5)

VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...

зорница

Проза » Повести и романи

2022-03-25T20:07:05+02:00 823 1

Пълен идиот

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2022-03-25T20:03:57+02:00 1.2K 10 28

Чувам те, ден втори, майката на дърветата

- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-03-25T16:50:08+02:00 821

Орлицата- 2

Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-03-25T16:43:00+02:00 988 3 13

Небостъргачът - 75

Времето минаваше убийствено бавно. Сякаш нищо друго нямаше значение. Чин Хае беше извървял дълъг път, но усещаше, че като че ли едва сега всичко започва. Селската идилия сякаш му даваше сили, за да се приготви и да изчака онези главорези на Сео Юн. Истински маниаци. Хадонг беше място, където човек л ...

Мастъра

Проза » Други

2022-03-25T16:36:12+02:00 987

И се грижи за здравето си

- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-03-25T10:03:41+02:00 702 2 15

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите...

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите за одеската мина
„Иска ли една слаба във военно отношение страна да бъде независима, трябва да стане зависима от някоя силна страна или от някой алианс от добре и модерно въоръжени страни. Пътят към независимостта минава задължително през зависимост. Това ще ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Хумористична, Други

2022-03-24T15:38:32+02:00 592 1 6

Мечката – Втора част

Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...

Ranrozar

Проза » Разкази

2022-03-24T11:45:10+02:00 1.1K 5 22

За фатмащината

Фатмаците, наричани понякога старшини и полковници, са носителите на последен чин в армията. Те си знаят – нагоре път вече няма, надолу надали ще слязат.
И затова са със свободен дух. Демек, не ги вълнува нищо, освен собствените интереси. На които много държат…
Класика е историята, разказвана за кой ...

генек

Проза » Хумористична, Други

2022-03-24T10:20:01+02:00 531 2 4

Небостъргачът - 74

Со Сунг щеше да открие самия Чин Хае, където и да се беше заврял. След като посети един от местните шамани, който все пак облекчи шинбьонга, който той имаше, сега се чувстваше къде-къде по-концентриран. Явно самият Чин Хае беше изградил някакъв план за действие и най-вероятно имаше проблеми с това д ...

Мастъра

Проза » Други

2022-03-24T09:11:25+02:00 1K

На ръба на тъмнината

Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2022-03-24T09:04:28+02:00 1.6K 13 29

Орлицата- 1

Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-03-23T17:18:23+02:00 1.1K 4 16

Изкупление

Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очи ...

MitkoPopov

Проза » Разкази

2022-03-23T12:22:52+02:00 1.4K 3