40 530 резултата
Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създава ...
405
5
8
Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
658
Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...
1082
6
31
Слънцето се криеше зад върховете на дърветата. Вятърът издухваше насипания сняг от клоните и го ръсеше на остри стружки срещу мен. Те се завихряха, бодяха ме и стапяха остриетата си по лицето ми. Беше някъде към 13ч на обяд. Трябваше да се чакаме на пейка до стар параклис, откъдето започваше пътекат ...
660
7
24
Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
1843
9
29
Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал п ...
644
1
2
Дори в словесните обобщения
Поквара и Пари вкарахме,
като в банкова клетка..
и повсеместно вече е в обръщение
не "В края на краищата" ...
Поквара и Пари вкарахме,
като в банкова клетка..
и повсеместно вече е в обръщение
не "В края на краищата" ...
188
Глава 2, част 2
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
628
6
И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
476
1
16
Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови с ...
447
2
Чета, следя, гледам кой е виновен за пандемията, и едно име неизменно ми се набива пред очите - Бил Гейтс! Няма смисъл да се мъча в догадки, направо ще го попитам лично. За щастие го познавам - навремето бяхме палатка до палатка в детски лагер в Говедарци. По онова време техните нямаха много пари и ...
472
1
3
Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
673
4
Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...
408
1
В обширния кабинет на кмета на община…а бе кой го интересува коя е тя, витаеше размисъл. Толкова, че както прозаиците се изразяват, с нож да го режеш. Само че кметът Рачко Мачков не беше прозаик, а прагматик и от няколко дни клюмаше над обхваналата го въпрос „Защо работата в поверената му община е т ...
566
5
- ...И ме мъчи един проблем – как в бонбоните слагат пълнеж... Не, не – зная, и в гуглето гледах, и в уикито го пише... Но нали съм интелигентен човек – налага се все някакъв проблем да ме измъчва..
- Еееех, да мога да срещна умна, красива, разбираща ме, прощаваща грешките ми жена, готова цял живот ...
- Еееех, да мога да срещна умна, красива, разбираща ме, прощаваща грешките ми жена, готова цял живот ...
263
3
12
Кой вече от страшния Вирус
нас, мъчениците, ще спасява,
щом и медиците - наште спасители,
перманентно превръщат се
в...пациенти"?
нас, мъчениците, ще спасява,
щом и медиците - наште спасители,
перманентно превръщат се
в...пациенти"?
249
5
Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
537
1
1
Бориен
– Бяло знаме, генерал Ферум, сър! Пратеник на Воргенас носи съобщение лично от генерал Андор Веземис за вас.
Ординарецът отдаде чест и постави пред мен сензорен екран воргенаско производство, на който беше паузирано видео съобщение от командващия Първа южна армия на Воргенас, генерал-лейтенан ...
– Бяло знаме, генерал Ферум, сър! Пратеник на Воргенас носи съобщение лично от генерал Андор Веземис за вас.
Ординарецът отдаде чест и постави пред мен сензорен екран воргенаско производство, на който беше паузирано видео съобщение от командващия Първа южна армия на Воргенас, генерал-лейтенан ...
586
Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и мое ...
638
2
16
Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с на ...
593
2
14
По-скоро – „Бърза помощ“, или както днес я наричат модерному – „Спешна помощ“.
Чакам внуците в събота и се подготвям. Е, няма да правя цялото угошение – очите нещо, хм… Но торта – да. И тръгнах да взема туй-онуй. А навън – студ! Усетих го още като разхождах кучето, ама нали…
Абе, пуберите и пенсионе ...
Чакам внуците в събота и се подготвям. Е, няма да правя цялото угошение – очите нещо, хм… Но торта – да. И тръгнах да взема туй-онуй. А навън – студ! Усетих го още като разхождах кучето, ама нали…
Абе, пуберите и пенсионе ...
276
5
8
Действащи лица:
Капитан Етана
Шамаш - пом. капитан
Балих - пилот
Банда - пилот ...
Капитан Етана
Шамаш - пом. капитан
Балих - пилот
Банда - пилот ...
356
Цялата ни Планета раздруса -
не Комета, а на едно Вирусче
труса.
не Комета, а на едно Вирусче
труса.
182
Мария се отпусна на дивана, подви крака и взе чашата с малиново вино "Тр..."
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...
826
2
7
Малките часове на нощта са наши съюзници... Тогава разстоянието между нас не тежи толкова заради всички изписани думи. Споделям деня си с теб, а смехът ми се превръща в джаз, който слушаш, докато палиш поредната цигара.
Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръце ...
Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръце ...
438
3
Имало едно време една пандемия и едно малко момиченце, което било толкова хубаво, че по-хубаво в света от него нямало. Майка му го обичала от все сърце, затова го ваксинирала още от рано с AstraZeneka. А що се отнасяло до баба му, то тя го обичала още повече, та затова добрата баба изплела на детето ...
1131
1
7
Първа победа
С две татуировки повече, нашият отбор по футбол,
извоюва първата си победа! Ура!
Прошка
Хайде да си простиме, ...
С две татуировки повече, нашият отбор по футбол,
извоюва първата си победа! Ура!
Прошка
Хайде да си простиме, ...
788
1
2
Не пребори с Ваксина
Вирус-пандемията
дори Академията,
Причината? - почина
от анемията си.
Вирус-пандемията
дори Академията,
Причината? - почина
от анемията си.
193
Пред сами планетата ковидните вируси се разделиха и всяко ято пое по посочения маршрут.
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...
341
4
18
Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...
520
1
4
Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.
Реших да подам о ...
Реших да подам о ...
421
2
ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...
561
2
Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
579
4
5
Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...
754
6
Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...
731
1
Гората Българска, крила нявга хайдути,
сама днеска търси закрила
от секирата на хайдуци.
сама днеска търси закрила
от секирата на хайдуци.
195
Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...
358
ЕВАКУАЦИИ
или
МОЯТ ЖИВОТ НА СЕЛО!
Когато си помисля за годините на моето детство, един от най- необичайните моменти в него, е животът ми на село.
За дете родено в центъра на столицата и никога не посещавало село, освен Княжево и Бояна, животът в село Петърч е една романтична авантюра и навява много ...
или
МОЯТ ЖИВОТ НА СЕЛО!
Когато си помисля за годините на моето детство, един от най- необичайните моменти в него, е животът ми на село.
За дете родено в центъра на столицата и никога не посещавало село, освен Княжево и Бояна, животът в село Петърч е една романтична авантюра и навява много ...
511
1
5
Преди време бях изкарал колата пред блока, а гаража превърнах в пандемоскривалище и тайно се събирахме няколко авери за сутришна дезинфеклция...Сипнах ракийката по чашките, цели кисели краставички в чинийката, и Гочо Умното ме изненада..
- Какво четеш в този пореден логдаун...
- Ами ., нищо особенно ...
- Какво четеш в този пореден логдаун...
- Ами ., нищо особенно ...
293
7
Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...
476
5
28
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
