Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Крадецът на вино

...
В живота има няколко неща, които ме правят щастлив, изпълват дните ми със смисъл и ме карат да се чувствам жив.
Сега ще си помислите, че става дума за любов, деца или благинки, но за мен това са по-скоро досадни битовизми и клишета. Дадености. Има къде-къде по-възвишени неща в тоя кратък живот. ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази

2021-11-28T18:58:40+02:00 1.9K 3 13

Изборът 6

А дните и месеците сякаш летяха...
Един ден кака-снаха ме счупи на две
- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми
се най-накрая - И ми седиш ощ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-28T18:57:07+02:00 1.6K 6

Извънземните (не по Спилбърг)

Не че си нямах друга работа, ама в това парче текст как да не се препъна:
99% от хората живеят на нашата планета затова, защото те са коренните жители на Земята. Оставащите 1% — не са местни, а извънземни. И са тук не просто така.
Хе-хе, още една конспиративна теория, развеселих се аз, значи този пъ ...

admiral

Проза » Хумористична

2021-11-28T18:50:03+02:00 867 4

Ще те намеря

На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...

Жабокът

Проза

2021-11-28T11:30:36+02:00 561 2 3

Чувам есента

Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-28T10:08:26+02:00 677 1 3

Софийски роман -Глава 27

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-11-28T08:19:14+02:00 1.1K 1 6

Само в съня ми

Не бързай...искам да е бавно.
Усещам как очите ти шарят по мен.
Притеснен си, аз също. В твоето присъствие изтръпвам.
Вълнувам се като малко дете когато те видя.
Възбуждаш мислите ми. ...

m.kuneva

Проза

2021-11-27T19:33:13+02:00 1K 1 1

Продължения на поговорки 4

1. Очите се плашат, ръцете не се плашат./ А най-малко се плашат краката, защото при нужда винаги могат да избягат./
2. Какво ти разбира свиня от кладенчова вода./ Но това не й пречи да я лочи с удоволствие./
3. Знанието е сила./ Но и то като всяка сила е много важно в каква посока ще бъде насочено./ ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-27T19:14:09+02:00 1.2K

Единица/нула време - 4

- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...

Otakuzak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-11-27T19:05:35+02:00 1.1K 8

Важно е

Всеки да си гледа своите малки проблеми и да се старае да си ги решава. Но през това време да се грижи най-много за духовното си спасение. Това ще има смисъл за вечността на душата му.
Как да стане това ли? Като спазва Божите изисквания за взаимоотношения, на първо място с Бога и след това с близкит ...

Stasi.1

Проза

2021-11-27T14:36:20+02:00 744 1 3

Изборът 5

Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.
Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...
от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резба ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-27T14:31:09+02:00 985 1 5

Изборът 4

С Мари-Елен се бяхме уговорили да избягваме да се търсим по мобилните по време на
работа, а вечер бъбрихме до късно, прегърнати на пейката пред входа й, и сякаш това ни
беше достатъчно, зазяпани в потрепкващите звезди и унесени в спомените си...
- Мари-Елен, ела да те запозная със семейството си, ше ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-27T11:02:17+02:00 856 6

Полухумористични разкази.

Изложбената зала жужеше от посетители. В нея Валери Шаранков откриваше първата си самостоятелна изложба и с ужас виждаше, как като в "черна дупка" изчезваха подносите със сандвичи и бутилките шампанско. Повечето хора се бяха събрали пред голямата маса и почти никой не гледаше картините.
Настана тиши ...

Жабокът

Проза

2021-11-27T10:50:35+02:00 508 1 8

12

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на ли ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-27T09:48:12+02:00 748

Трансформърс или малкият и големият човек

Бебето плаче, когато го боли и когато е гладно. Големият човек прикрива сълзите си, когато го боли.
Изписани са толкова думи дали жената е уязвима, когато плаче и когато споделя болката си.
А мъжът? Бебето няма пол - всички бебета реагират еднакво. Защо никой не пита срамно ли е жената да плаче, а т ...

palenka

Проза » Хумористична, Други

2021-11-27T09:28:16+02:00 709 8 28

С дъх на есен

Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2021-11-26T16:42:35+02:00 1.1K 1 6

Геронтопедагогика за домашно ползване

Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдет ...

admiral

Проза » Хумористична

2021-11-26T15:15:55+02:00 1.1K 6

Момичето от стая №5

Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...

di_t

Проза » Разкази

2021-11-26T15:13:09+02:00 2.6K 14 51

Просто къси разкази

Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...

Жабокът

Проза

2021-11-26T10:49:41+02:00 975 2 3

Емигранти

Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...

Деница

Проза » Разкази

2021-11-26T10:28:32+02:00 1.2K 5 15

Върни се при мен

Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-26T10:24:56+02:00 1.4K

Женски съдби - четвърта част

Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-11-25T22:42:24+02:00 1.4K 9 27

Детски бисери 2

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 7 години.
От един вирус бягам, друг ме хваща!
***
За да науча това стихотворение наизуст, цял ден трябва да плямпам.
*** ...

slan4ogled

Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична

2021-11-25T20:51:30+02:00 970 1 4

Ти водиш

На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. ...

exuded

Проза » Хумористична

2021-11-25T13:05:08+02:00 1.1K 3 18

Изборът 3

- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица
Кирия, това е кириос Петро, той е от България....
О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката
била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум
...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-25T13:03:20+02:00 870 1 7

Красива и елегантна

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя из ...

Heel

Проза » Разкази

2021-11-25T12:57:54+02:00 1.3K 1 3

Глупави разказчета с несъществуващи поуки

Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...

Жабокът

Проза

2021-11-25T12:05:31+02:00 1.5K 2 6

Карамболи

Стабилна криза…
хххх
Пешо се кани да изкара зимата без топливо – запасил се е с антифриз…
хххх
Защо ли всички глупачки са хубави жени? ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-25T11:16:45+02:00 687 3 16

Великото преселение на народите

Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска кар ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-25T10:08:21+02:00 652 3

Айрин 2

Айрин- 2
В навечерието на визитата, Айрин сънува сън, който сама изтълкува. Уж столица, уж център, а пристигнаха в двуетажна къща с малко дворче, която приличаше на вила между големите сгради, наричани тук не блокове, а кооперации. Обитаваше я само семейството на Г.
На вратата ги посрещна дребна жен ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-25T09:29:19+02:00 725 3 20

Кратките литературни форми като връх на синтез

КРАТКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ФОРМИ КАТО ВРЪХ НА СИНТЕЗ В ЛИТЕРАТУРАТА
Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата – специфики, характеристики и резултати
Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство. Кратките литературни форми са мъдросл ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2021-11-24T21:42:49+02:00 1.7K 5 7

Когато реших да се оженя

От десетина години всяка свободна минута ми е заета в обмисляне на важен въпрос, стоящ пред всеки уважаващ себе си и мама млад мъж „Да се оженя ли и като коя мома ще ми пасне най-добре!” А аз съм много добър в сметките, защото не само, че съм математик, ами съм и доктор на споменатата наука. Няма не ...

latinka

Проза » Хумористична

2021-11-24T21:25:32+02:00 2.1K 2 5

Детски бисери 1

Мисли, изказани от дъщеря ми и стихотворения, съчинени от нея, когато е била малка.
На 6 години:
Отдай се на игри,
грижите забрави
и самотата изостави! ...

slan4ogled

Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична

2021-11-24T21:24:05+02:00 977 1 2

Софийски роман - Глава 26

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-11-24T20:17:48+02:00 1.1K 1 8

Емотиконоландия

Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-24T13:10:26+02:00 2.2K 10 64

Изборът 2

Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-24T12:56:43+02:00 1.7K 8

Новият свят на спасението

Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-24T11:04:58+02:00 1.4K 7 11

Помниш ли...

Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...

Жабокът

Проза

2021-11-24T09:41:44+02:00 642 2 8

Завръщане

Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета.
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-24T08:45:59+02:00 593 1 2

Люлякови нощи

Люлякова нощ. Червена луна. Спуснати щори. Оранжеви светлини.
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправк ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2021-11-24T00:21:39+02:00 1.4K 3 8