Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 12 и 13 години.
1. За любовта лечение няма!
2. Днес още не съм десертвала.
3. Когато учителите решат да ни изцеждат като лимони, винаги ще намерят време да направят това.
4. С майка ми и баща ми се познаваме от 12 години и три месеца. ...
Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лош ...
И се връщам в младите си години. Когато баба ми убедено се аргументираше: „Така е, казаха го по славейчето…“
„Славейче“ в Борован наричаха радиоточката. Която беше абсолютен и най-убедителен капацитет по всичко. Логиката – та няма да пуснат там някой невежа или лъжец, я…
На същия принцип са изграден ...
Пеперудите в стомаха правят пакости
Звукът от завъртането на ключа и отварянето на вратата, предизвика в нея усещане на отрезвяване, сякаш я извади за миг от болезнения свят в който бе попаднала. Стаята, леглото на което лежеше и обстановката, сега изглеждаха студени. И въпреки, че камината гореше- ...
Бокузо нямаше как да не усети, че нещо се беше случило - естествено той не подозираше кой знае какво, тъй като Лейди Смърт беше отсъствала само няколко дни, но той също имаше сериозно разузнаване, което да го информира за някои неща от първа необходимост. Бокузо имаше начини да проследи всичко, тъй ...
Комедиодрама за вредата от пиенето
От Джордж Спиршек
Започната в 65 аудитория на СУ, Трифон Зарезан 1974 година,
оформена в „Грозд“, завършена в „Дълбок зимник“ – вече на третата бутилка вино, възстановена по памет днес
Не знам защо?! ...
Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...
Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...
- Г-н Кмете, разказахте ни за новите проекти, които ще се изграждат в града, но в края на интервюто кажете повече за новият начин на работа на администрацията на общината, преди почти половин година спечелихте изборите с обещание да въведете промени и да бъдете по-близо до хората. - младата репортер ...
ПРОЛОГ: ПРОКЪЛНАТИЯТ И САМАРЯНКАТА
или КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Ей това е животът ми, потъпкан от всякакви крака, тежки кубинки, остри токчета, леки маратонки, влачещи се чехли...като че ли няма откъде да минат и вървят направо през душата ми, тъпчат на едно място, скачат върху най- свидното ми...
А през ...
/вицоподобна история/
Адолф Хитлер сгъва прилежно червения кожен камшик и го оставя в края на леглото, на което секси блондинка с маска е прикована с леопардови белезници към таблетката. Фюрерът откопчава белезниците и мацката сваля маската.
– Хинкиии! – провлачва глезено тя. – Следващия път искам д ...
Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инв ...
Дак Хо не беше излъгал, което само потвърди убеждението на Алиф, за това, че Древните наистина се пазеха зорко. Дак Хо му беше обещал да се свърже с някои от тях, тъй като те обикновено не общуваха помежду си. Когато си успял да избегнеш цяла поредица от програмирани събития, чиято единствена и глав ...
Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...
Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмисле ...
След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...
И Господ погледна на тъжната Земя и се замисли дълбоко. Събра всички светии и започна:
- Нещо ми стана съвестно и тъжно, след като Адам и Ева отхапаха райската ябълка, кривнаха от правата вяра и се потопиха в нерегламентирани занимания. И за да не е безразборно, смятам че трябва да се обяви един еди ...
Февруари е. Студ, кал и заледени улици. Пак съм навън и отново сам. Странно, улицата е пуста. Само едно куче маркира съседното дърво и ми се усмихна.
- Обичам те!
Погледнах, около мен нямаше никой.
- Искаш ли да влезем в тази сладкарница?
Видях я. Тя е. И е много, много красива в това синьо палто. ...
/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/
От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.
А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.
Обаче, на ...
В стремежа да има мир- ти трябва да имаш смелостта, дързостта и непоклатимия дух да се изправиш срещу злото.
В живота с времето ще ти поднесе безброй хора и ситуации, за да се сприятелиш със злото, но доброто у теб ще те накара да се съмняваш дали това, което правиш е правилно. А злото това не обича ...
Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да ...
Алиф беше повече от доволен. Определено Лейди Смърт ненапразно носеше това име - тя щеше да бъде невероятно ценен съюзник за Гао Минг. Въпрос на време беше Гао да насочи атаката си към мегакорпорацията. Но той искаше да придобие сериозни позиции в Южна Корея, преди да тръгне окончателно на последния ...
В нашия свят мазохистите са щастливи…
хххх
Според математиците 2 х 2 е равно на 4. Винаги…
В живота 2 х 2 е понякога 3, друг път 5, а се случва и да е 4…
Зависи от много фактори… ...
В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната вра ...
Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...
Дак Хо съвсем не се беше излъгал - наистина някой много заинтересован, но това не бяха хората на Сео Юн, който честно казано не можеше да си прости, че го изпусна и допусна изобщо да убие някои от хората му, щеше да посети адреса, където доскоро беше пребивавал. Да, Дак Хо беше халосал някого с мета ...
Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...
Наредени сме около масата,.. саламурена туршия,резенчета сланинка , чашки ракия,
всеки боцне,.. пийне,.. примлясква...
- Ей, тази ракия като в Оймякон, бе - изцепи се бай Митьо
- Защо бе,.. какво и е на ракията - апострофира го домакинът Даньо Малкоча
- Ами сега в Оймякон е минус 38 градуса,..като г ...
Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...
Беше далече, почти извън града, по пътя за гробището. А и времето се случи калпаво – духаше силен, студен вятър и едрите, мокри снежинки дълго кръжаха във въздуха, преди да се стоварят върху лицата на редките минувачи и да оставят нетрайния си печат по дрехите и чадърите им.
Ангелина не искаше да из ...
Бог се загледа мрачно в бъдещия живот на очаквания нов жител на планетата…
Лъжец, крадец, престъпник, убиец…
А сред жертвите му – и нормални хора, и подобни нему отрепки…
Да го спре? Да го унищожи още в началото? А заедно с него някои нови Содом и Гомора?
И после всичко да се повтори – чрез друго по ...
Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...
Софийски улици
Вървя си по улицата и ме спира някакъв младЕж:
- Г-жо, Вие ваксинирахте ли се? Щом сте жива, значи не сте. Вижте ме мен: три пъти преболедувах ковида и нищо ми няма. Не се ваксинирайте, ще умрете!
Гледам го, гледам, и си викам: тоя какво се лепна за мен, и какво да кажа? Разхилих се, ...
Двама души стояха на хладно в офиса на кантора за недвижими имоти. Кантората беше съвсем близо до сградата на кметството и се състоеше от просторна стая без прегради, два малки маси и една по-голяма, заседателна. Вътрешна врата водеше към тоалетна. В ъгъла върху четири малки колелца, едното от които ...
Имението на чичо Филип беше прекрасно. Сгушено между два планински хълма с красива гледка откъдето да погледнеш. Всички в околността уважаваха и обичаха чичо Филип. Той беше необикновен - с добро сърце и чиста душа...постигнал, бе всичко, което има, до този момент единствено с много труд и упоритост ...
А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...
А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...
Втора глава
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запот ...