Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Гледна точка за съня

Най-неприятни в света на сънищата са следобедните.
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо т ...

exuded

Проза » Други

2021-11-23T16:08:17+02:00 748 2 12

Изборът 1

........................................../ не е свързано с датите 14 и 21 .11.2021 год /........
И каква стана тя,.. братът със семейството си се изнесе в Гърция, Атина,..
майка и татко ги последваха, а аз останах заложник на демокрацията в България.
Ходех им лятно време на гости, бяха си купили из ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-23T16:00:22+02:00 933 1 5

CO-вид 71. Мачът – 2

Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-11-23T15:58:05+02:00 1.4K 2

Среща

Среща
Любовта ѝ приличаше на приливи и отливи – понякога страстна и невероятна, понякога затихваща и привидно спокойна на повърхността, но в душата ѝ винаги тлееше буря от чувства и емоции. Може би Съдбата бе закъсняла да ги срещне отново или по-точно беше ги срещнала с други хора – неподходящите.
Н ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2021-11-23T13:02:26+02:00 757 3

Единица/нула време - 3

- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...

Otakuzak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-11-23T09:59:53+02:00 1.3K 11

Тя

Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остав ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-23T09:53:41+02:00 1K 2 4

Писмо до Бронтозавъра от Голямото блато

Привет, стари приятелю!
Пиша ти аз, Големият диплодок от Шишарковата гора. Отдавна не съм се обаждал и бързам да изредя новините тук.
Няма го старият трицератопс. Умря с почести в устата на велоцирапторите. Просто се забави при преминаването по малката пътека край реката и плати за зазяпването си по ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2021-11-22T11:35:40+02:00 558 6 17

На море в Космоса 4

Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...

Жабокът

Проза

2021-11-22T10:16:57+02:00 652 2 18

Черно (част 1)

Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-21T22:07:22+02:00 927 2

Сън наяве

Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-21T22:02:34+02:00 1K

Ти беше минало

Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ...

Адриана.Василева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-21T21:58:51+02:00 945

Сянката от Каймакчалан

На „Каймакчалан“ в столичния град една прегърбена нощна сянка се плъзга по сгушената уличка с нейните мрачни оранжево-червеникави лампи и порутени къщи и се опитва да не привлича никому вниманието. Тая сянка не се страхува, но се срамува от деня. През деня бихте я намерили в някой мрачен подлез, спя ...

sakio

Проза » Разкази

2021-11-21T21:47:15+02:00 988 2

Бира от виртуала

Панаирите са изнурителна работа.
И за посетителите.
Уж цял ден само мааш небрежно гащи, ама късния следобед, когато пуснат кепенците, си като бит с мокър парцал по главата. Ищах нямаш за нищо, освен за малко тишина и качествен релакс.
Понеже не ми е сефте, се погрижих овреме за това последното. Още ...

admiral

Проза » Хумористична

2021-11-21T14:20:40+02:00 998 1 8

Софийски роман – Глава 25

Девическият колеж “Омар Хаям” беше старо училище с установени 69 годишни традиции. Преди Пакта за независимост, подписана в Париж през 1956 година, училището принадлежеше на френския католически орден на Кармелитките. Такива колежи имаше в много европейски страни, включително и в България(София, Пло ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-11-21T13:39:39+02:00 1.2K 1 7

Полъх от есента, щрих от нощта

1.
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2021-11-21T10:48:20+02:00 608

Жена ми Климактеричката

Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...

Жабокът

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична, Еротична

2021-11-21T09:13:48+02:00 1.7K 2 22

Истината за Крим

Спорът за Крим - руски или украински е той, доведе до анексирането му от Русия. Навремето Хрушчов го подари на Украйна. Но чистата истина е, че Крим е бил обитаван от голяма българска колония. Сталин я изселва, за да заграби Крим. Така че, погледнато исторически, Крим е всъщност български и е редно ...

vega666

Проза

2021-11-21T00:48:57+02:00 1.5K 8 5

Изповедта на един семеен мъж на средна възраст

До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с ед ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-21T00:38:55+02:00 2K 10 16

Продължения на поговорки 3

1. Човек цял живот на ума си слугува./ Така че е много важно той какъв господар е./
2. Тръгнеш ли да търсиш на някой под вола теле,/ обезателно ще намериш поне 2-3./
3. Който си има много трески за дялане,/ рано или късно попада на някой опитен дървар, който да му ги окастри./
4. Който го е страх от ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-20T18:28:18+02:00 1.1K

Дива ябълка - 7

8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-20T17:44:44+02:00 994 1 13

CO-вид 71. Мачът – 1

Футболен мач. В кабинката на радиокоментатора се втурва разярен треньорът на единия отбор.
– Приятел! Коментирай по-бавно, момчетата останаха без дъх. Не могат да настигнат коментара...
Виц
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари 2020
Професор Висконти остави настрана епруветката с проба от лекарството и кл ...

МарияДимитрова.67

Проза » Литературни очерци, Фантастика и фентъзи, Други

2021-11-20T16:42:57+02:00 1.6K 2

Съботни размисли

*
Събота, . съботаа сутрин,.. се пееше в една песничка
Бръъът,.. бръъът... съседите не спят, къртачът работи без празен ход, а едва е 7.00 сутринта
Разхождам се нервно по домашния маршрут , хол-кухня-хол...дъщеричката ме наблюдава ,
погалва калъфа на цигулката и съчувствено ...

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-20T14:58:15+02:00 861 2 15

Църен умор

Утрото тепърва се задава. Тъмнина. Първите работници в цеха за бързи готови закуски пристигат. Вратата отваря дежурният и влиза тихо, тихо в залата с немитите от вечерта машини…
Без да святка, напипва шалтера и пуска изненадващо машините. Вой, писък на плъхове…
И потича първата кайма…
хххх
Правоверн ...

генек

Проза » Хумористична

2021-11-20T10:15:52+02:00 608 1 17

" Направи добро и го хвърли в морето"

За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...

Жабокът

Проза

2021-11-19T20:10:01+02:00 1.6K 5 17

Дива ябълка - 6

7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-19T17:01:46+02:00 1.9K 1 7

Никога не казвай "никога"

Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болни ...

Жабокът

Проза

2021-11-19T12:54:56+02:00 720 5 8

През рамо

В Мисури обявили за пръв път като Кралица на абитуриентския бал момче. Захария Уилмор – Кралица на бала…
Нормален педал – даже не е минавал през лекарски намеси.
И ставащото е полезно за останалия свят. Намаляват мъжете в САЩ.
Друг въпрос е доколко са мъже…
хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-11-19T10:58:18+02:00 650 2 7

Диалектика

Животът е неосъзната безнадеждност. Когато я осъзнаем, се превръща в надежда!

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-19T01:08:00+02:00 1.7K 11 7

Златните точици

На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...

Жабокът

Проза

2021-11-18T19:47:08+02:00 1.1K 3 9

Вода

На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-11-18T16:08:33+02:00 1.6K 11 65

Единица/нула време - 2

- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...

Otakuzak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-11-18T12:58:27+02:00 1.3K 7

... От там

Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...

Жабокът

Проза

2021-11-18T12:01:06+02:00 775 3 2

Моята тънка бяла линия

Терпентинът … той е прозрачна течност със силен задушлив мирис, използва се предимно от художници за разреждане на боите. Но това не е особено важно сега...по важното в случая е, че той е изключително запалим. И за това може би ви е странно, че го изливам така смело и безотговорно върху скъпия си ко ...

slepia

Проза » Разкази

2021-11-18T07:46:56+02:00 1.9K 2 11

Первая, Белая, и Всея. (глава 42) 🇷🇺

Глава 42. Милашка.
Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, когда долг ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2021-11-17T18:20:13+02:00 1.6K 2

Фрагменти 2 (" Език мой...")

***
Навремето, когато бил малък, един от астронавтите, които първи са стъпили на Луната, дочул съседката си да се кара на мъжа си, казвайки му:" По-скоро съседското момче ще стъпи на Луната, отколкото ти да ме направиш щастлива..."
***
Кандидат-студентски бисер:" Прабългарите нападали тутакси и бяга ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-17T17:28:08+02:00 598 2

Фамилна пица

Не беше лесен животът в Средната гора.Стотици дървета паднаха в неравната битка с прогреса и работните места рязко намаляха.Много животни останаха без препитание,много тръгнаха към далечни лесове,да търсят щаститето. Зимата пак стоеше на прага с бялото си наметало,готова съвсем да вледени горските д ...

Iv4ootgrada

Проза

2021-11-17T17:24:50+02:00 1.3K 14

Ще дойде съблазън-5

Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-11-17T13:34:04+02:00 1.4K 1

Дива ябълка - 5

5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-17T13:26:54+02:00 1.6K 1 5

Небостъргачът - 10

Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подо ...

Мастъра

Проза » Други

2021-11-17T13:19:55+02:00 1.4K 1

Като бях на изборите...

Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми ол ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-17T12:18:50+02:00 998 2 28