Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Човекът, който храни гълъбите

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...

lubara

Проза » Разкази

2021-11-12T07:35:41+02:00 846 4

Небостъргачът - 9

Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за насле ...

Мастъра

Проза » Други

2021-11-12T07:31:12+02:00 1.4K

Дупчести истории 7 Психолози

- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-11T23:24:41+02:00 679 2

Някой ми помага

И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледна ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2021-11-11T20:41:23+02:00 961 2 6

Ти да видиш

Не знам кой го е казал, дали Юлий Цезар, или Ювенал,
'' Дай на народа хляб и зрелища и той ще бъде доволен...'' , ама много мъдра притча, а...
Ето дадоха ни хляб по един лев и 40 стотинки за 650 грама,..
сега да очакваме зрелищата ли....

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-11T20:36:14+02:00 1.5K 12

Малвина

Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...

Жабокът

Проза

2021-11-11T18:56:48+02:00 578 2 1

Франсиска

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-11T16:19:38+02:00 1.8K 2 10

Да се пробудиш поет

Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.
Сутринта стана като робот: горещо кафе, една препечена филийка и нещо здравословно - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква вл ...

troia

Проза » Разкази, Други

2021-11-11T16:08:24+02:00 1K 3 19

За ваше добро

Здравей, племе… Най-после се събрахме – аз, вождът ваш, и вие – моите поданици. За което благодаря на благородните ми войници, търсили ви цял ден по храсти и пещери за това доброволно обществено обсъждане…
Е, надявам се, че слушате внимателно. Въпреки че се оглеждате отде да избягате… Няма да стане! ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-11-11T14:12:23+02:00 1.3K 3 9

Делници

Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце ...

Жабокът

Проза

2021-11-11T10:40:07+02:00 1.2K 1 3

Силата на мисълта

Вече седми час се беше вторачил в чашата с вода на масата. Толкова му се пиеше, а до нея имаше само три метра.
Когато си тръгна набързо, тя забрави да я остави на нощното шкафче.
Позвъниха, за да кажат, че майка и е с инфаркт в болницата.
Наведе се, целуна го по челото и бързо затвори вратата. Дори ...

Жабокът

Проза

2021-11-10T20:22:27+02:00 501 4 5

Живот в друг свят

Той вървеше винаги с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята , върху която стъпваше.Когато се случеше да размени някоя дума с познат, и него не поглеждаше в очите. С годините хората, с които общуваше, се променяха, остаряваха, затваряха се в себе си или си отиваха от този свят.Променяше се ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2021-11-10T20:02:02+02:00 842 1

Онлайн любопитство

1.
Зяпам футболния мач, дъщеричката подскача около мен, сякаш няма кукли да си играе.
- Тате, тате, а какво е това член... - попита тя ни в клин, ни в ръкав.
Изпаднах в ужас, чак очилата ми се запотиха.
- Ами това е,.. как да ти кажа... - запелтечих аз. - Има го с име на животинче, буба, гущерче... ...

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-10T20:00:52+02:00 849 3 10

Обръщение

Обръщение
О, неразумний електоре,…
И ти, неразумний страдалецо,
Поради що тъй суетен си и не разумеваш разликата между гласовитий Демагогус и лукавий Сатир.
Нима, казваш ти, те не са от един и същий кладенец мътна водица, дето себе си зове бистра, сълзица…? ...

йеромонах

Проза » Други

2021-11-10T19:55:05+02:00 985 1 3

Дупчести истории 6 Смайлики

Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители невярващо
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи! Аааа , къде се дяна зъбастият ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-10T18:13:26+02:00 745 3

Падане

Шепотът от устните ти кара липите да цъфтят през октомври. Не е ли странен този цвят през есента?
Иска ми се да го помириша, да го докосна с върха на пръстите си, а само мога да го усещам. Като че в мен се е разпукал и всеки момент ще затрепти от твоя дъх. Притискам гърди, за да го усмиря, но гласа ...

Plevel

Проза » Писма

2021-11-10T16:14:57+02:00 990 8 20

Разкази 3

Работа... В къщи... После пак работа... Цигари... Алкохол... Мисли... И мисли... И мисли...
Тази нощ, искаше да остави мислите и отиде на бар.
Някаква мрачна дупка, в която един нещастник се учеше да свири на пиано.
Седна в най-отдалечения ъгъл. Дойде сервитьорката. С къса поличка и почти голо дупе, ...

Жабокът

Проза

2021-11-10T12:39:15+02:00 1.1K 1

Всякакви от всякъде

Той имаше само гръбначен мозък. Много гъвкав…
хххх
Магазините са затворени. Ако ти потрябва гумичка за чешмата – няма отде да купиш.
Затова пък може да отидеш на театър. Там тоалетната работи…
хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-10T11:18:13+02:00 530 2 11

Смешният каубой

Не съм консервативна личност по същност. Обичам предизвикателствата, но в две области на житието така и не се решавам на компромис. Едното е в храненето (спазвам принципа "Не ям това, което баба не е яла"), а другото е в стила на обличане, така и не смених каубойските ботуши, дънките, ризата и шапка ...

Миг31

Проза » Разкази

2021-11-10T10:36:22+02:00 1K 2 10

Моите апартаментни пируети

Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ...

lubara

Проза » Разкази

2021-11-10T10:33:27+02:00 1.3K

Небостъргачът - 8

Тодака страдаше, когато си помислеше, че новопостъпилите момчета в организацията, трябваше да вървят по мръсния и брутален път, по който самият той беше вървял. Това беше животът - едно озъбено псе. Изпълнен със смърт - много повече смърт, отколкото живот. Път на насилие, загуба на съзнание, бруталн ...

Мастъра

Проза » Други

2021-11-10T10:31:19+02:00 1.1K

Прегръдка за надежда

На улицата аз видях дете
с дрешки скъсани само да плаче.
Прегърнах го със ласкави ръце,
разказаха ми, че било сираче.
Изтърсих го от уличния прах ...

neviven

Проза » Приказки и произведения за деца, Други

2021-11-10T10:28:08+02:00 1.2K 1

Формулата за алкохол и вода

Да се напиеш си е майсторство, а да се напиеш и да промениш живота си след този ден е талант. Е, това е и моят талант. Казвам се Любомир Желев и не, не съм четиридесет годишен мъж с два развода, три деца, липсваща професия и два и петдесет в джоба, които мисля да похарча за бира в кенче, защото е по ...

DeadPoetsSociety13

Проза

2021-11-10T10:26:46+02:00 1.4K 1 3

Касиерката -4

„Кажи, ми какво да направя и ще го направя?” - пишеше в писмото Елка.
„Ти знаеш какво да направиш. Аз нищо не мога да ти кажа.”
Тези думи, част от писмото, непрекъснато шумоляха в нейната глава. Какво точно искаше да каже той с тях? Да не би да се е досетил за намеренията ѝ? Не, той най-последен тря ...

Plevel

Проза » Повести и романи

2021-11-09T21:41:04+02:00 316 6 18

"Цветя и баници"

Магазинът на цветарката беше до баничарницата. Въздухът наоколо беше смесен от мирис на вкусни, топли банички и цветя, предимно хризантеми.
Това бе втората война за десетилетието. Предишната продължи 3 години, а това бе преди 5 години. Тази година се разрази втора. Мирът бе изтраял само 2 години. Тъ ...

Writer96

Проза » Разкази

2021-11-09T19:06:12+02:00 903

Пръстен с червен камък

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-11-09T15:27:56+02:00 1.7K 6 36

Приказка без край

Лежеше на леглото в хотелската стая. На тавана се въртеше вентилатор и въпреки всичко, горещината го съсипваше.
Като някакъв нервен тик буташе инвалидната количка до себе си напред, назад. В главата му бяха мислите, защо стигна до тук. До тази стая на сравнително евтин хотел в Богота.
Помнеше, как б ...

Жабокът

Проза

2021-11-09T14:21:52+02:00 1K 3 6

Софийски роман – Глава 22

Глава двадесет и втора
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази о ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-11-09T12:14:33+02:00 1.7K 4 5

Нацепени мисли

- Дали да си взема сега летни гуми? Сигурно ще са по-евтини, отколкото на пролет…
- Сега всичко е по-евтино, отколкото на пролет…
хххх
Някакъв психолог обясняваше, че трябва да се говори не „проблем“, а „задача“…
Та сега бързам за дома – чака ме моята задача… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-09T11:30:56+02:00 1.1K 1 10

По пътя на коприната

Обичам вечер, когато се прибирам уморен в тъмни доби, тихичко да се промъкна при теб. Ти по ефирна тюркоазена нощница, разлята на спалнята с голи, беззащитни крачета, а ефирното ти тяло нетърпеливо, стаено в мрака чака моето. Влизам тихо, а То (ефирното ти тяло) радостно се нахвърля върху моето и дв ...

Миг31

Проза

2021-11-09T09:51:42+02:00 842 8

Маската

Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа ...

Жабокът

Проза

2021-11-08T22:56:16+02:00 1.3K 3 8

Дупчести истории 5 Лонголиерите

Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи!
- Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-08T22:25:00+02:00 768 1 2

Дупчести истории 4 Съветът

Галактическият съвет се беше събрал на извънредно съвещание. Залата беше огромна, но едва събираше представителите на по голямата част от флората и фауната на Галактиките. Стените бяха облицовани с монитори, чрез които дистанционно присъстваха и представители на видове, за които беше невъзможно да п ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-08T16:17:24+02:00 638 3

Вълшебният доктор Ай Пари

В Приказното царство, модерно господарство, управлявано от могъщия крал Кепитъл Безкрайний, живее доктор Ай Пари.
Магьосник в занаята си – откривател на болести, лекуващ ги, премахващ ги така, че в протокола за аутопсията на пациента винаги пише: „Болният е умрял здрав.“.
Смайващ в знанията и умения ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-08T11:03:35+02:00 456 1 9

В прегръдките на смирението

Винаги са ми били много интересни хората, които заявяват приповдигнато, че парите са всичко. Обикновено това са едни душевно злобни, мисловно ограничени и нарцистично опиянени личности, които вътрешно са готови да премажат всеки и всичко по пътя си, ако получат насреща си изказване, намиращо се в пр ...

thedac

Проза

2021-11-07T23:35:51+02:00 703 1

Женски съдби - трета част

Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. Туй що е писано да остане в него, като речен камък на дъното задълбава и там стои.
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-11-07T23:32:38+02:00 1.6K 11 31

Богатият човек

Богатият човек най-често е самотен.
Сам в мислите си...В чувствата си... С цялата си същност.
Прибира се вкъщи. У дома... Никой не го посреща. С досада от поредния успех, сяда на дивана. Дори и се просълзява от факта, че е сам. От истината, че, че никой друг не топли неговата душа, която ще го накар ...

DodiS

Проза » Разкази, Други

2021-11-07T23:26:16+02:00 833 6

Quiet Light 🇬🇧

You are showered with white light. Photons hurl down like furious boulders and every single one crashes into you as you focus on the goal line. Your ears buzz. The crowd’s gaze is locked on your legs, awaiting your triumphant shot. You trip.
I recently recovered from a mild hand injury—some might ca ...

Амер

Проза » Разкази

2021-11-07T23:24:22+02:00 2.3K

Фрагменти 3 (" Език мой...")

***
Новини по радиото: " Сръбският министър Краищник се срещна днес с турския министър Ментише..."
***
Излиза мъжът на пазар и жена му му заръчва да купи гъби. Той се прибира и й носи пакет гъби за миене на чинии. Жената:
– Абе, мъжо, аз ти казах гъби за готвене, не за миене! ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-07T16:37:55+02:00 1.3K 4

Небостъргачът - 7

Тодака се замисли. Това копеле се беше пръкнало отнякъде. От коя банда всъщност беше дошло? Дали от Ямагучи-гуми го бяха преразпределили и се беше прилепил към групата на самия Тодака? Ама че мръсно псе. Но пък може би това щеше да му послужи да поиска още повече за самия себе си. Много, много повеч ...

Мастъра

Проза » Други

2021-11-07T16:36:58+02:00 970 3