Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Приказка за един влюбен охлюв

Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На ...

Жабокът

Проза

665 3 5

Имигрантски хроники - 4

Ако ти затворят вратата, влез през прозореца…
Жаркото гръцко слънце пареше по бетонения кей на Саламина* и допълнително нагнетяваше въздуха, който примесен с миризмата на масло и изгорял мазут от клатушкаштите се фериботи и без това беше труден за дишане. Глъчката от работещите двигатели на автомоби ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази, Повести и романи

1.3K 2 5

Калабалъци

В магазина за подправки. Един иска нещо за пресичане на киселото зеле…
Странно! Защо да харчи пари за химия? Природосъобразен метод – жена да го погледне…
хххх
Кога беше 2012 година и чакахме края на света…
Хубаво време беше… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

655 4 5

Бъдни вечер - римувана проза

Празник! Суетня! Кухнята е тясна! Сбрани сме в дома цялата рода! Всеки нещо прави! Къщата блести в различни светлини! Трапеза ще разпънем с постни благини и бъдник ще запалим, за щастливи бъднини! Бродник от звездите чакаме за гост! Да не ни подмине за среднощния тост! Ела! Седни с нас, Боже! Чашата ...

goblenka

Проза

1.3K 9

Силуети

Прохладната съботна сутрин с охота отстъпва мястото си на поредния горещ летен ден. Малкият град се подготвя за нови температурни рекорди, докато юнското слънце прежуря върху горкия асфалт, който сам има чувството, че ще се размекне след малко. Хората вече съжаляват, че толкова се оплакваха от дъжда ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

726 2 2

Небостъргачът - 19

Бокузо се надяваше чрез Ямамото да успее да си осигури продължение на рода. Момичето беше подписало специален документ под директното му поръчение, че се отказва от каквито и да било родителски права върху рожбата си. Звучеше изключително жестоко, но в крайна сметка животът си беше брутален и това с ...

Мастъра

Проза » Други

1.2K

Авторските приказки във възпитанието и

АВТОРСКИТЕ ПРИКАЗКИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО
Авторските приказки във възпитанието и образованието – възможности, програми и перспективи
Приказките са възникнали в онова далечно време, когато не е имало нито телевизор, нито интернет и е трябвало по някакъв начин да занимават децата. Те са мно ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

1.2K 7 9

Первая, белая, и всея. глава 44 🇷🇺

Глава 44. Остров дипломатий.
После завершения второй мировой войны, когда все имущественные и территориальные вопросы были начертаны, согласованны, утверждены как дар крови и военного влияния на беду людей, остался один небольшой вулканический остров в середине Тихого океана, который никак ни ложилс ...

Бетон

Проза » Повести и романи

1.7K

Небостъргачът - 18

Африка беше същински Ад за всеки, несвикнал на този Ад. Алиф спази обещанието си към Гао и му беше истински брат. Братството за него беше особено важно и съществено. Както казваха в Африка "Гневът и лудостта са братя." Но Алиф винаги беше спокоен и твърдо убеден, че знаеше какво прави. Гао имаше изв ...

Мастъра

Проза » Други

1.3K

Човешки съдби 10

Погледите ни се срещнаха,.. тя сякаш виновно наведе очи...
- А ти Жана, как си,.. все още във фамилната крепост,..как се чувстваш
- Какво за мен Пиер - очите й ме погледнаха, любопитно или тъжно - Има една възраст, в която си мислим , че всичко ни е разрешено и не взимаме мнението на по-възрастните. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.1K 1 5

Самота

Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически след ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

795 3 3

Последната сълза на феникса 6

6.
На обяд Чарли не обърна внимание на оплакванията на главния инженер, още по-малко на новите му идеи. Наслаждаваше се на петелската яхния, докато кимаше учтиво и се включваше в разговора с коментари тук–таме, но всичко за което мислеше, бе как да процедира с Рей ван Дор. Кандидат–президентът беше ...

AIjo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1K

Човекът на новото време

Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…
Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спок ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

567 4 6

CO-вид 76. Отбраната на Бергамо – 2

– Ян Бибиян, дай ми опашченцето, върни ми силите, заклевам ти се, че само тогава ще мога да ти върна главата! Ако пък искаш докрай да ти бъда послушен, отскубни и задръж само един косъм от нея. Докато той е у тебе, аз ще ти бъда неволен роб и слуга.
Елин Пелин, „Ян Бибиян“
Миден, наши дни
Мирабела г ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1.2K

Арасмас

Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.3K 7

Очилата

С всеки изминал ден, все по-лошо виждаше. Първо трудно различаваше малки детайли и букви, после все по-големи и накрая бяха само силуети.
Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.
- Кажете, какъв проблем имате? ...

Жабокът

Проза

981 5 11

Реката на спомените

"Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш"
Еклесиаст 11:1
Четиримата старци са застанали по средата на моста, надвесили надолу през перилата побелелите си глави, загледани в пенливите бързеи на реката, която днес тече някак по-енергично. Зад гърбовете им, сякаш надигайки се ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

1.5K 1 1

Предчувствието- 4

Още умувах по ситуацията, в която бях попаднала, когато Хари влезе в стаята.
- След час ще дойде мистър Смит. Облечи се красиво, има доста дрехи в гардероба. Ще те заведе някъде тази нощ. Не искам да имам неприятности. Не искам да те пребивам...ммм...Ясно ли е, Сюзан? – хвана ме за брадичката и стис ...

di_t

Проза » Разкази

1.2K 4 15

Човешки съдби 9

Марсилия...в далечината крановете на пристанището, камиони с контейнери сноват като мравки около тях...
'' Добре дошли в автобусен терминал Марсилия '' възвести уредбата на автобуса.
Слязох с чанта в ръка, завъртях се като пумпал, Марсилия.
Мдаа, имах ли самолетен билет - не,.. резервация за хотел - ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.6K 6

Великата откривателка

Напъчи се науката и каза: Аз съм направила много велики открития, които променят света! Вярвайте ми и ще ви дам вечен живот!
Великият отвърна: Да, откриваш онова, което Аз Съм сътворил.
" Науката без Бог е сляпа" - Алберт Айнщайн
;)

щураче

Проза » Други

1.2K 4 15

Политкоректна приказка за Спящата красавица

/детска коледна реална забава/
- О, принцесо… Падам на колене пред теб… Каква си хубавица… И как нежно си спиш в тоя стъклен ковчег… Но е време за събуждане… Моята пламтяща целувка ще те събуди… Ще станеш, ще тръгнем заедно към двореца, ще се оженим и ще живеем щастливо дълги години…
- Стой!
- Извин ...

генек

Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична

1.1K 2 13

ПривличаНЕто/ТерзаНИЕ

"ПривличаНЕто" - 1
Търсех твоето внимание и се отнесох с нежност и старание за да покажа моето желание и копнежа към теб. Ти не поддаде не си привлечена и впечатлена. Нито има смисъл тези чувства да запазвам в себе си, вместо да изкореня тази болка във сърцето, която причиняваш ми всеки ден. Всеки п ...

speedbreaker

Проза » Разкази

773 1

Имигрантски хроники - 3

....
Пърпорещия шум от мотор ме извади от мисилите ми и ме върна в реалността. Отначало се чуваше по-леко, после по-силно и накрая направо разцепи мрака. Имаше две неща, които ме караха да се съмнявам и да се страхувам. Първото беше, че очаквах, че ще минем с лодки през езерото. Границата минава по ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази, Повести и романи

1.2K 1 3

Маразматични коледни нелепици

Наложи се Ватиканът официално да обяви, че е против забраната на Коледата, както и срещу опитите за замяната му. Информация – на запад от месец по магазините висят покани за тържествата за „празниците“. Т.е. – Коледа. Което търговците, а най-вече политиците не смеят да споменат…
Нелепица? Дали само ...

генек

Проза » Други

972 3 19

Рождество

Много ми е самотно и пусто. Излязох да се разходя по калните улици на големия град. Край мен купчинки непочистен сняг и по шосетата колони от коли без шофьори, постоянно бибиткащи и присветващи с фаровете.
Гледам голям лъскав магазин и влизам вътре. Пълна суматоха от хора с маски на очите. Блъскат с ...

Жабокът

Проза

927 4 15

Небостъргачът - 17

Плановете на Гао за истинска бизнес експанзия във Филипините, Малайзия и Индонезия въобще не се осъществиха толкова гладко. Тези земи сякаш искаха друг начин на мислене и друго ниво. В Тайван той поне можеше да разчита на влиянието на триадите. В тези държави също имаше триади, но онова, което Гао о ...

Мастъра

Проза » Други

1.3K 1

Аз съм Коледа

Ухая на портокал и масло. И надежда. Аз съм онази, която шепне в дългите зимни нощи и разказва приказката на Чарлз Дикенс. Заради мен ще станеш сутринта, много рано. Ще разбиеш яйца със захар, ще добавиш брашно и ще омесиш най-вкусното тесто, а аз ще изляза по терлички от стаята, ръсейки трошици от ...

yllona

Проза » Разкази

1.9K 5 6

Човешки съдби 8

След десетина дни видях Рула....
В бял панталон,бяла копринена блуза и бяло сако, като филмова звезда на червения килим в Кан...Нещо се преобърна в мен,.. погледнах изпоцапаните си с масла ръце,.. даже не можех и да се ръкостискаме, бях като в небрано лозе, пристъпях неуверено от крак на крак...
- Б ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

1.7K 7

Букетът

Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха ...

breg

Проза » Разкази

1.8K 2 9

Звезда

Едвам влачеше парализирания си от инсулта крак. Трябваше да нахрани птиченцата и котките на двора.
Отвори вратата и се учуди, че мяукащата банда я нямаше.
Бавно тътрейки се в снега ги видя. Събрани в кръг с вирнати опашки около розовия храст.
Наближи и под него бе странно създание. Малко момиченце, ...

Жабокът

Проза

850 3 7

Живи-умрели

- Мила моя, ти разби сърцето ми, но аз не мога без теб.. - отекваше в автобуса пиянският му глас. На моменти припяваше на развален гръцки, но с жар и страст.
После се обръщаше да огледа хората в сутрешния автобус. Повечето отиваха на работа. Цареше мъртвешка тишина, защото пътниците или гледаха в см ...

troia

Проза » Разкази

1.6K 1 22

Продавачката на надежди

Тя обича тези блажени утринни мигове, когато денят все още се събужда, протягайки се мързеливо изпод завивките на собствените си очаквания за ново начало и успешен старт.
Не иска да признае пред себе си, но нарочно излиза по-рано от вкъщи, за да избяга от самотата и спомените си, полепнали навсякъде ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

683 2 1

Детски бисери 6

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 9 години:
1. На училище ми харесва, защото хем си почивам, докато седя на чина, хем научавам нови неща.
2. Мамо, и ти все някога ще пораснеш и ще станеш голяма.
3. Само с едно голо изкуство човек не може да си пробие кариерата!...
4. Това, че се връщам ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

922 2

Соколът

Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугу ...

Eipril

Проза » Други

750 1 4

Продължения на поговорки 6

1. Много хубаво не е на хубаво./ Колкото по-щастлив е бил човек, толкова по-висока цена( с лихвите) заплаща за щастието, което е имал./
2. Който високо лети, ниско пада./ Особено ако не е улучил посоката на вятъра./
3. Шило в торба не стои./ То все гледа в нечии задни части да се забие./
4. Кой какв ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

836 1 3

Голямото междучасие

Голямо междучасие. Двадесет минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.
Преди да вляза в учителската стая минавам покрай нашия Коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за н ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

734 1 2

CO-вид 76. Отбраната на Бергамо – 1

Изпълзяла, тъгата отново
надари ме с горчив ореол.
И с тържествено, огнено слово
пророкувам от мрачен престол.
Омагьосаната планина, по времето на кралица Гордяна ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1K

Струва ли си!?

Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...

РосиДимова

Проза » Разкази

1.3K 7 24

[Не]Отминало

Времето ни е отминало, пътеките ни са различни по които сме поели. Ти си обвързана и да флиртувам с теб е кауза в която смисъла е минимален в ада съм като във пъкъла. Исках те, но закъснях. Сега защо се привързах, като шансовете са изтървани. Няма да сме заедно двамата - въпреки че ще те обичам до п ...

speedbreaker

Проза

592 1

Пламък тлее

Няма ли възможности пропуснати, които ти тежат на съвестта? Че няма вече шанс за същите неща да станат сбъднати желания... Защото няма как, изпуснал си завинаги моменти приказни. Те сега са затворени за теб, нови начини за стари копнежи не се дават току така - изпуснеш ли момента тва са унищожени па ...

Neizvesten91

Проза » Писма

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Приказка за един влюбен охлюв

Имигрантски хроники - 4

Калабалъци

Бъдни вечер - римувана проза

Силуети

Небостъргачът - 19

Авторските приказки във възпитанието и

Первая, белая, и всея. глава 44 🇷🇺

Небостъргачът - 18

Човешки съдби 10

Самота

Последната сълза на феникса 6

Човекът на новото време

CO-вид 76. Отбраната на Бергамо – 2

Арасмас

Очилата

Реката на спомените

Предчувствието- 4

Човешки съдби 9

Великата откривателка

Политкоректна приказка за Спящата красавица

ПривличаНЕто/ТерзаНИЕ

Имигрантски хроники - 3

Маразматични коледни нелепици

Рождество

Небостъргачът - 17

Аз съм Коледа

Човешки съдби 8

Букетът

Звезда

Живи-умрели

Продавачката на надежди

Детски бисери 6

Соколът

Продължения на поговорки 6

Голямото междучасие

CO-вид 76. Отбраната на Бергамо – 1

Струва ли си!?

[Не]Отминало

Пламък тлее

Опашка