Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Възпитание и реалност

Срещнах Росето. За двадесет години – почти никакви промени. В характера. Все същата живост, нетърпение, пренебрежение към околния свят…
Сетих се как веднъж ги възпитавах. Поводът беше някаква творба – не помня коя, но беше добър за поучение.
- Светът – казвам им – е пълен със стени. И всяко поколени ...

генек

Проза » Хумористична

2021-12-27T11:07:24+02:00 617 4 6

Трохи

* "Станете VIP доживот!" - сайтове предлагат и такава услуга. По време на пандемията колко ли е това "доживот" 🥺
* Хората, които спели по 7 и повече часове, имало по-малка вероятност да хванат ковида. По време на сън еди-що-си-еди-какво-си. Щом повечето сън пази от заразяване - приспи народа, да ти ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-27T07:27:46+02:00 955 5 35

Небостъргачът - 21

Гао Минг получи комисионната от диаманта и беше невероятно доволен. Сега трябваше да покаже на тези австралийчета как се правеше бизнес. Истински - при това. Камъкът беше с невероятно качество и беше нешлифован, което беше добре дошло за търговците в бранша. Гао беше толкова трогнат от скромния жест ...

Мастъра

Проза » Други

2021-12-26T19:46:25+02:00 1.3K

По-малко...и повече!

Иванчо: Тате, какво да си пожелаем за Коледа и Нова година?
Бащата: По-малко американски бълхи и съветски въшки и повече българско жито!

vega666

Проза

2021-12-26T19:39:12+02:00 574 7 6

Всичко е възможно 2

Вратата се отвори, и..
Цвети, черната коса свободно падаше по раменете й, очите очертани с линия изглеждаха неземни като богиня, Афродита ли,.. Артемис ли е...блуза с по отворено деколте ,..а, имаше някакво златно медальонче в деколтето,.. очертаваха се добре изглеждащи стегнати гърди,. мдаа, блуза ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-26T14:12:30+02:00 789 9

Стъпки в пясъка

- Оооо, младежи! Как е настроението? - жизнерадостно почти се провикна служителката на БДЖ към групата пенсионери, които седяха кротко на празния перон. Поредното закъснение на бързия влак за Варна явно не ги притесняваше особено. Може би, защото на тяхната възраст времето вече има малко по-лежерно ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-26T10:39:10+02:00 1.6K 1

Завръщане

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-12-26T08:08:25+02:00 1.2K 11 27

Арасмас

Пета глава
Веднага щом се прибрах, хукнах към моята стая, като разминах учудения поглед на баба. Фиу! Хапчето си лежеше най-спокойно върху нощното шкафче, където го бях оставила. След отлива на облекчение се върнах до вратата, баба беше още там.
Докато й разказвах всичко, тя изглеждаше най-притеснен ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-12-25T22:38:03+02:00 1.2K 4

Коледна искра

1.
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2021-12-25T18:11:55+02:00 994 3

Всичко е възможно 1

Зяпам по витрините, дядо Мраз в шейничка, пардон дядо Коледа, около него купища лъскави кутии с панделки,...подаръци. Той, дядо Коледа никога не забравя послушните деца,.. даже и мен, от кварталния супер бях си купил по две бутилки вино, узо, Метакса, и весело подрънкваха в торбичката на път за в къ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-25T18:07:40+02:00 991 3

Среща

Виждам го отдалече. Потънал в Реката на мислите си, с малки стъпки ситни бавно по сенчестата алея на градския парк.
Спирам го и се разговаряме - за живота, за литературата, за писането. Тръгнал е да занесе обяд на дъщеря си.
Преди да си тръгна хвърлям във въздуха, изпълнен с ухание на липа, един въп ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Други

2021-12-25T11:04:25+02:00 650

Бъдни вечер

На Бъдни вечер семействата се събират. Уж трябва вечерята да е скромна, но все претрупваме масата. При броенето ястията винаги излизат четни и затова добавяме още едно, което да запази нечетната бройка. Задължително се случва веднъж, а в някои от годините церемонията се повтаря и потретва. Времена н ...

ЕдинГравън

Проза

2021-12-24T20:39:15+02:00 867 1 3

Небостъргачът - 20

Момичето, което беше оплодил Кеничи, се казваше Оки и се почувства ужасно. Тя дори не разбра кой беше той. Той беше огромен и трябваше бързо да изпълни заповедта на Бокузо, за да му угоди. Беше тъжно колко ниско трябваше да падне някой, но това беше законът на улицата. Не можеше да не слуша висшесто ...

Мастъра

Проза » Други

2021-12-24T20:37:23+02:00 1.6K

Джеси

Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си - дядо Миро. С ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-24T13:33:30+02:00 499 1

Чукчета

Като се пие – пие се до дъното.
На чашата, на бутилката, на душата…
хххх
Независима съдебна власт…
Реално –да се докарат съдии от Марс. И, след като решат делото, се връщат обратно… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-24T10:10:05+02:00 759 3 17

Подарък за рожден ден

Приятно бе да вървят ръка за ръка. Беше хубаво - настроението му, времето, даже леко кичовите розови облаци по небето успяваха да го докарат някак си. Той ходеше от вътрешната страна, а тя от страната на улицата по ръба на бордюра. Искаше да ѝ го каже, сега беше времето да ѝ каже, че я…
Не успя да к ...

robertratman

Проза

2021-12-24T09:53:49+02:00 1.8K

По тепетата и нагоре - Коледа

По Коледа Пловдив беше цветен, главната светеше в шарени лампички и лъщящи гирлянди, а дядо Коледовци изскачаха от кюшетата. Носеше се аромат на чай, греяно вино и сладки. Въпреки студеното време навън имаше десетки хора, облечени топло с шапки и ръкавици. Празничното настроение се усещаше във възду ...

GearGhost

Проза » Разкази

2021-12-24T08:54:11+02:00 1K 1

Съседи - част 1

Ана живееше вече три години на едно и също място без да познава съседите си. Това беше нормално за много хора, в днешно време не е нужно да познаваш съседите си, особено ако си под наем. За какво са ти? За да поискаш захар или олио - може да си поръчаш тези неща от интернет и те за 30 мин ще са на в ...

tsmars

Проза » Повести и романи

2021-12-24T08:06:44+02:00 878 1

Софийски роман – глава 33

Глава тридесет и трета
Пролетта беше настъпила ненадейно. Още в края на февруари, времето беше толкова топло, че дърветата се бяха раззеленили и някои даже цъвтяха. Старите хора на село предвещаваха лоша година. Но в града нехаеха от тези предсказания, и софиянци бързаха да захвърлят ботуши, боти, п ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-12-23T20:21:15+02:00 1K 5

Приказка за един влюбен охлюв

Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На ...

Жабокът

Проза

2021-12-23T19:55:33+02:00 637 3 5

Имигрантски хроники - 4

Ако ти затворят вратата, влез през прозореца…
Жаркото гръцко слънце пареше по бетонения кей на Саламина* и допълнително нагнетяваше въздуха, който примесен с миризмата на масло и изгорял мазут от клатушкаштите се фериботи и без това беше труден за дишане. Глъчката от работещите двигатели на автомоби ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази, Повести и романи

2021-12-23T11:50:51+02:00 1.2K 2 5

Калабалъци

В магазина за подправки. Един иска нещо за пресичане на киселото зеле…
Странно! Защо да харчи пари за химия? Природосъобразен метод – жена да го погледне…
хххх
Кога беше 2012 година и чакахме края на света…
Хубаво време беше… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-23T10:43:38+02:00 613 4 5

Бъдни вечер - римувана проза

Празник! Суетня! Кухнята е тясна! Сбрани сме в дома цялата рода! Всеки нещо прави! Къщата блести в различни светлини! Трапеза ще разпънем с постни благини и бъдник ще запалим, за щастливи бъднини! Бродник от звездите чакаме за гост! Да не ни подмине за среднощния тост! Ела! Седни с нас, Боже! Чашата ...

goblenka

Проза

2021-12-23T07:13:09+02:00 1.3K 9

Силуети

Прохладната съботна сутрин с охота отстъпва мястото си на поредния горещ летен ден. Малкият град се подготвя за нови температурни рекорди, докато юнското слънце прежуря върху горкия асфалт, който сам има чувството, че ще се размекне след малко. Хората вече съжаляват, че толкова се оплакваха от дъжда ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-23T07:12:42+02:00 669 2 2

Небостъргачът - 19

Бокузо се надяваше чрез Ямамото да успее да си осигури продължение на рода. Момичето беше подписало специален документ под директното му поръчение, че се отказва от каквито и да било родителски права върху рожбата си. Звучеше изключително жестоко, но в крайна сметка животът си беше брутален и това с ...

Мастъра

Проза » Други

2021-12-23T07:11:49+02:00 1.1K

Авторските приказки във възпитанието и

АВТОРСКИТЕ ПРИКАЗКИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО
Авторските приказки във възпитанието и образованието – възможности, програми и перспективи
Приказките са възникнали в онова далечно време, когато не е имало нито телевизор, нито интернет и е трябвало по някакъв начин да занимават децата. Те са мно ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2021-12-22T22:57:48+02:00 1.1K 7 9

Первая, белая, и всея. глава 44 🇷🇺

Глава 44. Остров дипломатий.
После завершения второй мировой войны, когда все имущественные и территориальные вопросы были начертаны, согласованны, утверждены как дар крови и военного влияния на беду людей, остался один небольшой вулканический остров в середине Тихого океана, который никак ни ложилс ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2021-12-22T21:45:42+02:00 1.7K

Небостъргачът - 18

Африка беше същински Ад за всеки, несвикнал на този Ад. Алиф спази обещанието си към Гао и му беше истински брат. Братството за него беше особено важно и съществено. Както казваха в Африка "Гневът и лудостта са братя." Но Алиф винаги беше спокоен и твърдо убеден, че знаеше какво прави. Гао имаше изв ...

Мастъра

Проза » Други

2021-12-22T17:53:51+02:00 1.2K

Човешки съдби 10

Погледите ни се срещнаха,.. тя сякаш виновно наведе очи...
- А ти Жана, как си,.. все още във фамилната крепост,..как се чувстваш
- Какво за мен Пиер - очите й ме погледнаха, любопитно или тъжно - Има една възраст, в която си мислим , че всичко ни е разрешено и не взимаме мнението на по-възрастните. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-22T15:15:29+02:00 1.1K 1 5

Самота

Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически след ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-22T10:40:46+02:00 739 3 3

Последната сълза на феникса 6

6.
На обяд Чарли не обърна внимание на оплакванията на главния инженер, още по-малко на новите му идеи. Наслаждаваше се на петелската яхния, докато кимаше учтиво и се включваше в разговора с коментари тук–таме, но всичко за което мислеше, бе как да процедира с Рей ван Дор. Кандидат–президентът беше ...

AIjo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-12-22T10:40:19+02:00 992

Човекът на новото време

Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…
Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спок ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-12-22T09:35:28+02:00 544 4 6

CO-вид 76. Отбраната на Бергамо – 2

– Ян Бибиян, дай ми опашченцето, върни ми силите, заклевам ти се, че само тогава ще мога да ти върна главата! Ако пък искаш докрай да ти бъда послушен, отскубни и задръж само един косъм от нея. Докато той е у тебе, аз ще ти бъда неволен роб и слуга.
Елин Пелин, „Ян Бибиян“
Миден, наши дни
Мирабела г ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-12-21T21:03:17+02:00 1.1K

Арасмас

Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...

Mendofila

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-12-21T21:02:12+02:00 1.3K 7

Очилата

С всеки изминал ден, все по-лошо виждаше. Първо трудно различаваше малки детайли и букви, после все по-големи и накрая бяха само силуети.
Реши да отиде на очен лекар, но пред кабинета имаше голяма опашка и се отказа. По пътя спря до един магазин за очила и влезе вътре.
- Кажете, какъв проблем имате? ...

Жабокът

Проза

2021-12-21T17:46:03+02:00 919 5 11

Реката на спомените

"Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш"
Еклесиаст 11:1
Четиримата старци са застанали по средата на моста, надвесили надолу през перилата побелелите си глави, загледани в пенливите бързеи на реката, която днес тече някак по-енергично. Зад гърбовете им, сякаш надигайки се ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-21T16:54:23+02:00 1.4K 1 1

Предчувствието- 4

Още умувах по ситуацията, в която бях попаднала, когато Хари влезе в стаята.
- След час ще дойде мистър Смит. Облечи се красиво, има доста дрехи в гардероба. Ще те заведе някъде тази нощ. Не искам да имам неприятности. Не искам да те пребивам...ммм...Ясно ли е, Сюзан? – хвана ме за брадичката и стис ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-21T16:53:12+02:00 1.1K 4 15

Човешки съдби 9

Марсилия...в далечината крановете на пристанището, камиони с контейнери сноват като мравки около тях...
'' Добре дошли в автобусен терминал Марсилия '' възвести уредбата на автобуса.
Слязох с чанта в ръка, завъртях се като пумпал, Марсилия.
Мдаа, имах ли самолетен билет - не,.. резервация за хотел - ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-21T16:52:27+02:00 1.6K 6

Великата откривателка

Напъчи се науката и каза: Аз съм направила много велики открития, които променят света! Вярвайте ми и ще ви дам вечен живот!
Великият отвърна: Да, откриваш онова, което Аз Съм сътворил.
" Науката без Бог е сляпа" - Алберт Айнщайн
;)

щураче

Проза » Други

2021-12-21T14:12:45+02:00 1.2K 4 15

Политкоректна приказка за Спящата красавица

/детска коледна реална забава/
- О, принцесо… Падам на колене пред теб… Каква си хубавица… И как нежно си спиш в тоя стъклен ковчег… Но е време за събуждане… Моята пламтяща целувка ще те събуди… Ще станеш, ще тръгнем заедно към двореца, ще се оженим и ще живеем щастливо дълги години…
- Стой!
- Извин ...

генек

Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична

2021-12-21T10:20:40+02:00 1.1K 2 13