Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.3K резултата

Небостъргачът - 80

Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Т ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.9K

Нахвърляно - разхвърляно

Зимата си отива, пролетта още я няма Слънцето е като женска усмивка – грее, но не топли…
После ще е лято. И ще се оплакваме от жегата, разбира се.
Затова са четири сезона – вечно да сме недоволни.
Ако пък беше само един…
Какво мърморене щеше да е… ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K 2 6

Дано успееш

Как ще ме убедиш, че си този, който ще ме обича такава - луда и на моменти досадна? Как ще ме убедиш, че ще чуеш всяка моя дума, която ти кажа и нещата, които не ти казвам? Как ще ме убедиш, че ти си този, който ще остане спокоен при поредната ми женска "драма"? Как ще ме убедиш, че ще ме подкрепяш ...
ЕленаМихайлова (Елена Михайлова)
ЕленаМихайлова
Проза » Разкази
832 1

Никой

Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.
- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.
Усмихна ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
1.6K 3 15

8. Краят на Венера Пастърмакова – епилог

Бяха се развели, а няколко месеца след това той беше починал от инфаркт*. Тя си мислеше, че е защото не е могъл да живее без нея. Какво разбира оная фукла с гримираните като на бухал очи от грижи за мъж? А той, старши научният сътрудник, докторът на философските науки Пенко Пастърмаков, така да си и ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Хумористична
1.3K 1 5

Рожденият ден на Старият полковник

Тая година се падаше в петък. И мина да го види само дъщеря му. Внукът бил на работа, децата му болни, снахата и тя на легло…
Бе, каква е тая? Болни били… Старият полковник има рожден ден – да се вдигат и да идват! Ако знаеше как – щеше да е вдигнал телефона, ама беше запомнил само един бутон – за с ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Хумористична
584 2 5

Небостъргачът - 79

Пласирането на органите не беше лесно - въпреки че в Сеул или дори в Бусан с правилните контакти можеше да се продаде всичко. Нелегалната хирургия в Корея процъфтяваше и Чин Хае само можеше да се радва на това благоприятно стечение на обстоятелствата. Старецът имаше достатъчно средства в наличност, ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.8K

Малка, бяла лъжа

Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Проза » Разкази
1.9K 1 10

7. Как Мичка Тактичка обезвреди одеската мина

Следващата новина, която съобщи говорителката, беше по-разведряваща – 8 журналисти от радио „Сличкарт“, включително директорът, главният редактор и още няколко ръководни кадри, бяха избрани за общински съветници от квотата на партия „Буревестник“.
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Хумористична
1.3K 2

Вечният залез (Глава 8)

Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
yllona (Гергана Карабельова)
yllona
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.2K

Проза

Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.
Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.
Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.
Ей го на, той излезе на чардака. Протег ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
1.2K 12

Небостъргачът - 78

Со Сунг приближаваше като тигър, дебнещ плячката си. Напълно наясно беше, че имаше да се случва нещо важно - може би старецът беше забелязал нещо странно и в самия Со Сунг въпреки че се беше отказал от статута си на Древен. Беше странно. Со Сунг се прокрадваше и знаеше, че може би Чин Хае притежаваш ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.2K

Искаш. После плащаш по чужд ценоразпис

Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
633 5 7

Към безкрайното синьо на морето (част 6)

X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романи
1.6K

Орлицата- 3

Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.8K 5 16

Топката

Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...
Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
Mihaylov_Iliya
Проза » Разкази
692 1

Любов- част 10

Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...
Водна_лилия (Лилия Ицкова)
Водна_лилия
Проза » Разкази
1.3K 1 2

Любов от "Семенца"

Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Приказки и произведения за деца
1.1K 2

Парадоксална подкрепа

Иванчо: Тате, България ще подкрепи ли Украйна?
Бащата: Да, синко - ще я подкрепи морално.
Иванчо: Какво означава това, тате?
Бащата: Означава, че България ще демонстрира на Украйна, че дори в мирно време сме по-зле икономически от украинците. Така ще ги утешим в нещастието им!
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
1.3K 6 1

Небостъргачът - 77

Чин Хае осъзнаваше, че старецът имаше право. Со Сунг имаше всички мотиви да го премахне, хвърляйки вината за кончината на Дак Хо върху собствените му рамене. Чин Хае винаги беше изпълнявал дълга си с изключителна съвест, а Со Сунг беше човекът, който всяваше страх у неприятелските банди. Нямаше няко ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
2K

Грешката на Папа Франциск

„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.
Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокод ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
1.2K 1 7

Утрешни забежки

Дегустатор на жени…
хххх
Слънчевото затъмнение постоянно дава надежди, че иде краят на света и заемите няма да се връщат…
хххх
Той е политически стожер – тоест, стои като стълб и за него връзват говеда-избиратели… ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
900 3 8

6. Как Мичка Граматичка не стана Журналистичка

Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни. ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Хумористична
1.3K

Обмяна на опит

Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Хумористична
1.4K 2 8

Изяж, за да бъдеш изяден

Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една плане ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
830 2 14

Вагабонти

Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Други
704 1 6

Завръщане у дома

от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...
ЕленаМихайлова (Елена Михайлова)
ЕленаМихайлова
Проза » Разкази
886

Небостъргачът - 76

Стъпка по стъпка Со Сунг щеше да стигне до Чин Хае. Чинг Хае очакваше главорезите на Сео Юн да се постараят особено много предвид факта, че най-вероятно искаха да се издигнат в йерархията. Жестокостта и перфектно свършената поръчка беше най-краткият път до желаното място - близо до ментора. В случая ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.3K

Състрадание с дубликат...

Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...
Иржи (Ирина Филипова)
Иржи
Проза » Разкази
1.8K 4 18

Свобода от "Семенца"

Докато пътуваше в автобуса, Милчо се замисли за Надежда. Учеха в едно училище, той в седми, тя в девети клас. Бяха в различни смени. Може би, за това се запознаха едва преди няколко месеца - на басейна. Милчо тренираше плуване, тя скокове във вода. Надя беше единствената му приятелка момиче - странн ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Литературни очерци, Приказки и произведения за деца
1.2K

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси...

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси я загуби
Т ози път не тичаше по брега. И защо ли да тича? Разхождаше се бавно, почти вяло. Краката ù затъваха в хладния пясък, раницата на гърба ù беше олекнала с една резервна връзка за маратонки по-малко – беше изгубила другата по пътя към къщата за ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Хумористична
654 8

Червените дяволи

Комунистът Бай Дън и комунистът Пут Ин са на път да унищожат света.
Това са червените демони на човечеството.
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
619 3 6

Към безкрайното синьо на морето (част 5)

VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романи
890 1

Пълен идиот

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
1.3K 10 28

Чувам те, ден втори, майката на дърветата

- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Разкази
913

Орлицата- 2

Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.1K 3 13

Небостъргачът - 75

Времето минаваше убийствено бавно. Сякаш нищо друго нямаше значение. Чин Хае беше извървял дълъг път, но усещаше, че като че ли едва сега всичко започва. Селската идилия сякаш му даваше сили, за да се приготви и да изчака онези главорези на Сео Юн. Истински маниаци. Хадонг беше място, където човек л ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.1K

И се грижи за здравето си

- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
753 2 15

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите...

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите за одеската мина
„Иска ли една слаба във военно отношение страна да бъде независима, трябва да стане зависима от някоя силна страна или от някой алианс от добре и модерно въоръжени страни. Пътят към независимостта минава задължително през зависимост. Това ще ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Хумористична, Други
660 1 6

Мечката – Втора част

Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...
Ranrozar (Стойчо Станев)
Ranrozar
Проза » Разкази
1.2K 5 22