40 530 резултата
  171 
В училилище след поредното ''отваряне ''...
- Деца, щъркелите вече долетяха при нас, а знаете ли защо... - любезно пита Госпожата.
Мълчание сред наведените детски главички,...последва плахо вдигната ръчичка.
- Да, Петърчо...слушаме те.
- Ами, защото те имат задължения и тук госпожо,.. трябва да доне ...
  310 
"Разбирам, че трябва да подредя пъзела. Първоначално ми изглежда лесно. Започвам да подраждам , елементите, да ги местя в дървената кутията. Сякаш всичко следва своята логика. Размествам, размествам уви... Нещо съм объркала и не виждам парчето, което трябва да бъде в средата..."
Събуждам се плувнала ...
  404 
Противно на логиката, но в онзи момент, не възприех думите в песента по заплашителен начин, напротив. Настройваха ме за приключение и дори когато увеличих песента и затанцувах на седалката, си представих, че сме в дискотека с Хари и хиляди звуци и лампи пукат като фойерверки в нас.
- И къде все пак ...
  612  21 
Да имаше кой да ми изпълни желанията..
-Не повече от три – дочувам глас и се сепвам, защото да съм сама и да чувам гласове не е на добре. Виж, за някой психиатър ще съм супер находка.
Гледай ти! Насреща ми - на метър от пода, във въздуха, а не във вода както се полага на риба грациозно се поклаща зл ...
  1020  29 
Да обобщя работата дотук на чист български: вся власть цървулям.
O, tempora, o, mores! Времената винаги се менят в зависимост от нравите, нравите всякога се менят в посока оглупяване.
Невъзможният идеал: България на три морета, а аз на три ракии между три българки - Мизийка, Тракийка и Македонка.
Бъ ...
  772 
- Къде съм?
Не последва отговор. Около мен всичко беше бяло, все едно срещу ми светеха стотици прожектори. Закрих очите си с ръка преди светлината да е изгорила очите ми и седнах. Накъдето и да се обърнех, ме обгръщаше същата светлина. Без някъде светлината да се променя по какъвто и да е начин. Мяс ...
  1141  17 
На другата сутрин се намерих да плувам под вода в басейна на банята. Водата беше мека и топла. Обгръщаше ме и ме отпускаше, изтласквах се напред и се наслаждавах на прозрачната ѝ мекота, но след малко започнах да се задушавам, свършваше ми въздухът, а когато се опитвах да подам глава над водата, се ...
  592  14 
Истината е вечна, защото е малко употребявана…
хххх
На лъжата краката може да са къси, но на лъжкините – дълги…
хххх
Животът не е в списъка на нещата от първа необходимост. ...
  259  10 
Със сигурност мнозина от вас знаят, че носорогът е много опасен звяр. Всеки професионалист, занимаващ се с безконтролното избиване на екзотични, редки и застрашени животни ще потвърди факта, че често той е по-опасен от лъв, по-смъртоносен от наемен убиец и по-злопаметен от бивше гадже... Също така в ...
  689 
Зиги не може да плува, Жон да лети, Гед да скача от камък на камък, Кваз да кара лодка, а ПепиСловоблудката... Пепи е дама и трябва някой да я носи. Животните се изпокриваха в нощната тъма, друсаше ги синдромът на кокоша слепота нощем, като никой не казваше с кого и къде спи, ама това нямаше значени ...
  467  21 
Щастливият мъж до мен се усмихва влюбено. Прилича на младеж обсебен от първата си любов. Държи ръката ми. На масата. Целува ме без притеснение. Мен притеснява. Зара се усмихва смутено, но изглежда доволна и радостна. Баща й гледа ту Макс, ту мене и се разсмива. Как ли изглеждаме отстрани? Вероятно г ...
  627 
ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат - ...
  1608  16  14 
Време е за разходка... Как да го накарам Оня да ме изведе, как?! Май няма да се върже на вчерашния номер. Колко хубаво се получи вчера. Така ми се иска да се похваля на някого. Опитах на оня черния мързеливец, а той само ме погледна през вежди, отвори устни и вместо "Разказвай ми! Слушам те внимател ...
  254 
Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се поя ...
  509  26 
Слънцето притихна на хоризонта.
Една поредна целувка към върховете и хората в този благодатен край на България!
Христо понечи да се измие след горещия летен ден, когато песовете го възвестиха, че няма да е сам.
Тъкмо беше хвърлил няколко шепи вода върху себе си и трябваше да спасява комсомолската ор ...
  526  17 
Глава 5, част 2
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...
  638 
Карта на душата
Дойде момента в който всичко беше към края си. Спокойно лежах в леглото и се усмихвах. Прехвърлях в ума си всичко някак за последно. Сега вече съм готова да си отида този път завинаги. Изпитвах умиление за моментите прекарани на моята любима синя планета. Дори си спомням първият живо ...
  714 
Макс говори с баща си в трапезарията. На висок глас. Сърдито.
- Ще те изненадам, но Ивет не е в града за пари! - подбира думите баща му. - Иска теб!
- Ти чуваш ли се какво говориш? - подскача Макс. - Луда ли е?
- Помоли ме за помощ! Представи си!...Обича те! Не може без тебе! Иска да се съберете! Съ ...
  1005 
Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", ...
  832  14 
Отивам на интервю.За работа.Най-после някаква светлина в тунела, че от година се движа на ръба на оцеляването. След като фирмата, в която работех фалира и борсата свърши, ми останаха само разходи без никакви приходи. Какво ли не пробвах, къде ли не кандидатствах, но в тези времена на стагнация, все ...
  950  14 
Глава 5, част 1
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...
  1324 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПЪЛНО САМ
Джервонд остана напълно сам и се усети, че трябваше да се приготви. Останалите нямаше да се забавят твърде дълго време. Екипът беше решен да стигне до Мъртвият град и да открие дали няма нещо полезно, с което наистина да могат да напуснат планетата. Не знаеха какво ...
  488 
Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Няк ...
  552  23 
1. Не припадайте на публични места с надеждата да ви обърнат внимание и да получите целувки уста в уста! Дистанция! Никой няма да ви прави изкуствено дишане, хич не се надявайте! Най-много някой да ви лисне чаша дезинфектант в устата с воден пистолет!
2. Не звънете на спешните телефони! Достатъчно с ...
  552  21 
***
Не е силен този, който върти меча, а онзи който го държи в ножницата.
  235 
Фоайето на жилищната сграда на улица „Бяла роза“ бързо се изпълваше с хора. Домоуправителят кимаше на новодошлите. До началото на събранието на етажната собственост оставаха пет минути. Интересът към събитието бе голям, защото щеше да бъде обсъден важен въпрос.
– Така… – подхвана домоуправителят. – ...
  1115  12 
Действащи лица: Ариадна (Тя) – крехка и красива жена, Анатоли (Той) – як българин, с басов глас, Гардероб (гардероб, голям, двукрилен, говорящ).
Анатоли, влиза рязко в спалнята и отива до гардероба: „Чу-чук-чук!“
Гардероб (леко притеснен): „Здравейте, но няма да кажа: Влез! Хващате ме в неудобен мом ...
  419 
Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на ро ...
  452 
- Гледам редовно новините, но понякога ми се иска да науча какво наистина е станало...
- Преди имах активен живот – играех футбол, тенис, баскетбол, шах, участвах в автомобилни състезания...Но после ми се повреди компютърът...
- България е най-неутралната държава в света – тя не се меси дори във вът ...
  233  11 
Най-справедливото и жестоко наказание за глупака, е да започне да разбира и осъзнава...
07.04.2021 г.
Абе, някак си не ми излизат сметките -
в България уж зли езици - бол,
а не достигат за облизване подметките, ...
  862 
Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огле ...
  523  17 
На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...
  620 
Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...
  532  17 
Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...
  649 
Здравейте, приятели, днес искам да Ви разкажа една кратка случка от моя живот и така, колко хубав и прекрасен е днешния ден. Слънцето огрява небесата с нежни и топли лъчи, цветята разцъфват придавайки на гледката нюанси от прелестни красоти и всичко това се случва мигновено за част от секундата. Про ...
  931 
Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...
  488  12 
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...
  800  17 
> А тайната навярно е в това,
>
> че не годините менят жената,
>
> а онзи мъж, чиято топлина, ...
  489 
или "Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия"
Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно ...
  590  29 
Предложения
: ??:??