Проза и разкази от съвременни български писатели
Пътешестващата костенурка (откъс)
Висши феномени и голямата тайна
***
защото винаги, ще ви изглежда черен.
Изолация
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
Руса, гола и беззащитна
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покри ...
Писмо-апел
"Нищо спешно" - каза си той наум и седна в креслото си. Набра един телефонен номер и делово се осведоми: ...
Съдбовното писмо
Гердани - II част
Открадната целувка
Устни - безразсъдни. Желаят устните ми... Полуразтворени... И с теб е свършено... Изгарят... Малко мисли... Думи - искрени...
Целуваш... Капки от шампанско по кожата ми... И ...
Трудна дарба
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...
Авторитетът на учителя
Авторитетът на учителя е от първостепенно значение за създаването на интерес към ученето при учениците. Учителят отваря врата към света на познанието и негова задача е да създаде правилно отношение към преподаваното от него, както и към ученето като цяло във ...
Записки от подземието на шестия етаж - 9.
Каскета веднага скри следствието под собствен контрол.
Защо ли хората не вярват в справедливостта и възмездието? Защо смятат ...
Записки от подземието на шестия етаж - 8.
***
Често, като майски дъжд
Обрати
Що ми трябваше
Е, ...
Четвъртък
"Трябва да е престъпно да се става по това време", мислеше си момичето, докато разтриваше очи и се прот ...
Една споделена, но неизживяна любов (част 4)
(част 4)
По време на обедната си почивка Лия, която по принцип рядко излизаше от офиса, защото все си носеше нещо за хапване, реши да си инсталира и тази програма. Какво беше учудването й, когато първият отворил се прозорец на екрана й показа, че има непрочетени с ...
Рицарят готвач и крадците на печени чушки
Кръвта под светлината
...играе на въже с Екватора
чуждо не като хлад в свита зеница, а като нова мелодия, в която със спрял дъх косъмчетата слушат да разгадаят думите… само че небето не беше виждало дете като Нея… за небето Тя беше непознатата песен, под ч ...
Люба
Спомен
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вест ...
Коронтина To be... 4
Честит понеделник! Нов ден, нов късмет, дето се вика. Какъв ден! - то си е нов сезон от летоброенето коронтинно. Няма да ви го честитя. Гледам календара, записвам си "Април, понеделник, 13 - от мен "III 1". Значи вчера е бил последният ден от II-ри сезон. Честита Цветница на п ...
Късно вечерта
Записки от подземието на шестия етаж - 7.
Пък американци минават нелегално границата и се спасяват на юг.
хххх
А пропагандата върви на ниско, метящо калта ниво. Пуснали клип с някакви – обявени като „медици от ВМА“. Четирима – само толкова ли са решили да се излагат, наети артисти ли ...
Аз лъжецът (откъс)
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатл ...
Любов
Любов тази малка д ...
Детегледачката на души
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
Безумици под карантина-1
Има някои видове алкохол, които и досега не са ми по дРоба.
17.04.2020
Ако не излизам от ума на някого, това е, защото спазвам карантината.
17.04.2020 ...
Приказка за Нищото и Нещото
Слагам край на Корона вируса
Така е
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...
Незабравимо лято (част 8)
18+ Вещици под наем
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...
Записки от подземието на шестия етаж - 6.
Смятах, че след Филчев по-луд няма да има, обаче…
„Аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструме ...
Щрих
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...