Проза

41,8 резултата

Завръщане в бъдещето

Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ...
1.6K 7 21

Лято по български

Лятото се случи динамично.
Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синин ...
1.3K 2 4

Свято същество

Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...
1.6K 2

Плазмата

Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното ср ...
2K 2 15

Датата на смъртта 1

1.
Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше ...
1.8K 3 2

(Не познатите - край

- Къде ще ходим? – попита щастлива Стела.
- Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор.
Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли.
- Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. - Що за птица си? – засмя се тя.
- Интересна. – отговори важно той. – А ти? ...
717

Орис 3

Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...
1.5K 3 3

Мечти

На седемнадесет ми сложиха нови очи(очила)
и започнах да виждам по - добре. На петдесет,
нови зъби(протези) и сега се храня по - добре. След време, ще поставят нови сърца, които, ще работят по - добре от нашите.
Мечтая те да правят така, че хората да започнат да обичат малко повече.
513

Аз съм храната

Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът ...
717

(Не) познатите - част 4

- После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.
- Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка.
- Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа.
- Приятна работа, мила.
- Благ ...
823

Порцелановият чайник 3 /край/

8.
Инспекторът бързо пресече улицата и застана пред витрината. Веднага позна шарките, бяха точно такива, каквито беше видял на чашите от сервиза на Ганеви.
Френцов влезе в магазина и учтиво поздрави господин Венков. Вътре имаше много интересни неща – стар фотоапарат, античен грамофон, няколко лампи, ...
771 1 3

Сянката 11

Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...
1.1K 1 4

Фонтанът

Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, ...
664 3 2

А тя обича поезията

/Една различна гледна точка /
За нея лекарите казваха, че няма надежда и въпреки, че родителите й го криеха, тя го знаеше. Прочиташе го в ужаса, стаен в очите им, зад изкуствените им и фалшиви усмивки...
Беше само на 11 годинки, но вече отдавна мислеше за себе си, като за голямо момиче. Затова се пр ...
1.2K 10 60

Друго си е

Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...
744 1 7

33- Глава XXIV

Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
1.5K 4 8

Опит за ала Чандлър

Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...
892 1 4

(Не) познатите - част 3

„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
842

Нестинарството на смъртта

Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните ...
1K

Порцелановият чайник 2

3.
Френцов пристигна пред внушителния дом на семейство Ганеви. Пространството пред къщата беше семпло, но поддържано. Имаше единствено райграс, без никакви цветя или храсти. Самата къща беше просторна, двуетажна, точно в центъра й бяха разположени мраморни стъпала, които водеха към двукрила врата с ...
1K 1 7

Орис 2

На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...
1.8K 6 15

Кошмари

Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска. ...
631 1 15

Апаратурна грешка

Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем на ...
592 1 8

Зли старци

Комитетът на българите в Чикаго се бе събрал на извънредно заседание. Дневният ред се състоеше от една единствена точка – обсъждане на ситуацията в България. Пръв взе думата председателят Харолд Карагьозов. Човекът изглеждаше доста притеснен. Прокашля се и каза:
– Боя се, че в нашата татковина се сл ...
2K 1 3

Нощта на Лили

Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...
3.4K 15 68

Бонбониера с избори

1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
848 6 12

Внимавай какво измисляш

На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ...
755 9 22

Защо на Ежко му е тежко

Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...
820 4 7

Лятна любов

“Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...
3.2K 1 3

Къде ще те отвее вятърът

Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...
1.8K 2 36

(Не) познатите - част 2

- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...
837

Порцелановият чайник 1

1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
897 1 2

Още нещо за "Ефекта на Дънинг-Крюгер"

Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!
889

Приказка за маймуната с раницата

Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...
2K

Превозвач на време

Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
1.8K 8 8

Бялата жилетка /по действителен случай/

По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...
1K 1 1

Мъртъв град

Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...
824 1

Път.. Разкази... Мисли...

Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
743

Би ли плакал Дарвин, ако ни види?

Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
1.3K 2 4