Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Убийство по време на "комунистически разцвет"

Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ...

Eipril

Проза » Разкази

2019-09-25T17:16:42+03:00 2.5K 10

Хоби

Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...

генек

Проза » Хумористична, Еротична

2019-09-25T08:17:47+03:00 929 1 9

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 3

- Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-09-25T01:01:04+03:00 1.4K

Със самочувствие

Пресно пенсионираният полицай Станков се обръща към свой колега:
Петров, как ме намираш?
- Не разбирам какво ме питаш, Станков!
Станков: Абе, по случай пенсионирането ходих на фризьор да ме понакъдри малко. Та затова те попитах - как изглеждам.
Петров: Приличаш ми на непораснал трол! ...

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-09-24T22:44:13+03:00 718 5 4

Това тъпо чувство, което се нарича с думата любов

Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...

dust-in-the-win

Проза » Разкази

2019-09-24T22:31:48+03:00 1K 1 15

Живот под наем 2

3.
Трябваше да се започне отнякъде. Тодоров му предостави информация за старите случаи, в които Ана е била замесена по някакъв начин.
Френцов започна да прелиства страниците с надеждата да открие нещо, което да му даде отправна точка за разследването.
Първо погледна най-пресния случай. Братовчедката ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2019-09-24T22:30:29+03:00 725 4

Погрешна руна

Казват, че когато се роди дете от царски род, орисницата хвърля своите руни и свързва детето с дракон - женски за момиченце и мъжки за момченце. Идеята е мъдростта на дракона да помогне на детето да бъде добър владетел. Така и драконът ще стане по-добър, и детето. Поне такава е идеята.
Истината обач ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-09-24T07:54:12+03:00 1K 3 17

Терапия - ч.3

– Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се н ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-09-24T07:51:30+03:00 921 4 15

Звярът

Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-09-23T10:41:24+03:00 679 5 11

Ю

Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ...

exuded

Проза » Разкази

2019-09-23T07:51:47+03:00 1.3K 7 24

Вярата

Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата.

thedac

Проза » Други

2019-09-23T07:50:42+03:00 593 1

Направи го

Ей, ти! Казах ти да не го не правиш. Защо продължаваше да изграждаш нови сюжети? Не ти ли омръзна да въвличаш нови играчи и края винаги да не идва. Какво се стремеше да постигнеш, да потъпкваш собствения си страх да не останеш сама и вечно гледаща в телефона си, как другите качват снимки, на които с ...

bubulinabe

Проза » Писма, Рецензии, анализи, критически статии

2019-09-21T18:47:10+03:00 1.2K 1

Терапия - ч.2

Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същ ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-09-21T13:13:23+03:00 1.1K 3 10

Богиня и влюбени роби

Десислава е красива жена. Много е привлекателна, дори има чар. Чарът ѝ е много
голям и е примамлив. Той направо си е една примамка. Той е синьо море. Тя не
обича мъжете, с които ходи, а те са много. През ден е с нов. Два пъти се е задържала
с мъж и лъжеше и двамата. На тях им омръзна и просто си тръ ...

ger52alt80

Проза » Разкази

2019-09-20T22:11:19+03:00 797

Бойколандия

Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ...

ВТ

Проза » Разкази

2019-09-20T16:56:16+03:00 715

Скелетът

Слънцето се показа над хоризонта и скоро лъчите му огряха безкрайните равнини на Боствана.
Започваше новия ден и хората в лагера на палеонтолозите се заеха със задачите си. А днес имаше доста работа. Вчера откриха напълно запазен скелет на спинозавър и сега трябваше да го разчистят внимателно и изва ...

самотния-вълк

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-09-20T16:55:46+03:00 2.9K 2 17

Приказка за проклетата принцеса

Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да ...

troia

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-09-20T16:42:13+03:00 1.8K 4 24

Терапия - ч.1

Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-09-20T16:41:35+03:00 890 3 9

Питието на забравата

Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи при ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2019-09-20T08:34:34+03:00 794 3 20

Кучешки живот

То бе легнало на нагорещените мраморни плочки на площада. Бездомното куче събираше последните слънчеви лъчи на отиващото си лято. Хората минаваха край него. Забързани, всеки със своите проблеми, не му обръщаха внимание. Кучето дори не ги поглеждаше, а само си помръдваше ухото в такт с отшумяващите к ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-09-19T08:04:30+03:00 1.8K 4 8

Промоция му е майката

Диди беше одремана! Подпряла лице на ръцете си, тя мигаше в унисон с настроението си. Лениво, чат-пат и много тъжно. Не върви работата, ей, не върви! А уж в сферата на услугите! Бръснарница! Плюс кой каквото иска – от подстригване на ревливо дете, до фризури на бабите им. И цените и народни! Обаче н ...

latinka

Проза » Хумористична

2019-09-19T07:56:46+03:00 1.3K 1 8

Сватба

Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...

breg

Проза » Разкази

2019-09-18T14:40:46+03:00 1.4K 3 9

Човекът без календар

Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...

генек

Проза » Разкази

2019-09-18T09:26:44+03:00 798 6 19

Писмо до Татко

Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...

Maryroj

Проза » Писма

2019-09-18T08:26:17+03:00 2.2K 2

Лунната соната

Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, т ...

Eipril

Проза » Други

2019-09-18T01:13:19+03:00 610 2

Не понасям страхливците

Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-09-18T00:59:34+03:00 860 6

Плен (глава 6) Роман Годовой 🇷🇺

Годовой. Плен (глава 6)
Урезанная летняя темень брезжит подкрадывающейся зарёй. Под гаснущими звёздами неба стоит предрассветная тишина зарождающегося дня. Короткая ночь не успевает освежить прохладой сухое тепло земли. Огромная, высокая крона дикой груши застыла в пустом ожидании скупой влаги. Разд ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2019-09-18T00:54:42+03:00 1.3K

Квадратният мъж

Имало едно време, така започват всички приказки, но това не е приказка, а самата истина. Та имало едно време... един квадратен мъж. Той бил абсолютно квадратен и праволинеен, с четири прави ъгли. Вие очаквате, че той ще има абсолютно квадратно семейство с праволинейна квадратна жена, квадратни деца ...

honesty

Проза » Други

2019-09-18T00:32:51+03:00 1.4K 5 6

Пречистена вяра

Много пъти чета това стихотворение, задавам си въпроси и си отговарям. Служа на клаузата да съм вярна и в полза на хората. Питам се защо съм родена на този свят? Родих три деца, работя честно, уважавам всички, отдавам се изцяло на обществото.Частица от себе си дарявам на другите. Пиша стихове за тях ...

yankova41

Проза » Разкази

2019-09-18T00:32:07+03:00 1K

Наяве слабак, насън юнак: четвърта нощ

НАЯВЕ СЛАБАК, НАСЪН ЮНАК, ЧЕТВЪРТА НОЩ: ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ИМАТ НОВИ РОДИТЕЛИ
- Къде ще ходим тая нощ?, попита Милян докато се качваше на гърба на Казимир, а Джар нетърпеливо подтичваше наоколо.
- Нямам нищо намислено, но ще отидем в гората, може да се наложи да спасим някого. Нали знаеш, че там живеят ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-09-18T00:30:54+03:00 681

Басет

Старият Басет се разлая. Лаеше не от страх, не от злоба, лаеше защото бе нормално да лае. Хората не лаят, хората не знаят как да лаят, затова кучетата лаят вместо тях, така както препикават трапезарията, вместо тях или гонят котките, ръфаха старите нови чепици до вратата, вместо тях. Въобще какво ли ...

WildSong

Проза » Разкази

2019-09-18T00:27:15+03:00 984

Истинска история

Животът ми е обикновен, сив и скучен.Чувствам се самотна дори и сред хора, тъжно ми е, безмислено ми е... Срещнах невероятен човек, за мен той стана светлия лъч, слънцето, смисъла на живота ми, любовта ми... той ми беше всичко.
Заспивах и се събуждах с мисълта за него и нямах търпение да го чуя. Да ...

Galinit4eto

Проза » Други

2019-09-17T23:40:24+03:00 1.3K 8

Гробът на Дядо...

Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да с ...

diesto

Проза » Разкази

2019-09-17T23:30:27+03:00 757 6 3

Спътник на Времето

Пътуване във времето е концепция за придвижване на човек или друг обект напред и назад към различни точки от времето (миналото или бъдещето). Някои теории предполагат дори възможността за пътуване между паралелни реалности или светове, но дали въобще съществува такова нещо? До сега единствено в лите ...

БИТИЮ

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-09-17T23:22:36+03:00 2K 2

Нашенки на екскурзия

Ден първи
След множество отличия – златни и сребърни медали от международни участия и конкурси, решихме да се кротнем и да отидем хей така, просто за идеята, на фестивал в Гърция, на Паралия Катерини и да съчетаем приятното с полезното, хем представяне пред нова публика, хем да си топнем краката в Б ...

Eleya

Проза » Хумористична

2019-09-17T20:54:58+03:00 795 5

Велико Търново

В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели.

thedac

Проза » Други

2019-09-17T19:20:24+03:00 654 2 1

Обратно

Лицева бримка, опакова, лицева, опакова...
Плета машинално, вцепенена от мъка. Нощ е.
Седнала съм на фотьойла, а на дивана срещу мен лежи мъртъв петнадесетгодишният ми син Любомир.
Снощи, в деветнадесет часà той ми се усмихна, помаха с ръка и излезе през вратата. Беше се уговорил с приятели да се по ...

MagiV

Проза » Разкази

2019-09-17T19:13:32+03:00 1.7K 1 3

Живея с мъж. От скоро.

Живея с мъж. От скоро. Тече втора седмица.
Все още си мисля, че съм тук на гости, за малко. Готвих се за тази стъпка много дълго време. Психически. Не осъзнавам все още случващото се. През последните месеци си мислих за всички домакински задължения. За готвенето, за чистенето. Всички ме предупреждав ...

Donny

Проза » Хумористична

2019-09-17T10:53:16+03:00 1K 7

Освободете рибите

Под дебелият лед на забравата прозират
немигащи очи. Това са очите на немите риби, които чакат някой да си спомни за тях. Да пробие отвор с ръце в студеното и безкрайно
безвремие. Да ги вдигне високо над главите
на обезверените човеци...
Тогава рибите, ще проговорят, ще затанцуват, ще запеят! ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-09-17T07:47:53+03:00 572

Римите на едно убийство

1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно та ...

mislitel

Проза » Разкази

2019-09-17T07:46:38+03:00 1.2K 7 40