Проза и разкази от съвременни български писатели
Храна за птици 7
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
Храна за птици 6
Лесно е
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...
Раздяла
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...
Мечтите
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...
А ти сърце
- Отиваме на Запад, към по - хубавото.
- Кой прегръщате, ръце мои?
- Западът! Богатият Запад!
- Къде гледате, очи мои! ...
На път към дома
***
но за него се пише
трудно.
Къс разказ
Картината!
Тримата братя и златолистата вишна, глава втора
Компарсита - ч,2
***
Ако не простя сега и веднага, няма да простя истински нито утре, нито вдругиден, никога!
Папка номер...
Из живота на мравките
Толкова някога /киноповест/-3.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
По пътя на времето
Бисери от банковите салони - 17- 21
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ...
De regula
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...
Раздяла
Тръпката на любовта
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...
Елия
По следите на залеза
Сестра ми
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...
Толкова някога /киноповест/ - 2.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
Смирение
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ...
33- Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
Система с три параметрични уравнения
Толкова някога /киноповест/
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...
Изборът
Осъденият клеветник Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...
Храна за птици 5
Мълчанието
Храна за птици 4
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...
Гълъбин
Този път умуваше как всичко е произлязло от нищото и после отново се възвръща към себе си.
Мисълта като мълния раздра завесата и стана ясно, че са необходими два тотално противоположни полюса, ...
Още ги чакам
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...
Тримата братя и злато листната вишня, гл.1
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...
Ain`t no sunshine
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...
Пламъци в мазето
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...