Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Кроулистът (3)

И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...

vega666

Проза

2019-04-04T18:26:23+03:00 2.6K 11 4

Лека нощ мила..

Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не ...

Петяилиева

Проза » Писма

2019-04-04T18:22:15+03:00 2.7K 4 18

Шах

Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ...

evgeniya

Проза » Разкази

2019-04-04T18:19:27+03:00 1.5K 2 2

В търсене на работа

Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около ...

Блу

Проза » Хумористична

2019-04-04T17:39:12+03:00 856 6 10

Той спи до мен

Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му за ...

Heel

Проза » Разкази

2019-04-04T17:27:52+03:00 840 1 1

Шарените въртележки

Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...

gold

Проза » Разкази

2019-04-04T17:24:46+03:00 1K

Лицето на самотата

Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...

rumbic

Проза » Разкази

2019-04-04T13:39:30+03:00 722 10 16

Врабчета

Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ...

РосенНиколов

Проза » Разкази

2019-04-04T13:19:09+03:00 1.1K 2

Простозрение

Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-04T10:00:35+03:00 756 2 9

Една дузина ангстрьома

Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-04-04T09:18:19+03:00 1.6K 5

Милувката на тишината

Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...

МилДар

Проза » Други

2019-04-04T02:46:33+03:00 1.8K 1 1

Тя

Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...

Йофиел

Проза » Други

2019-04-03T23:50:39+03:00 806 2

Рубикон

Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ...

Eipril

Проза » Разкази

2019-04-03T23:05:47+03:00 1.7K 2 9

(Не)порочната Пипи

-Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Еротична

2019-04-03T16:45:54+03:00 1.8K 7 10

Клиентът винаги има право

Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато ...

palenka

Проза » Разкази

2019-04-03T14:30:46+03:00 616 9

За мечтите...

Голямо изпитание е да устоиш на трудностите.
Но понякога по-голямото изпитание е да посрещнеш сбъдването на мечтите си без да се уплашиш и да избягаш. Без да се скриеш в познатото, равното и удобното.
Някой ден, ако си с чисто сърце, ще се сбъдне - всичко, за което си мечтал.
Ще дойде изведнъж. Не в ...

Jorhelito

Проза

2019-04-03T13:20:41+03:00 515

Недооценен мъж

Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля ...

latinka

Проза » Хумористична

2019-04-03T13:04:37+03:00 1.4K 1 6

Мигът на истината

Стамен Милионера седеше на уличната пейка пред своята къща и си мислеше колко несправедлив е живота. През всичките години, докато ходеше на работа, все се надяваше, че като се пенсионира един ден, ще тръгне с жена си по екскурзии и почивки, ще обиколи всички онези места, за които е мечтаел като млад ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2019-04-03T08:58:54+03:00 1.1K 4 15

Нечистите - 10.8

Елизабет искрено се надяваше, че стаята, в която влезе, е нейната, защото колкото и да се опитваше да сдържи сълзите си, вече нищо не виждаше от тях. Затвори вратата и опря гръб на нея, а познатият грак на Франк я поздрави. Беше кацнал на перваза. На перваза на отворения прозорец, от който трябваше ...

Shay

Проза

2019-04-03T08:55:57+03:00 1.3K 1 1

Коментарна мисъл

„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка кр ...

NadeBo

Проза

2019-04-03T08:53:58+03:00 370

Как ще обясните музиката на глух човек?

- Музиката, приятелю, е дом. Звуците и нотите, които се преливат с част от текста, създава усещане за комфорт на ума, тялото и въображението ни. Всеки, обаче, си има своя представа за "най-доброто'' и свой начин на изразяване. Все с това има толкова различни жанрове, които трябва да изслушаш първо и ...

jontess

Проза » Разкази, Други

2019-04-03T08:32:40+03:00 863 1 1

Бримка

Бе се постарала да изглежда перфектно за третата си среща с Филип. Прилепнала по тялото блуза, скъпо яке от агнешка кожа, пола със секси цепка отстрани, елегантни обувки с висок ток, фин чорапогащник с ръб. Дори си бе сложила грим, което по принцип рядко правеше. Когато се погледна в огледалото, си ...

Heel

Проза » Разкази

2019-04-03T08:30:50+03:00 1K 1 3

Лък, стъкло и струна... и влакът потегли...

Гарата все още пустееше. Беше хладно. Старият фенер примигваше от закапалия дъжд, защото влизаха капчици вода и даваше леко на късо. Още тъмнееше. Оставаше половин час до седем. Но влакът беше готов. Да, беше стар, изминал хиляди километри, пресичал безброй граници, но винаги беше готов за нови спом ...

kokolinna

Проза » Разкази

2019-04-03T00:06:04+03:00 1.8K 5 10

Ин вино веритас /криминален/

- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Мила стана, така се казваше жена му, много удобно и за обръщение, и поименно, и ...

palenka

Проза » Разкази, Други

2019-04-02T16:56:51+03:00 652 9 20

Прозрение (39)

1. Който търси принцеса, няма да намери и слугиня.
2. Големите обещания дават малки резултати, големите резултати стават с малки обещания.
3. Неблагодарността е белег за къса памет.
4. Лекарството лекува тялото, а думите - душата.
5. Разнообразието е солта на живота.

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-02T16:27:10+03:00 1.1K 2 2

***

Преди да си отидете от този Свят,
побързайте да му оставите нещо
от вас. Хубав спомен...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-02T08:28:59+03:00 581 1 1

Врабче

- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...

ВеселинаРайчева

Проза » Повести и романи

2019-04-02T08:28:14+03:00 1.6K 2 4

Забранена си ми (12)

Липсваш ми.
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
*** ...

written-springs

Проза » Разкази

2019-04-01T23:14:53+03:00 1.3K 4 4

Кроулистът (2)

Вече изгаряше от нетърпение да го заприказва. Зодия Лъв, тя работеше на самия плаж в една дървена къщичка - пункт за реанимация. А извън летните месеци беше лекар във Варна. В малкото градче Бяла съчетаваше реаниматорската професия с морския курорт. Мая се беше развела преди години, но още проклинаш ...

vega666

Проза » Разкази

2019-04-01T17:54:41+03:00 2.6K 12 4

Версия

/Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…А самата история чух пак в градската баня, но не видях от кого. Беше пълно с пара, мног ...

генек

Проза » Повести и романи

2019-04-01T15:28:29+03:00 856 3 14

***

Не стъпвайте тежко по пръстта!
Не я ровете! Не я мърсете!
В нея са починалите ви близки!
Тя е бъдещият ви вечен дом!

Eipril

Проза » Други

2019-04-01T10:07:42+03:00 417

Господарите на времето

разказът е публикуван в сборника "Мечове във времето"
Времето и Пространството са безкрайно малки точки във Вечността и Безкрайността.
Е.Ф Бенсън.
***
Времето е съвкупност от варианти - милиарди, трилиони, квадрилиони - колкото е броя на дилемите на всяко живо същество. Един вариант се различава от ...

donkooooo

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-04-01T03:53:53+03:00 2.2K 1 7

Мъка, та мъка

Преди да изрие последната глътка кафе, Брадислав Братанов се сети, че не е нагледал магнолиите. Тези дни бяха нацъфтели и час по час ходеше да им се радва, да заснема цъфтежа им, та после да се изфука във Фейса. Остави чашата и се запъти към споменатите дървеса. От кафето го напъна и почувства повик ...

latinka

Проза » Хумористична

2019-03-31T20:59:12+03:00 1.4K 1 4

33- Глава IX

Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-03-31T20:55:39+03:00 1.7K 3 1

Границата

Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше ко ...

troia

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-03-31T20:45:53+03:00 2.1K 2 16

Двата пътя

Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
- Дя ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-03-31T20:30:58+03:00 1.1K 1

Молба

Казвам се Мария. Като Божията майка. Ама нищо не ми е божие. Ни мислите, ни чувствата. Защото знаеш ли, психиката като ти замине и си до там... A моята, моята отдавна е заминала - генетично, исторически и фактически...Само аз мога да се търпя! Защото знам колко струвам...
Дойдох, да ти кажа нещо. .. ...

ИнаКалина

Проза » Разкази

2019-03-31T20:28:23+03:00 1.6K 8 13

Здравето в човека, който е болен

Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо с ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-03-31T20:09:00+03:00 499

Нечистите - 10.7

Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-03-31T20:04:18+03:00 1.3K 1 2

В Чушмелий 🇷🇺

В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое богатое и известное как Чушмелий.
И озеро чушмелийское Ялпуг довольно селом, длиннее Катлабуга растянулось. Огороды прибрежные что вдоль вы ...

Бетон

Проза » Разкази

2019-03-31T19:57:01+03:00 1.4K