Проза и разкази от съвременни български писатели
Кроулистът (23)
Последен шанс 11
И потъваме бавно...
Любов от разтопени мразовити висулки - 2
Един такъв живот
Намираме как с всичко да се шегуваме. Например, със заплатите – ...
От деня - 27.
Знам, че работи в едно школо. Обслужващ персонал. Лелка, както си ги знаехме едно време.
Така – несвързани с нас по роднинство жени, но близки и разбираеми. Може да ти се скара, може да ти помогне – зависи от много неща.
Та Валя ...
* * *
Следвам те...
На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.
Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква,
всяка думичка, която си ми казал. ...
Доктор Вреден - глава 28
Последвах Димитър обратно към колата, загледана тревожно в гърба му. Не бях отворила очи, докато той ме носеше надолу по стълбите, доверявайки се на трескавата му молба да не го правя. Изстрелите още отекваха в съзнанието ми. Моментът, в който стояхме с Дими на горния етаж, замръзнали и тих ...
Страх ме е да те погледна - глава 3
Йоан замахна, с намерението да удари музиканта, който стъпи напред, навлизайки грубо в личното пространство на нападателя. Сетне заби един удар под брадичката му, отмятайки главата му назад. Блъсна го през гърдите, докато Йоан все още не беше възстановил равновесието си.
– Полиция! – извика ...
Вълшебният пръстен (20)
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...
Ябълки
В магазина съм. На ст ...
И този ден ще дойде
Любов от разтопени мразовити висулки – 1
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
18+ Курвата
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от с ...
Храбрият оловносив прах
Ханс Кр. Андерсен
Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.
В стаята мухълът попристегна мъ ...
Хора, животни, правила и още нещо – 1
Тринадесетте възглавници: Майчини коси
Мине-не мине ден и Роси и Виктор отново започваха да тършуват из възглавниците на баба си. Разбира се, упоритата им дейност почти винаги се увенчаваше с успех. Сега , обаче, намериха само едно пликче с разноцветни фибички.
– Бабо, какво е това? На кого са тия ф ...
Смисъл
Лебедова стъпка.
Тишина...
Летяща нежност. Пухкава топлина. Обич моя... Истинска жена!
Благодаря, че те има! ...
Полунощ ли е
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...
Нещо повече...
Пътя нагоре
Разказ от Георги Гълъбов
Настаниха ги в стая срещу стълбите, водещи надолу към парното помещение и банята. В другия край на коридора се намираше огромна умивалня и тоалетна. Самата стая имаше три легла с по две одеяла, чисти чаршафи и калъфки, радиатор. Голата крушка, висяща от тавана до ...
Вълшебният пръстен (19)
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да с ...
33- Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...
Танго със стихия
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...
Страх ме е да те погледна - глава 2
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още ...
Доктор Вреден - глава 27
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – кое ...
Отели му се волът
От деня - 26.
Натам – по неговия разказ.
Георги е нормално момче. При това интелигентно дотолкова, че да разбере – интелектът в наше време е пречка за ...
Вярвайте ми
Последен шанс – 10
Смисълът
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...
Липса на уважение
Кънчо Петканов
Естествено мъжът й прояви пълно безразл ...
Ангелът - откъс от книгата "Ясновидецът"
Маршрутите на любовта
Устни с вкус на малини
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...
Разнежващ шоколад
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...
Блез Паскал - предизвикателството
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха с ...