Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Листо на вятъра - 19

Глава дванадесета
Неговите правила – добре,
или „Само ако ти желаеш“
Вечеряме по същия начин. Този път Роуз е сервирала и вода.
– Ще искаш ли кола по-късно? – ме пита Сам и започва да се смее, другите се споглеждат. ...
1.3K 2 1

Отново пиша изповед за теб...

3:00 през нощта е, а Аз отново не спя, взирам се в безмълвните стени на мрачната си стая и имам чувството че поне те са с мен, и че поне те ще ми проговорят... Но уви - те продължават да мълчат, сякаш тяхното мълчание отразява знак на болката, на онази тежка и горчива болка пропила ужасът си в тялот ...
971 1

2 юни

Обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, мор ...
986 8 18

Пролетна нощ

В една пролетна дъждовна нощ, вървейки по празните квартални улици, ме спира непозната възрастна жена. С очуден поглед ме пита:
- Какво ти има дете? Защо си толкова тъжно?
- Любовна мъка бабо.. - отговарям и с насълзени очи.
Старицата помълча малко и рече:
- Седни чедо! Разкажи ми! Та да ти олекне н ...
932 4 1

Слънчева душа в кожено елече - Част 3

3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ...
1.3K 1 2

Вълшебният пръстен (6)

6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ...
1.7K 5 15

Всички обичат Мими

Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, ...
662 1 3

Докато свят светува

Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожен ...
1.6K 4 6

Видяхме всичко що е българско било

ВИДЯХМЕ ВСИЧКО ЩО Е БЪЛГАРСКО БИЛО
На 02.11.2007 г. дванадесет автора от Сандански, Петрич, София, Благоевград, Сливен, Кресна и др., заедно с председателя на МВП – Катя Ерменкова и с преводача на МВП – Иван Тупалов, бяхме посрещнати, с много топлина, от македонските поети и техните представители Зо ...
1.1K 4 6

Да бъдеш баща

Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще по ...
850 3 12

Саменжа 🇷🇺

САМЕНЖА
Завкадрами Белоручейского леспромхоза Зубов, каждое лето выезжает в дунайские рыбхозы заключать взаимонужные договора с бедные лесом хозяйства. Все знают, где Зубов – там трудонормы с вершками округляются.
- А? так- так…
Рыбхозы командируют бригады свободных в зиму людей валить далёкий лес. ...
2K

Пролет е...

Пролет е...
Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов!
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна!
Бих дал мизерното си съществуване за Нея!
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! ...
1.1K 1

Най-щастливият ден в живота

Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ...
906

Експериментално мултимодално обучение

Експериментално мултимодално обучение с участието на родителите- един възможен модел на приобщаващо образование
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици”- град Търговище
The article deals with an experimental model for inclusive education through multimodal appr ...
2.8K

Хорото

Разказ от Георги Гълъбов
Горяха къщите на Долната махала, чуваха се изстрели, но след пладне всичко затихна. В селото настъпи суматоха, хората се събираха на малки групи, шептяха изплашени. Никой не знаеше причината, поради която днес се бе изсипал турският гняв. Едва късно след полунощ по пътчето с ...
1K 2 3

Капките дъждовни си говорят!

Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ...
934 1 1

Кроулистът (20)

- Можеш да ме отведеш и на край света. Винаги ще те следвам - с пламтящи от силното чувство страни, прошепна Диди. Алфонсо я погледна така, че тя усети как погледа му бръкна до дъно в душата й, а после отчетливо и със странен глас произнесе:
Неправилно се изрази. Ще те отведа до края на световете! О ...
2.7K 14 7

Внимавай какво си пожелаваш

…Така… Така… Така… А сега… Ох, ако може… Ей така, отдясно, един финт само и после… Добре, добре, оня се завъртя… Лекичко напред… Я да видя какво става по терена… Уха, нашето крило се е устремило към вратата… А плеймейкърът напредва към дъгата… Кому да подам? Вдясно? В центъра? И тия се оглеждат… Оча ...
1.4K 3 8

Книга за нея

Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...
1.1K 4 5

По Шекспир

- Къде изчезна, Жулиета?!
Пустее скъпият балкон...
- През девет планини в десета,
отидох да ми сложат силикон.
- Какви са тия джуки страшни?! ...
1.9K 10 35

Списъкът

В една лятна събота сутрин се оказах собственик на списък за пазаруване, който беше голям колкото египетски папирус, на който са изброени имената на всички царували фараони. Жената ми го връчи с мефистофелска усмивка и каза, че този път не приема никакви оправдания от моя страна. Било време и аз да ...
1.7K 4 18

Изборите на времето

Бог се беше разлютил на земните си васали. Небето приличаше на море от мокро черно руно, разпокъсано на места от раздиращите го на дрипави късове мълнии. Напъпилите клони на дърветата се извиваха едно в друго, плющяха от вятъра и отразяваха с тъмна блестяща светлина от дъжда просветващите мълнии. По ...
2.1K 11 35

Бeглецът шеста част

Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ...
864 1 6

Листо на вятъра - 18

Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз! ...
1.4K 2 1

Чудовище

Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болна ...
939 4 5

Телефонът (250 думи)

Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...
1.3K 2 1

Вълшебният пръстен (5)

5. Помилваният
– Защо не ми каза, че баща ми е излязъл от затвора?
Майка ми е в кухнята. Права до масата, реже зеленчуци върху голяма дъска. Тя оставя ножа, присяда на близкия стол и се оглежда.
– Къде са ми цигарите?
– На масата пред тебе. Защо не ми каза? ...
1.6K 4 11

Перото на прилива

Истината е, че морето обича да буди душите. Да им задава въпроси в нощите, когато не му се спи. Да търси отговорите там, дълбоко, където дъното не се вижда. Но синьото му се подчинява и крие тайните му. Зародишите носят романтиката в сърцето си. Няма да видиш мъж, който не бърза към брега, без да но ...
1.1K 7 9

Писмо в бутилка

До Теб
/пай от Хавай/
Здравей, моя случваща се безкрайност!
В мен си и те преживявам, стаено и имащо.
С притихнала нежност си пожелавам, да свети усмивка на устните ти. ...
1.2K 1

Слънчева душа в кожено елече - Част 2

Романизиран коктейл от реални необичайности.
част 2
Сменям спалното бельо и вече прилично успокоен се опъвам да си долежа. Е сега ако можех и да поспя - щеше да е чудо на колела. Но нали съм порядъчно разсънен държа въпросната карта на Египет в ръка разлиствам я и си умувам:
„Ама значи все пак не съ ...
1.4K 1 3

Животът, какъвто си е

Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш ...
894 4 10

До тайният получател

Здравей!
Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. ...
1.1K

Пената

Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на мест ...
1.3K 4

Вечната игра

- Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ...
752 6 11

Просто(у)зрение

И самотата може да е муза, стига да не я удавиш в някоя чаша, докато търсиш истината!
По дрехите посрещат, по апетита изпращат!
(Из "Наръчник за начинаещи политици")
За едни камбаната бие, други Ги бие!
Едни живеят живота си, други живеят за другите, а трети - живеят живота на другите!
1.9K 12 21

Листо на вятъра - 17

Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познат ...
1.4K 2 1

Телеграма-осма част

По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на не ...
1.2K 12 29