Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Стихийни чувства

Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...

LiaNik

Проза » Разкази

1.8K 7 37

Дом культуры 🇷🇺

ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...

Бетон

Проза » Разкази

1.7K 5

Отново на път

Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...

izi55

Проза » Разкази

873 1 5

Нощен етюд

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...

Аnna

Проза » Други

1.2K 4 13

Аз помня

Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...

izi55

Проза » Разкази

752 1 4

Найлонов чувал

Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...

exuded

Проза » Разкази

757 4 10

Студио Х

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

palenka

Проза » Разкази

817 5 13

"Глупавият брат!"

Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...

Writer96

Проза » Разкази

827 1

Потайностите на София

Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...

670301

Проза

1.4K 1 6

Щраусовата страна

Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...

Елка

Проза » Хумористична, Други

1.4K 6 11

2

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...

perperikon

Проза » Разкази

2.2K 1 2

Листо на вятъра - 7

Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

1.5K 4 3

2

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...

самотния-вълк

Проза » Разкази

3.5K 3 12

Натам и насам - 7.

А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...

генек

Проза » Други

779 5 28

Студио Хикс - 3

"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...

palenka

Проза » Разкази

1.6K 5 16

Забранена си ми (15)

Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...

written-springs

Проза » Повести и романи

1.3K 4 3

Целувай ме дълго

„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...

marco777

Проза » Разкази

5.1K 33 106

Първият път

Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...

Heel

Проза » Разкази

1.6K 2 7

Как се става влогър

Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...

DPP

Проза » Разкази, Хумористична

948 2 19

18+ Булото

Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...

presian_penchev

Проза » Разкази

1.1K

Начо

Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...

Alastor

Проза » Разкази

1.2K 1 5

"Мили майки, не остарявайте!"

Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...

Writer96

Проза » Разкази

673

2)

... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.7K 1

Гларус

Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и в ...

angelbard

Проза » Разкази

1K

Гласовете

Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...

di_t

Проза » Разкази

665 2 2

Голямо сърце

Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...

СветланТонев

Проза » Разкази

1.3K 3 3

Поп Андрей

В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...

Greg

Проза » Разкази

4.5K 17 78

1)

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.8K 1

Забранена си ми (14)

Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бя ...

written-springs

Проза » Повести и романи

1.2K 3 2

Зарежи я!

I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...

Кентавър

Проза » Разкази

2.4K 3 19

Разходка до магазина

Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причи ...

Burns

Проза » Други

1.6K 7 11

Сладко биле

Жадно отпи, предвкусвайки края. Беше толкова сладко, че чак нагарчаше.
Не се плашеше, знаеше какво следва, и единственото, което желаеше, беше да изпита сладката болка на прераждането. Топлината се разля по тялото му и той бавно притвори очи и зачака Чудото.

palenka

Проза

1.5K 6 13

Контрапункт на любовта

Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се б ...

NadeBo

Проза

416

За неправилния човек

Понякога, има моменти, когато неправилният човек получава твоето специално внимание, без да го заслужава.
Някакви парадокси такива....
А в същото време някой, някъде мечтае за време с теб... Превръща в копнеж всяка своя мисъл...
А ти може да не подозираш дори...
И в своите заблуди, не усещаш гъделич ...

zuzara

Проза » Писма

1.2K 1

1

Двигателят се изкашля задъхано и старата лодка се отдели от кея на мисията като пое нагоре срещу течението на реката под гъстия балдахин от надвиснала растителност.
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...

самотния-вълк

Проза » Разкази

2.1K 4 10

За мечтите

- Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...

troia

Проза » Разкази

1.1K 6 15

1.

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

valia1771

Проза » Разкази

1.9K 2 4

Натам и насам - 6.

За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.
Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън о ...

генек

Проза » Други

722 2 5

И ние по Европата

- Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
- Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
- Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбел ...

di_t

Проза

1.4K

Търговецът Ахмед, жена му, сестра му и другите

– Избрахте ли си възглавница за тая вечер?
Въпросът на баба им беше напълно излишен, защото Роси и Виктор вече бяха легнали на една голяма възглавница с лъскава кремава калъфка.
- Бабо, виж какво намерихме в калъфката! - и Виктор размаха едно малко изсъхнало клонче с черни семена по него .- Какви са ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

769 1 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Стихийни чувства

Дом культуры 🇷🇺

Отново на път

Нощен етюд

Аз помня

Найлонов чувал

Студио Х

"Глупавият брат!"

Потайностите на София

Щраусовата страна

2

Листо на вятъра - 7

2

Натам и насам - 7.

Студио Хикс - 3

Забранена си ми (15)

Целувай ме дълго

Първият път

Как се става влогър

18+ Булото

Начо

"Мили майки, не остарявайте!"

2)

Гларус

Гласовете

Голямо сърце

Поп Андрей

1)

Забранена си ми (14)

Зарежи я!

Разходка до магазина

Сладко биле

Контрапункт на любовта

За неправилния човек

1

За мечтите

1.

Натам и насам - 6.

И ние по Европата

Търговецът Ахмед, жена му, сестра му и другите

Опашка