Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Няколко часа без електричество

Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...
1.8K 8 27

Залогът

Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...
1.9K 1 5

Вълшебният пръстен

Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ...
2.1K 3 14

Към нашето Предопределение

Съкровена - родена от Светлината, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме бил! Не, и сега сме! Винаги ще бъдем! Днес навл ...
1.2K

Аутсайд

Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася нао ...
691 1 17

Нормален

Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...
1.4K 5 18

Телеграма-четвърта част

---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вя ...
1.1K 13 20

Само да дойде лятото...

Лятна привечер. Вятърът носи аромат на рози. Онова време от денонощието, в което на изток вече се появяват първите блещукащи звездички, а на запад мастилено-черната паст на спускащата се тъмнина дояжда последната ивичка жълто-розово небе. Тишината е нарушавана единствено от звъна на щурчетата и крас ...
902

Дъгата пи вода и си отиде

До обяд времето беше прилично хубаво, майско време, на приливи и отливи, ред слънце, ред облаци. След обяд изведнъж се смрачи и заваля проливен дъжд, толкова изненадващ, че всичко живо се покри на сушина. Улиците изведнъж опустяха…
Но не! Точно на централната улична артерия остана да крачи под дъжда ...
876 1 4

18+ И всичко е точно

Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...
1.2K 2

Листо на вятъра - 14

Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не ...
1.3K 2 1

Алтън

Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...
2.1K 3 8

Аромат и след дъжда

Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...
641 1

Теменужка

Теменужка
Или Нушка. Усмихната към всички, висока, изправена походка, пищна стройна жена с тъмна коса и очи и светла кожа, с две думи – хубава жена вече в зряла възраст. С къса леко бухнала чуплива коса коса.
И тя пристигна от „работа“ чрез препратки, т.е. от телефон на телефон, търсиш някъде кварти ...
853 5 13

Мъже под чехъл

Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...
3.1K 13 37

Тлееща възбуда

– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...
1.3K 2 7

Боже, пази системата! Пази Боже, системата!

„Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Система ...
975 6 16

GodSaga - Част 1 - Произходът на Вселената

Дали животът ни е низ от случайности или съществува сила, която следи и управлява всеки наш ход? Нищо не може да се каже със сигурност, освен, че нищо не е под наш контрол. Не можем да щракнем с пръсти и на мига да върнем времето назад или да надникнем в бъдещето, за да видим какво ни очаква. Не мож ...
1K 1 2

Костюмите

Не ми се слизаше по стълбите. Но и не ми се скачаше направо в хола. Затова направих компромис – изпързалях се по перилата. Бързо, леко, забавно. И, разбира се – абсолютно безопасно. Няма как да се претрепя, та дори да улуча с глава пода. Обяснението е лесно – като се започне от факта, че наричам тая ...
962 2 17

Бялото поле

Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...
2.8K 7 11

Кроулистът (17)

След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере разсичаха екваторията на плажа. Първата от тях отстоеше на разстоя ...
2.8K 13 7

Беглецът - втора част

Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, ма ...
778 1 7

Защо съм точно тук и сега

Леко несериозно за сериозни неща. Донякъде провокирано от "Тайнството" на Мисана
Блаженствам си в нулевата точка. Знам всичко, мога всичко, там съм и нищо и всичко. Свързано съм с всичко –това всичко е и всичко и нищо едновременно и уж съм свързано, а в същото време не съм. Блаженство и пълнота и ед ...
1.1K 2 7

„Да се срещнем в девет вечерта?“

Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:
1.3K 1 5

Убивам си времето

Времето както може да лекува, така може и да убива. Когато казваме "убивам си времето" всъщност то ни убива, но го разбираме много по-късно!
Времето няма вина, виновни сме си ние, че сме разчитали на едно голо понятие! Което не ни пречи да се оправдаваме с него!
Спирка "Временна" е временна само за ...
889 3 8

Спомен

Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...
987

18+ Диагноза

Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...
2.4K 1 5

Наслука!

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
2.6K 1 11

Тайнството

Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...
1.6K 19 13

Родопският параклис Част 8

Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...
1.7K

Листо на вятъра - 13

Ден 8-ми (неделя)
Очите ми са като понички. Трябва да се стегна, каквото и да стане, ще се наложи да продължа да съществувам. Баба е живяла толкова години след смъртта на дядо, трябва и аз да мога, колкото се наложи, толкова. В тази стая вече няма какво да се чисти, подхващам кухнята, но и тя светва ...
1.4K 2 1

Телеграма-трета част

Небето доби звезднолунна майска пелерина.Смълчаха се птиците.Грейнаха къщните и улични лампи, които замениха залезния хоризонт и светлините им заплуваха в крайбрежните води на езерото.
След указаното от Курти направление потеглихме и след малко се озовахме на китното градско площадче,където паркирах ...
1.3K 13 24

Аура - VІІІ част

***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...
1K 6 7

Разговори в просъница

(Има ли те?)
И сега и така е било,
а и така,ще бъде.
Всичко е било и пак,
ще бъде. ...
660 1 1

„ Забранено за българи“- ч.3

– Мамо, мамо, искам да видя по- отблизо кучето до тази лелка! Виж, колко е голямо! - Гошко дърпаше за ръката Зорница и все повече настояваше да доближат жената с кучето в ресторанта. Зорница се подчини на неспирните молби на сина си и се доближиха до непознатата с огромното куче.
– Добър вечер и buo ...
1.2K 6 19

Мелодии за Сърцето ми...

...
Моят Лунен Пристан остана някъде там,
на непроходимият Север...
Безсилна останах да се боря в опити да го достигна...
Но в безсилието ми до мене се докосна ...
1.2K 2 2

Простозрение 2

Количествените натрупвания водят към качествени сътресения!
"Красотата е в очите на гледащия! Хит - очила с фотошоп!"
надпис на оптичен магазин
Любовта както може да преплува реки и морета, така може и да се удави в една сълза!
Разликата между пиенето и любовта е в последствията, и двете опияняват, ...
847 8 9

Специалният ден на вещицата

Публикувано с приятелска усмивка специално за LiaNik (И.К.)
Не й се ставаше от леглото. Ама изобщо! Започваше работната седмица. Чакаха я куп магии за правене, а искаше да се излежава. Отвори си едното око, после другото и пред съненият й поглед се мерна календара.
- Не мога да повярвам! Днес ми е р ...
1.6K 3 13

Бисери от банковите салони - 12

Действието се развива в голям черноморски град, където потокът от наши и чуждестранни туристи е огромен. Администраторите на банков клон решават да поставят по-бърз и по-модерен банкомат на мястото на съществуващ, но с депозитна функция, за да могат клиентите хем да теглят, хем да внасят суми по сме ...
1.7K 3 9