Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Лазаров ден

Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...

cosigin

Проза » Разкази

2019-04-21T21:21:13+03:00 631

Нилге златокосата и елените със златни рога

- Настанихте ли се на възглавницата? Виждам, че така ви е много удобно - каза бабата на Виктор и Роси, когато видя двете главички на едната възглавница. Бяха вперили очите си в нея и с притаен дъх очакваха приказката. - Я ми кажете как избрахте точно тая възглавница!
- Ами на нея има буква „Н“ и ние ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-04-21T02:26:43+03:00 764 1 3

Шея

За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...

exuded

Проза » Разкази

2019-04-21T02:24:26+03:00 1.1K 2 6

Прозрение (42)

1. Лъжата е най-лекото оправдание за липсата на смелост.
2. Можеш да хванеш славей в капан, но не и да го накараш да пее.
3. Красотата е преходна, но стремежът към нея е вечен.
4. Фейсбук - хипербола на живота.
5. Първата целувка - начало на един нов и прекрасен свят.

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-21T01:56:26+03:00 1.1K 2

Това сме ние

Не ни се сърди! Ние сме мъже! Господ сигурно ни е дялал с тъпата тесла, щом не можем да плачем, да казваме:"Обичам" или:"Съжалявам".
Когато ни остави сами в онзи априлска ден, преди години, пак бяхме същите.
Не те прегърнахме! Не те задържахме при нас!
Не ти казахме:"Обичаме те! Ще ни липсваш!"
Това ...

Eipril

Проза » Разкази

2019-04-20T19:02:47+03:00 585 1

Шашарма̀

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

Boyan

Проза » Разкази

2019-04-20T11:29:00+03:00 1.5K 1 6

iDied

- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...

notmuch

Проза » Разкази

2019-04-20T11:04:55+03:00 603

Сънувай хубави сънища

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...

Бистра

Проза » Разкази

2019-04-20T11:00:16+03:00 1.1K

Беседа

Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...

exuded

Проза » Разкази

2019-04-20T10:49:42+03:00 821 5 12

Ключето

/част - 3/
Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята нежност и на моменти се извиваше в досаден и груб фалц ...

sisilotka

Проза » Еротична

2019-04-20T09:03:03+03:00 1.1K

Честито

Скъпи сънародници,
вие сте само закачалка
за шапките на политиците.
Дръжте се, както подобава
на една закачалка! ...

Eipril

Проза » Други

2019-04-20T00:01:06+03:00 585

Purgatorium, Част втора

Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ ...

йеромонах

Проза » Разкази

2019-04-19T23:58:25+03:00 810

Натам и насам - 1.

Поразходих се до Бяла Слатина и Краков. И, разбира се – доста неща има за разказване…
Два дена в Бяла Слатина бях гостенин на един приятел. Не ми се стоеше у тях – зная добре в какво състояние е 90-годишната му майка. Меко казано – като малко дете. Само дето хлапето осъзнава, че е недорасляче, че е ...

генек

Проза » Други

2019-04-19T12:08:47+03:00 843 3 12

Семенце на вяра

За детството си мога да кажа само, че беше нормално! Нито повече, нито по-малко!
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика.
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и ч ...

rumbic

Проза

2019-04-19T01:11:57+03:00 1.1K 9 13

Кроулистът (10)

- Сега си спомних за една пещера, в която заспал на юношеска възраст древен гръцки философ, а когато се събудил били изминали много, много години. Да не би това да е пещерата на Брахман? - вметна Диди.
- Името му е Епименид - отговори бързо Алфонсо. Той е този, който заявил, че всички критяни са лъж ...

vega666

Проза » Разкази

2019-04-19T00:10:29+03:00 2.7K 13 6

Моля Ви

Съчувствайте и лекувайте собствените си болки, с онази Любов, от която те се нуждаят, и не сипвайте, с вътрешното убеждение, че правите добро, отрова връз раните на другите хора.
Моля Ви!

линасветлана

Проза » Писма

2019-04-18T11:07:59+03:00 1.3K 5 6

Перо от гарван - разказът. (4)

Севда изчака цялото събитие да отшуми и, след като гостите започнаха да се разотиват, тя изчака удобен момент и се приближи към Христофор, държаща под големите си гърди книгата на Пѝсарев. Батерията на телефона му беше свършила, а зарядното бе в колата му.
-Извинете, Г-н Цонев, може ли за минутка?
Х ...

diesto

Проза » Разкази

2019-04-18T00:39:17+03:00 790 2 5

Спасение за кратко

Стоиш пред прозореца и гледаш, гледаш, но не виждаш нищо или поне не искаш да видиш нищо, просто мислиш, колкото и да не ти се иска. Палиш цигара след цигара. В главата ти е пълен хаос. Защо? Защо се случват тези неща, с каква причина, защо минаваш през всички тези препятствия. Боли те, много те бол ...

Вътелина

Проза » Други

2019-04-18T00:35:02+03:00 752 1

Родопският параклис Част 7

Част 7 Горският цар
На другата сутрин след случката с мората Доротея веднага се свърза с директора за да му съобщи, че Гергана е при тях. Тя му разказа накратко какво се е случило и това, че момичето, както и цялото сиропиталище ще бъдат в опасност ако остане там. Трябваше да изяснят с какво точно с ...

GearGhost

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-04-18T00:34:26+03:00 2.1K 1

Кроулистът (9)

Очите на Диди светнаха с един особен пламък, който Алфонсо бе виждал неведнъж в женски очи. За негово щастие Мая беше погълната дотолкова от чутото, че пропусна красноречивия поглед на дъщеря си. Разколебана в устоите на вярата си, тя реши да се впусне в усложнения. Може би защото не знаеше учението ...

vega666

Проза » Разкази

2019-04-18T00:32:33+03:00 2.4K 12 4

Гранична застава

Запорожецът летеше по равния път, изтормозен от завоите на красивия Пирин, сляп за величествените гледки, пред които онемявах, вгледана през стъклото на задната седалка. Най-после пред нас се ширна Гоце Делчевското поле! Дълго пътуване! Тръгнахме от Варна в тъмни зори. Така беше – когато имаше коли ...

Бистра

Проза » Разкази

2019-04-17T22:40:45+03:00 2.3K 8

Моето момиче

Аз бях, едно момче от далечната провинция, скромно и не много красиво, но лудо влюбено в моето момиче, от слънчевото морско градче.
Отново бях там, в това прекрасно градче, за да си почина и с надежда да се срещна с моето слънчево момиче.
И ето уговорихме си среща, и аз като кавалер, стоя пред входа ...

1088

Проза » Други

2019-04-17T22:11:44+03:00 994

Перо от гарван - разказът. (3)

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Севда Шейтанова слушаше с охота част от последните стихове на Пѝсарев, които четеше с изразителния си артистичен глас, една второкурскичка от НАТФИЗ – дъщеря на близък приятел, поканен за презентацията на "Перо от га ...

diesto

Проза » Разкази

2019-04-17T12:29:50+03:00 677 3 6

Никога повече нямаше да има покой

В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...

kleopatrasv

Проза » Разкази, Други

2019-04-17T07:55:19+03:00 1.2K 2

The rapist

Изтънчен вид, добри маниери, галантност, Христо гледаше устните на девойката, с която бе излязъл. Тя отпиваше бавно от питието и го гледаше право в очите. Този мъж ѝ харесваше, строго лице, изразени мускули под сакото, личеше си, че има и възможности. Вдигна плахо чашата си с питие и прошепна:
-Назд ...

honesty

Проза » Други

2019-04-17T07:54:59+03:00 829 4

Последна среща

Не чукай на вратата на порутена къща. Има кой да ти отвори, но няма кой да те приюти.
Чукаш все пак? Добре. Ще ти отворя. Заставам с гръб и малко настрани, за да не видиш сълзите ми. И все пак надничам, не мога да не те погледна. Искаш ли да знаеш? Още те обичам, но аз не съм аз. Любовта ми е остатъ ...

Мирабел

Проза

2019-04-17T07:52:41+03:00 1.7K 2 5

Епидрами

Афродизиада
Духвалка
Бели рублини
Дамата с хероина
Порно с тон ...

Ranrozar

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-17T07:52:11+03:00 986 8 19

Проблясъци 3

Ние, хората, първични ли сме (по Дух) или вторичен, мутирал "продукт"?
И ако не сме нито първото, нито пък второто, то какво сме тогава?
Освен очевидната значимост, която притежаваме (и която ни обуславя) като разумни човешки същества, коя е скритата значимост заради която нас ни има на този свят?
В ...

КенСнейк

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-17T00:28:42+03:00 808

Гадателката

ГАДАТЕЛКАТА
Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне ...

NadeBo

Проза

2019-04-17T00:13:25+03:00 469 4

Любителката на нощни полети

Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.
– Значи не си спомняте как се казвате? – обърна се той към м ...

Heel

Проза » Разкази

2019-04-16T23:47:26+03:00 966 2

Пеперудата

Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ...

chavdar75

Проза » Разкази

2019-04-16T12:21:18+03:00 573 2

Богата е, но я съжалявам

Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...

Бистра

Проза » Разкази

2019-04-16T11:58:22+03:00 2.4K 2 7

На един клик разстояние - 2

Едно време хората са се събирали, за да споделят живота си, сега се разделят, за да живеят живота си!
За да виждаш красотата не е важно къде гледаш, а как гледаш!
Животът е картина, по която един рисува, друг маже, а трети рисува с мазало!

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-16T09:07:37+03:00 725 6 5

Поетът и любовта

Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...

kleopatrasv

Проза » Разкази, Други

2019-04-16T09:06:59+03:00 1.4K 2

Перо от гарван - разказът (2)

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от ...

diesto

Проза » Разкази

2019-04-16T08:57:31+03:00 769 2 7

Фейсбук се срина

evgeniya

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-04-16T07:54:59+03:00 1.2K 1

Кроулистът (8)

Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца съзря един ленив облак, който хвърли сянка върху залива и морската повърхност придоби млечнобял цвят, сякаш Мая бе изсипала запасите си от мляко за хиляди години върху нея. Морското дъно в Бяла бе ос ...

vega666

Проза

2019-04-16T06:54:26+03:00 2.3K 13 7

33- Глава XI

Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-04-15T22:14:16+03:00 2K 5 3

Кафене Рим

Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш обле ...

robertratman

Проза » Разкази, Хумористична

2019-04-15T05:54:32+03:00 974 2 6

Стон...

Оставяш думите си върху сърцето ми. И чертаеш върху него със стонове. Тихи. Дълбоки. Болезнено красиви. Караш ме да се влюбвам. Всяка минута все повече. Как се целуваш... толкова ми харесва. Устните ти са толкова плътни и меки. Целувай ме, целувай ме...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ...

written-springs

Проза » Други

2019-04-14T19:48:33+03:00 1.2K 10 5