Разкази

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
15 резултата

Силует

Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Разкази
1.6K

Как умират птиците

Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...
Жулли (Юлия Димитрова)
Жулли
Проза » Разкази
1.8K 24

В мен... в него...

Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
hellwoman (Ди Ейнджъл)
hellwoman
Проза » Разкази
1.4K 2

Моето послание към природата

Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...
candy_girl_13 (Мария Костадинова)
candy_girl_13
Проза » Разкази
3K 1

Къщата на самотните

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
svetlioo (Светломир Златков)
svetlioo
Проза » Разкази
1.7K 3

Машенка

На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.8K 22

Милошев

МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
1.2K 1

За бракa, папагалите и пурите

За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Разкази
1.4K 26

Обирът

Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...
LSDeka (Никой Нищо )
LSDeka
Проза » Разкази
981

Дъждовен ден

Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...
eyesss (Яяяяяяяя Ххххх)
eyesss
Проза » Разкази
1.5K 3

Бяг

Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...
jeditte (Ангелина Трифонова)
jeditte
Проза » Разкази
1K 1

Поток на мисълта

Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
svetlioo (Светломир Златков)
svetlioo
Проза » Разкази
1.4K

Жива вода

Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
1.9K 50

Метрономът

Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
svetlioo (Светломир Златков)
svetlioo
Проза » Разкази
1.2K 1

Бездната е дълбока

Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
802 1

Забежка

Изпаднал съм в едно сладко настроение, заради предстоящия отпуск /контрактът ми се стори дългичък - 6 месеца/ и моля - не ми придиряйте, ако съм се разкиснал (по скоро съм разсъхнат, катоо...), спомняйки си (пиша бързо, но е вярно).
И преди съм го правил, но сега ми беше, като да се сбъдне мечта (тр ...
vanyom (ВаньоМ)
vanyom
Проза » Разкази
1.8K 5

Призрачният колоездач

Призрачният колоездач
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто ...
svetlioo (Светломир Златков)
svetlioo
Проза » Разкази
1.1K 1

Градината на любовта

Тази сутрин Том се събуди доста по-рано от обичайния час, в който се измъкваше от леглото. Протегна се сънено, загледан в потъмнелия таван и отметна завивките. Веднъж отишъл си, сънят нямаше да се завърне повече, а и Том не обичаше да се излежава до късно. По някакъв начин това му напомняше за утрат ...
faiden (Янко Петков)
faiden
Проза » Разкази
1.8K

Танцът на дивите зайци

Двете жени пиеха кафе, пушеха цигари и гледаха танца на дивите зайци. Скоростният им бяг беше една шега, едно надбягване, в което нямаше значение кой ще е победител. Бяха свикнали с това място, голо, каменисто и буренясало. Където човешки крак рядко стъпваше. На всички страни беше простор, зеленият ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
885 4

Смехът и Смъртта

Тихи стъпки в тих и дълъг коридор – те отекват като писък в библиотека, оставяйки впечатлението за нарушена хармония, а понякога и натрапчиво настръхване от страх. Сърцето ми бе пронизано от онова непонятно усещане за приближаваща опасност. Всяко зло се представя за добро, това знаех, ала понякога з ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
818 4

Ах,тези сини очи !

А Х , Т Е З И С И Н И О Ч И
Винаги, когато в компания сме заговаряли за жени и сме стигали до чара и омайващата сила на сините очи, а така също и при срещите ми с жени с красиви сини очи, съм потръпвал и съм изпитвал едно неясно-смущаващо чувство. И всеки
път пред мен е изниквал един спомен от много ...
assen_stefanov (Асен Стефанов)
assen_stefanov
Проза » Разкази
4.4K 1 13

Момчето (продължение)

Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...
Rasha (Катерина Лулф)
Rasha
Проза » Разкази
2K 4

Моите пет костюма

Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП ”Витоша”. Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко години. След работата в Радио София това си беше чисто понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв беше принципен и с непрегъваем гръбнак, никак не ме учудваше, че се е случило. Спи ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Разкази
1.1K 14

Театър, водка и още нещо

Театър, водка и още нещо
От малък исках да бъда критик. Много обичах да критикувам. Критикувах майка ми, че не готви като хората. Баща ми, че сипва лимонада във виното и го разваля по този начин. В по–късен етап подхванах гаджето, че носи панталони, при положение, че краката й заслужаваха да бъдат и ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Разкази
1.6K 24

Слънце и камък

Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше крак ...
andyboy (Ангел Хаджипопгеоргие)
andyboy
Проза » Разкази
1.1K

Приятели и в Панагюрище

12.06.2009 г. Тръгваме за Панагюрище. Сборен пукт – домът на Мая Попова, гл. редактор на сайт Откровения. В този дом колко срещи на сайта са ставали, чет нямат. Срещата е в 14.00 ч. Аз пристигам в 14.01, това не е закъснение. Натоварихме багажа и приключението започна. Зад волана – Мая, навигатор – ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Разкази
2.2K 49

Чудя се...

На преуважаемата г-жа Лажова
Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия ...
Рима (Ани)
Рима
Проза » Разкази
1.8K 18

Затворникът

Беше около пет следобед. Християнският празник все още изсипваше тълпи от хора пред църквата, които влизаха и излизaха с цветя, пречистени от вярата в чудото на мига. Просяците пред храма цял ден изсипваха благословии и протягаха пластмасови чашки към богомолците. Към армията майки с бебета и възрас ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.1K 8

Една аксиома

По едно време усетих, че не съм сам - отворих очи, за да видя какво иска натрапникът.
- Здравей, Сянка - поздрави ме вълкът.
- Здравей, Ръмжач.
- Какво правиш? - учителят ми рядко проявява любопитство, следователно въпросът му е или част от днешния урок, или поне прелюдия към него.
- Чуй дишането на ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
823 3

Алената кръв на живота

Привет, мой нероден сине! Аз съм твоят баща – нещастен и безсилен, след няколко часа вече няма да съм сред живите, затова ми се ще да ти разкажа как стигнах до това положение на предсмъртна агония, та поне ти да успееш да се справиш с тежката участ на човека, наречена живот.
До скоро бях щастлив и и ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
949 3

Изкушението - първа част

- Суета на суетите, всичко е суета! – дълбокият, кадифен глас, придружен от заразителен смях стресна леко девойката в черната рокля. Тя се извърна рязко, кукленските ù къдрици прошумоляха, очарователни в своята непокорност, а плътните ù, пухкави устни се свиха в театрално нацупване. Скръсти ръце пре ...
Grafinia_Liz (Славена Илиева)
Grafinia_Liz
Проза » Разкази
1.2K 2

Педиатрична комисия

Днес петнадесети юни 2009 година преживях един невероятен куриоз с участието на дъщеря ми Виктория.
Всичко започна миналия понеделник, когато прекрасната ми дъщеря се разболя и отидохме на лекар. Нашата педиатърка доктор Груева ни изпрати на специалист „Уши, нос и гърло“ и аз реших да не ходя някъде ...
liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
liulina
Проза » Разкази
3.8K 2

Това е моята меденка

- Това е моята меденка! - настоя Сянка.
- Не е - възрази Но Щен Вълк. - Моята е!
- Сигурен съм, че допускаш някаква грешка - не се съгласи с приятеля си човекът. - Защото много добре помня, че точно тук оставих меденката си.
- Да - съгласи се вълкът. - Но и аз оставих тук своята меденка.
Точно тогав ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
773 1

Черни срещу Бели

Багрите на войната боядисаха неравните поля с болезнения си блясък. Битка страшно люта и жестока се води вече много векове. Бият се черни срещу бели и ту едните взимат предимство, ту другите отвърнат на удара с контраудар от своя страна. От недрата и от небесата двама пълководци мислят пъклени плано ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
813 2

Никога не гледай в мрака

Моята история, не е от тези, които бихте разказали на децата си преди заспиване. Не е и от тези, които бихте искали често
да си спомняте. Самият аз треперя, докато я разказвам. Работех като офис мениджър и по цял ден бях в един задимен офис във
високата сграда срещу общината. Всеки ден след работа с ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Разкази
1.1K 3

Изповед

Публикувам този разказ, тъй като ме убедиха да го направя. По принцип не съм силен в прозата.
Вилхелм, свещеникът на селото беше всичко за своите съселяни. Даваше им вяра, напътстваше ги, преценяваше и решаваше от тяхно име житейските им казуси. Въобще, правеше всичко за тях. Всъщност,преди време то ...
Swetyl (Светозар Петров)
Swetyl
Проза » Разкази
1.2K 5

За хляба и обичта...

Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала ...
YAVOR_A_STEFANOV (Явор Стефанов)
YAVOR_A_STEFANOV
Проза » Разкази
2.8K 19

Един тренировъчен ден

- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
649

Речница Райна

(по мотиви от народния фолклор)
Вземи букета от маргаритки, който набра и ела да отидем до реката. Имам какво да ти разкажа за нея. Не е тя река като реките, а чуден женски дух, който и до днес живее, без да вреди никому.
Някога, много, много отдавна, имало в нашето село една чудна хубавица. Райна й ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Проза » Разкази
950 10

Най-верният другар

Най-верният другар
- 1 -
Имало едно време, някога много отдавна, в едно кътче забравено от света, война между доброто и злото. Един магьосник с невероятна сила, каменно сърце и четирима пазители, борещи се за свобода и справедливост...
Но това е друга история, тази, която ще ви разкажа, стана съвсем ...
Rasha (Катерина Лулф)
Rasha
Проза » Разкази
2K 5