Разкази - Проза

Люфи, обвита в мечта

Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...

Peaches

Проза » Разкази

2009-06-12T01:05:54+03:00 1.1K 3

Виното на сенките

Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-12T00:58:12+03:00 807

За гълъбите, фъстъците и още нещо

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

WhatTheHell

Проза » Разкази

2009-06-11T23:29:24+03:00 1.4K 2

Забавни български хроники Част четвърта

Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-11T21:36:22+03:00 1K 9

Остани с мен

Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...

fanaa

Проза » Разкази

2009-06-11T19:25:07+03:00 1.8K 2

Шира?

- Шира?
Големият котарак от шестия пръстен отвори едното си око, фиксира натрапника и измуча:
- Няма го!
- Добре - съгласи се неканеният му гост. - Ще го потърся по-късно.
- Шира? ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-11T10:35:15+03:00 754

Вдъхновение. Страст. Висота.

Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам ухание ...

viky8

Проза » Разкази

2009-06-10T21:58:55+03:00 1.8K 5

Забавни български хроники Част трета

Част трета
Хановете или първите тъмни времена в историята ни,
които приличат на мътеницата на баба ми
Три дена пих преди да почна тази част. Не от любовна мъка. Нито от това, че жената ме е напуснала. Де този късмет. Просто времената, за които трябва да пиша, са толкова мътни, че приличат на мътениц ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-10T21:54:45+03:00 1.1K 9

Дивакът

(приказка за необяснимото)
Виждаха го често наоколо. Диво момче, със странна външност. Имаше грубо, боядисано с охра лице, със силно издадена напред долна челюст, а дългата, сплъстена коса му придаваше зловещ вид. Беше нисък и набит, с къси крака. Дори за непретенциозните жители на долината, момчето ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-10T08:23:50+03:00 944 4

След смъртта

* Post Mortem
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-10T08:10:10+03:00 828 1

Прочетох... за Джуна

Едни от най-хубавите ми спомени са от детството. Това безгрижно време, когато целият ти живот е пред теб, когато имаш безброй мечти. Когато всички те обичат и ти обичаш целия свят.
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое жел ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-06-09T22:18:36+03:00 2.4K 28

Донкин бук

Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...

Регина

Проза » Разкази

2009-06-09T22:10:33+03:00 1.3K 6

Загубеното чувство 3

Кошмар или сън бе това Глава III
“Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.”
Ричард Бах
Отново съм там, тази къща от детството ми. Стоя пред величествено ...

impuLse_girl

Проза » Разкази

2009-06-09T17:08:46+03:00 1.2K 3

Слънчевият Митко

Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот. Няколкото магазина на мястото на едновремешните дюкяни, сменили капандурите с алумини ...

lubara

Проза » Разкази

2009-06-09T08:32:19+03:00 862 4

За един философ правилното питие е от значение

За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се пола ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-09T08:17:58+03:00 4.4K 26

Участта

Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми к ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-09T07:45:49+03:00 760 1

Неизбежно

Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме доко ...

Heel

Проза » Разкази

2009-06-07T21:47:54+03:00 1.1K 1

Загубеното чувство 2

Началото на сънищата Глава II
„Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Джордж Бърнард Шоу
Величествена градина, бели рози, черни листа, мрак, къде съм?! Оглеждам се, а навсякъде има само още от тези невероятни цветя. Ухае тежко и миризмата изпълва ...

impuLse_girl

Проза » Разкази

2009-06-07T12:49:46+03:00 1.3K

Духът на татко

Ледена висулка
в ледена душа,
топла милувка
в нечия съдба...
Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Нев ...

Маргарита

Проза » Разкази

2009-06-07T10:48:28+03:00 1.4K 6

Апатия и Страх

Апатията, драги, е нещо, което не бива да става спътник на ничий живот. Казвам ти това, защото тя бе с мен през целия ми живот и ме водеше през най-тъмните му сенки. Тъгата не е частта от мен, която бих искал да преобладава, ала уви…Тя се е развила като зародиш в мен, зародиш, който никога не излезе ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-07T10:38:39+03:00 852 1

Една История

Тя беше влюбена. Убийствено влюбена, до болка. В мига, в който видя лицето му, очите му, усмивката му, светът ù се промени.
Мислеше за него постоянно и не можеше да спре дори за миг. Мисълта за него толкова дълбоко навлизаше в ума ù и в самата нея, че понякога се събуждаше посред нощта, задушена от ...

sorris0

Проза » Разкази

2009-06-07T10:29:22+03:00 788 1

Загубеното чувство

“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”
Алберт Айнщайн
Началото на смисъла Глава I
Той беше изкуството. Беше ...

impuLse_girl

Проза » Разкази

2009-06-06T18:31:54+03:00 1.2K 1

Никога повече фитнес

Никога повече фитнес
Южният парк е приятно място. Особено лятото. Зеленината гали очите ти нежно като милувка на дете и сваля поне половин диоптър от късогледството ти. Ароматите на цветята се борят за надмощие и са разнообразни като тези в кухнята на петзвезден ресторант. Да не говорим за песните н ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-06T16:51:22+03:00 1.9K 31

Прочетох за... флирта

Прочетох...
Журнал за жената
Аз флиртувам, ти флиртуваш, той флиртува...
Всички флиртуваме. Някои повече, други – по-малко, някои умишлено, други - без да го осъзнават. Понякога целим кокетниченето да доведе до нова връзка, друг път просто искаме закачката да повдигне самочувствието ни и след това д ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-06-06T16:42:58+03:00 3.5K 39

Малки недоразумения

- Хелън, каква е прогнозата за днес? Възнамерявам да направя една кратка разходка до Бъкингам, за да говоря с Нейно Величество по въпроса относно реформата с пенсиите на ветераните от войните за честта на Британия.
- Но, милорд, не ти трябва чадър. Тук не е Обединеното кралство. Тук е България. Нами ...

radi.

Проза » Разкази

2009-06-05T22:18:54+03:00 941 3

Моето бягство*

My Escape
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината п ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-06-05T17:29:41+03:00 1.2K 1

Свои и чужди

Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пе ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-06-05T11:58:56+03:00 1.1K 4

Ужасите и Писателят

- Хъм - замислено изхъмка по-възрастният. - Тук има нещо гнило...
- Нищо гнило не надушвам! - възрази по-младият му колега, който впрочем за първи път излизаше на оперативна задача.
- Нещо не е съвсем наред с тази работа - не се успокояваше по-опитният ужас.
- Така ли мислиш? - притесни се Младокът. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-04T12:30:33+03:00 854 3

Призрачно село

(по легенди от Северозападна България)
Преди години затвориха клиниката за психично-болни в село Бориловец. Повече от половината жители работеха там. Ето защо, след закриването на ТКЗС-то, това беше втория случай на масово изселване на хората. Постепенно къщите опустяваха. Накрая в селото останаха с ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-04T12:13:26+03:00 1K 3

Диалози с Писателката VII

След пътуването до Мароко между мен и Писателката бе настъпило негласно споразумение да не се виждаме определено време.
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, бе ...

Рима

Проза » Разкази

2009-06-03T21:36:41+03:00 1.2K 6

Почти еротично

Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-06-03T00:48:44+03:00 1.6K 20

Градинката на Ева

ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като ко ...

Раш

Проза » Разкази

2009-06-03T00:44:22+03:00 1.9K 2

Безкрайност... (2)

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2009-06-03T00:33:52+03:00 978

Забранена среща в Забранената гора

Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само някол ...

Lill

Проза » Разкази

2009-06-02T23:18:34+03:00 971

Български цветя

БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...

LONTANA

Проза » Разкази

2009-06-02T22:26:25+03:00 1.6K 5

Любов и приятелство

(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-02T21:00:36+03:00 1.2K 7

Джонатан

Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...

Rainbow-eye

Проза » Разкази

2009-06-02T20:52:45+03:00 1.2K 1

Забавни български хроники част втора

Част втора
Хан Тервел или как Европа бе спасена от
нашествието на арабите
Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това в ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-02T19:38:08+03:00 1.6K 11

Чифт топли черни очи

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...

rosenrotfeuer

Проза » Разкази

2009-06-02T19:04:33+03:00 1.8K 1

Лошо Време

Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-06-02T19:01:03+03:00 1.2K 4