Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Денят на Майката природа

Денят на Майката Природа
-Добро утро деца! – госпожица Ийгъл премина леко към центъра на стаята, сякаш не стъпваше, а се носеше по въздуха като птицата. Децата бяха насядали удобно в кръг около нея и я гледаха с очакване. - Днес е най-специалният за нас ден от годината. Помните ли защо?
- ДА! – друж ...

Розенкранц

Проза » Разкази

2018-05-17T19:33:21+03:00 1.3K 1 7

Справедливост сред греха.Глава Първа

Няма да забравя как се случиха тези две неща:
Един сводник беше изнасилил и удушил две жени,едната беше на около 23 години и беше бременна,а другата беше на по-малко от 18 години.Изглежда и са били студентки и са си позволили да отидат на купон в този бар,дето се събират какви ли не отрепки-от гамен ...

RadoslavDimitrov.1

Проза » Разкази

2018-05-17T18:48:36+03:00 1.4K

Съзнанието

Има едно място, наречено Ад. Намира се извън времето и пространството. Извън битието, извън масите. Обитава съзнанието.
Всичко в Ада се движи на концентрични кръгове. Всяка думичка е камъче, което завихря и създава нови повърхности.
Адът си има звезди и красиво небе, поляни с дъхави билки, вечерни о ...

Diskordia

Проза » Разкази

2018-05-17T18:01:22+03:00 1.7K 3 4

Никой не знае, че съм няма

Аз съм няма. Само че никой от вас не го знае, защото когато ме попитате колко е часът или коя дата сме днес, аз ще ви отговоря. Дори сутринта съм ви поздравила за добър ден. А в четвъртъците, когато програмата ми е запълнена с упражнения със студенти от седем сутринта до седем вечерта, гърлото ме за ...

670301

Проза

2018-05-17T17:35:30+03:00 792 3 2

Трансформация

ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...

andyboy

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2018-05-17T16:36:12+03:00 991 1 1

Скромността краси некадърния

Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
/откъс от - може би - очакван роман-пъзел/
По време на обедната почивка Пешев каза гордо:
- Ей, да ви се похваля – направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…
Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-17T08:36:25+03:00 766 3 17

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 12

Мисълта за дъщерята на Нона отново излезе на преден план. Обляното в сълзи лице и опитът да се скрие, като се обърне към стената...
Стоя така, докато й мине. Какво ли е за една малка жена да не може да заплаче?... Сигурно майка й правеше така. Не беше я виждал да плаче, как плаче и дали изобщо плаче ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-05-17T01:29:06+03:00 703 2

Реални мечти

Ту ми се струва, че участвам в нечий долнопробен филм, ту, че съм част от колаж, ту -
че ще вземам две пенсии някой слънчев ден!...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-17T00:04:02+03:00 839 1

Повеите на любовта

Нека днес да поговорим за Повеите на Любовта, онази Божествена, безусловна Любов, която Бог е създал още в зората на Сътворението.
Бог е Любов.
Бог е Светлина, Живот и Любов.
Той присъства всякога, навсякъде и във всичко. Създавайки човека, Той му е дарил Живот, Светлина и Любов.
Създал е и пратил М ...

Mitvans

Проза » Други

2018-05-16T23:11:57+03:00 842 5 12

Пара гнедых (часть 5) 🇷🇺

Всё православное население крестьянской страны дышало новым урожаем земли, и совершенно запуталось в расовом отборе великого рейха.
А фашистское железное правительство уже высоко подняло палку своей власти. Сила против слабого – главный закон человека из западающего солнца.
Когда захватили Бессараби ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2018-05-16T22:58:40+03:00 1.7K

Сърната

Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката. Истинско, първично удоволствие. Жена му в началото се цупеше, но после свикна с редовните му отсъствия. Сега беше с него на вилата в г ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-16T22:51:15+03:00 1.2K 2 8

Черното такси и култа

Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...

RadoslavDimitrov.1

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2018-05-16T22:32:46+03:00 1.6K

Слънчевият път

12 януари, 2015
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено ез ...

Armaga

Проза » Разкази

2018-05-16T22:21:58+03:00 1.5K

Миниатюри

ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-16T20:40:29+03:00 781 4 6

Ужасно

Родителите са толкова ужасни…
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето. ...

The_Outsider

Проза

2018-05-16T09:10:20+03:00 1K

A - Z

Върху езика на мъдреца... не растат плевели.

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-16T08:39:48+03:00 1.4K 1

Късметлия

От малък си беше късметлия…
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него пад ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-16T08:21:32+03:00 858 3 7

Кървави следи в лабиринтите. Глави четвърта и пета

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...

NadeBo

Проза » Повести и романи

2018-05-15T21:35:59+03:00 669

Пара гнедых (часть 4) 🇷🇺

Нет ничего слаще ветра родины, три года долго идут, а три широкие реки переплыть всего забава для коня.
Только пустыня морская преграда коню.
Многочисленные табуны столетиями пасутся вдоль тучных степей Причерноморья, бьют копытами пути давние по: таврённой многими народами Таврии, бессребренице Бес ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2018-05-15T15:27:38+03:00 1.6K

Влюбен съм и...

Кафе.
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли. ...

written-springs

Проза » Други

2018-05-15T15:26:31+03:00 5K 10 7

Живот без продължение

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-15T15:20:48+03:00 1.8K 7 10

Сърцето

Сърцето е нашият пътеводител.
То е съставено наполовина от душа и наполовина от кухина.
Тази кухина трябва да се запълни с друга половина.
Когато две сърца се срещнат и си паснат,
едната половина на едното сърце прави копие на половинката си душа, която притежава, и я слага в кухината на другото сър ...

The_Outsider

Проза

2018-05-15T15:19:07+03:00 1.5K

Плувайте, плувайте, мамка му

Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяп ...

Lebovski

Проза » Разкази

2018-05-15T11:05:16+03:00 1.2K 2 2

Оферта

- Добър ден!... Не, не затваряйте вратата. Още не знаете какво ще ви предложа... Ох, ох! Кракът ми.... Оооох... Благодаря! Ще седна... Искам да ви направя стахотно предложение. Нашата фирма - световноизвестната "Енимал планет трейд за еврибоди", ви предлага изключителна оферта. Ето - вижте! Този сло ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-15T07:58:15+03:00 812 2 6

Лъжата, сама за себе си! (Огледало!)

Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...

katt

Проза » Разкази, Други

2018-05-15T00:10:36+03:00 1.8K 2 4

Сънят на Барет

Само мъртвите ще видят края на войната.
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...

Syd_Barrett

Проза » Повести и романи

2018-05-15T00:02:53+03:00 2.2K 4 8

Силуетът зад ъгъла

Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на е ...

AdelaideKaltenberg

Проза » Разкази

2018-05-14T22:13:56+03:00 1.2K 4 3

"Не ме съдете" 30

Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2018-05-14T21:43:54+03:00 1.5K 2 6

Трапът

Тя се опита да си спомни коя е, но не успя. Потискащото чувство, че личността й се е разпаднала на парчета като изтървана от високо ваза обаче бързо се стопи, благодарение на медикаментите. Унесена в неспокойна дрямка, тя престана да напряга измъчената си глава. Така бе много по-хубаво, много по-спо ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2018-05-14T20:43:22+03:00 1.9K 1

Централната крайна улица

(За разлика от измислените приказки, тази не е с хепи енд…., защото е истинска)
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улиц ...

heartandsoul

Проза » Разкази

2018-05-14T20:36:52+03:00 694

Кървави следи в лабиринтите - част трета

ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Кракат ...

NadeBo

Проза » Повести и романи

2018-05-14T19:51:22+03:00 608

Пара гнедых (часть 3) 🇷🇺

- На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я давно его не видел, до полуночи доедем, у него и заночуем.
Хлестнули запряженных лошадей молодцы, Тимо расширенной повозкой с двумя привязанными сзади лошадками, впереди едет; Панчо с двумя парами то ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2018-05-14T16:25:34+03:00 1.7K

Споразумение

В ранната утрин, когато колите за събиране на боклук и птичките още не бяха озвучили тихата уличка, до голямата кофа спря продърпаният, но вече полузимно екипиран клошар Васко. С опитен замах отвори капака. Бързият поглед му показа, че вечерта е била добра не само за жителите на уличката - част от т ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-14T07:48:09+03:00 739 1 4

Ханджийки - 3. Омайно вино - край.

***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-05-13T13:03:42+03:00 1.6K 8 19

Цяла вечност в една секунда 3 (последна)

"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държе ...

Vessymark

Проза » Разкази

2018-05-13T00:02:53+03:00 1.1K 2 4

Самота или свобода

Беше тиха нощ.Толкова тиха, че можеше да чуе как снежинките падат на земята. Дори вятърът се беше отказал да разрошва косата ѝ а само от време на време повдигаше крайчето на шала, който си бе сложила. Момичето обърна глава към тъмното небе и остави лицето си на нежната милувка на снега. Пое дълбоко ...

JulianaNikiforova

Проза » Други

2018-05-12T08:37:38+03:00 1.4K 3 7

Когато те няма...

Сега съм сам,макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря. ...

Боби79

Проза » Писма

2018-05-11T23:25:53+03:00 1.2K

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 11

Когато Елка се прибра в къщи, видя Иван да пренася в колата костюмите си със закачалките и няколко кашона с вещи.
- Отиваш ли някъде?
- Да. В апартамента.
Ставаше въпрос за апартамента на починалата му леля, в който щеше да живее Джини.
- Защо? ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-05-11T23:22:06+03:00 770

Проклета съм била!

Упрекват ме, че съм черногледа и проклета! Не съм, бе!!! Просто съм реалистка! Да речем, ей я онази дебелана от третия етаж Гинчето! Като слиза по стълбите и с памук в ушите я чувам как пуфти като локомотив. Прилича на диня! Така се е окръглила! Ама защото яде!!! И все се оплаква колко е зле, каква ...

latinka

Проза » Хумористична

2018-05-11T15:56:39+03:00 1.3K 8 16

Кървави следи в лабиринтите - част втора

ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм н ...

NadeBo

Проза » Повести и романи

2018-05-11T11:35:55+03:00 665 1