Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...
„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...
Събудих се малко преди изгрев, стреснат от споходилите ме през нощта сънища. Небето надничаше иззад прозореца – отгоре хладно синьо, по-надолу прасковено, пронизано от златисти нишки, чакащо жаркото слънце. Сърцето ми биеше учестено, чувах го в ушите си. Леко се надигнах и се загледах в прозирната о ...
Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзв ...
***
Тиха пухена завивка като прашец падаше от небето. Неусетно се заснежаваха покривите на селските къщици, сливаха се в бяло дуварите и калните улички – всичко наоколо придобиваше нов облик и вид – чист и закачлив през деня и призрачно нереален привечер. Белотата бодеше очите, сърцето туптеше толко ...
„Ей, с жълтата фланелка…“
Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наиед жълтата си книжка“. Оня се хили…
Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница или нещо друго за хапване, пред шумканет ...
В София беше доста по-хладно. В автобуса към летището видях човека с „Тройной“, с шапка и лъснати обувки – открояваше се сред всички, но за радост този път Невена не го загледа. Минахме бързо през рутинната проверка и след миг се озовахме на пиацата за таксита. Духаше хладен северен вятър и някъде о ...
Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...
Тя притисна бедрата си и започна да ги трие бързо помежду им, сякаш искаше да запали с тях огън. Беше сама в стаята и се погрижи никой да не я безпокои. Надежно заключена, почервеня цялата и започна да се изпотява. Беше близо. Много близо до щастливия и тъй мечтан край. Най-сетне - на един косъм раз ...
х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава пета. Вартоломеева нощ
Предисловие от авторката: Нека си припомним какво стана в страната през януари деветдесет и седма, може би най- драматичният период в историята ни през последните тридесет години.
Вилнееше небивала криза във всички ...
Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...
В сърцето на Странджа планина, сред гъстите дъбови и букови гори е разположено село Българи - последната крепост на нестинарството. Древният обичай, най-вероятно с тракийски корени, не случайно е възникнал тук. Това тайнствено и мистично място пази спомена за отминали времена, когато нестинарите не ...
СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]
След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му изва ...
Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...
Търпението изисква грижа, защото, ако го занемариш, лесно се трансформира в апатия, или в завист. А оттам - до омразата, разликата е само една стъпка гняв...
16.09.2018
Ако обръщаш внимание само на постигането на перфектната форма, така ще прогониш съдържанието, което се надяваш, да я изпълни...
16. ...
Пролетта дойде. Долината оживя под звуците на птичи песни, съпроводени от весел смях и почти денонощни празненства. Околните хълмове се превърнаха от гигантски купчини сметанов сладолед в развълнувано море във всички цветове на дъгата.
Целият месец март бе безкраен, нестихващ купон. Непрестанно полу ...
Хитър Петър, когато бил малко момче, се хванал за чирак при един терзия. Там чиракувал и племенникът на майстора - Стоянчо, който бил доста глуповат и мързелив. Сутрин трябвало да се донесе вода, да се измете шивачницата, да се запали кюмбето през зимата, да се подредят топовете плат. Двамата чираци ...
Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...
Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...
“Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо – субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов“. „Любовта“ е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действи ...
Съдбата реши да я срещна отново.
Пътувах от Варна за София. Пристигнах, по-точно докараха ме по-рано на аерогарата, пих кафе, после нещо безалкохолно. Времето не минаваше. Чекирах се, влязох във вътрешния магазин, където уж е по-евтино. Накупувах шоколади, марципани, бисквити и една бутилка токайско ...
Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купув ...
3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
Самосвалу этому, с самого начала строительного извоза не везло, а людям что на нём отрабатывали, тем более, - у сельхозхимии купили. Кузов на шасси стоит большой – «колхозник», на три стороны сваливает. И не то чтобы водители плохие попадались, - технические данные автомобиля отупели, отошли от всяк ...
Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се зани ...
***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...
Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...
х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...
Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...
Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, ...
1. Изстраданият успех е двойно по-сладък от всеки друг.
2. Спомените - носталгия по отминалите дни.
3. Съвременните "кръстоносци" отново са в битки за спасение на своя Йерусалим.
4. Интернет - остров на безплатни удоволстия.
5. Световните водачи имат мисия за народно добруване, само у нас – лидерите ...
ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...
-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...
х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...
Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...
В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...
Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...