Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

Прозрение (21)

1. Най-ценното на този свят е здравето, най-благородното - мъдростта и най-добродетелното - труда.
2. Не се хвали с труда на другите, а кажи какво ти си направил.
3. Ако не почитаме направеното от дедите ни, утре - няма да ценят и постигнатото от нас.
4. Грешките са най-добрия учител, но цената им е ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
815 2 2

Простички мисли на един обикновен човек - 16

Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е с ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.7K 3 5

Калейдоскоп - продължение - 14.

Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.1K 2 4

Элита 🇷🇺

Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили, постаревшие комсорги сами элитой захотели стать, причислили себя к элитному семени нового сословия. Убежали от бывшего народного единения.
Малоспо ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Разкази
1.8K

Рашид

Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Разкази
1.1K 2 3

Пътят на чистото сърце

Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
902 2 6

Калейдоскоп - продължение - 13.

Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1K 2 5

Отровна вода

С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази
1.7K 7 11

Калейдоскоп - продължение - 12.

Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.1K 3 6

Не здравословно

Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Проза » Други
794 1 2

Зад реалността

Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
2K 13 7

Малка нощна музика - 6

Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
915 2 3

Ден

Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
885 2 4

Обувки за танци

> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
2.1K 5 24

Мътно синьо

В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Други
1.2K 6 7

Лора

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
1K 1 5

Желание

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
2K 1 3

Какво се случва?

Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...
ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази
2.4K 5 18

Имало едно време

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
2.8K 10 19

Тракийска душа - 6

***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Повести и романи
2.1K 7 15

Алъш-вериш за 50 евро бройката

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
1.9K 9 14

Приказка за самодивското дете Дарена

ПРИКАЗКА ЗА САМОДИВСКОТО ДЕТЕ ДАРЕНА
И НЕЙНИЯ КОН ГОРДЕЛИВЕЦА
Всички момичета обичат приказки за феи, особено за фея кръстница- вълшебница, която изведнъж те облича като принцеса или ти подарява златна каляска. Но в нашата страна феите се наричат самодиви, те също са много красиви, своенравни и върш ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца
5K

Малки парадокси

Остави съдружника си на сухо, за което оня го елиминира чрез мокра поръчка.
Кръстинка, кръстена на дядо си Кръстю, не можеше да върже две думи на кръст. Вместо да разтвори, тя кръстоса крака пред шефа си, а сетне кръстоса шпаги с него. Това сложи кръст на кариерата й и хей я там, де прегъва кръст на ...
VladimirKostov (Владимир Костов)
VladimirKostov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
931 2

Сезоните на сърцето

Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Други
895

Почти... криминална история..../или Трън в петата.

– Хайде, дай, дай, дай...гооол! - крещеше застанал прав пред телевизора Жан.
Радостните му викове бяха толкова силни, че звъна на телефона едва си пробиваше път в стаята.
– Кой ли пък се сети точно сега да звъни... Ало? - ядосан че го безспокоят точно сега, когато играе любимия отбор, вдигна слушала ...
Соларе (Румяна Друмева)
Соларе
Проза » Разкази
997 2 6

Несвободата на избора

Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
843 1 5

Малка нощна музика - 5

Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
878 3 5

Листопад

Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ...
ИренаИванова.1 (Ирена)
ИренаИванова.1
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
2.2K

Машинка 🇷🇺

Машинка
Виталик Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда людская семья не подвержена искажению природного порождения, характеры родившихся детей утверждаются по племенной красоте и общественной надобности, появляются: работник непременных устоев, широкий гуляка, продолжатель сложившегося обы ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Разкази
1.7K

Простички мисли на един обикновен човек - 15

Понякога е по-страшно да не ти се прибира, отколкото да нямаш къде да се прибереш...
06.11.2018.
Тъгата е нещо като амортисьор за болката, иначе душата ще излезе от тялото и всичко ще свърши...
06.11.2018
Несъвършен е онзи стих, който не започва и не завършва с Любов... ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
3.7K 6 12

Пещите на Дявола

Мнозина, следвайки фолклор и религии са приели, че Дявол е ангел на мрака. Прокуден Божи син. Аз ще ви разкажа друго. То е плод на моята фантазия и звучи достоверно. Не! Не съм еретик. Но, опитвам да проумея един персонаж, който, подобно на Мария Магдалена е доста едностранно представен. Все пак, то ...
goblenka (Маргарита Ангелова)
goblenka
Проза
1.1K 4 20

Утре ти ще пуснеш мен по вятъра

- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Проза » Разкази, Писма, Други
1K 8 6

Сълзите са като светена вода

Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...
desitata (DiaryGirl)
desitata
Проза » Други
2.1K 3 1

Приказка за думите

Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
- Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
- Какво ти каза, Пепи?
Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
- „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и вика ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца
1.2K 2 4

Първият път

На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза
1.6K 2 2

Пантомима на живота

Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази
1.1K 7 7

Калейдоскоп - продължение - 11.

Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1.2K 2 7