Проза и разкази от съвременни български писатели
Лудост е
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
Синята мравка
В Етиопия близо до Адис Адеба, грани ...
Вяра, надежда, любов
На ръба
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
Скъсаният косъм - 12.
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ...
***
но вие можете и трябва да им простите.
Пълнолуния
- Гея, отмести се,
закриваш ми едни
хубави пълнолуния ...
08.08.2017, 8,16 часа
Непрочетени писма - писмо 1
ТРИПТИХ Утринни пътеки
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
Той избра нея...
Влизай скъпи
Случка
...
Скъсаният косъм - 11.
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ...
Отнесена от вихъра
Рецепта за затваряне на рана - част втора
Водици
Вярвам ти
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...
Принцесата се тръшка за нова рокля
Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.
-Радмила, Радмила, отвори!Спешно ...
Добрият човек отива на гости
ТРИПТИХ Утринни пътеки
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...
***
Берковица
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...
Прегръдка в нощта
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-вис ...
Зад завесата
ТРИПТИХ Утринни пътеки
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...
Нищо ново
– Няма ...
Както е казал Народът
Някои казват, че в България живеем хаотично! Нищо подобно! Гениалният български народ е описал всичко и всички в своите пословици и поговорки. Те ни съпътстват от древни времена, ние просто живеем като че ли точно според тях!
И положението в момента е ...
Белези за щастие
Ромео и Жулиета според новите изисквания
Да хванеш "Сега-то" за опашката.
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...
Рецепта за затваряне на рана - част първа
Добрият човек на пазар
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...
***
Скъсаният косъм - 10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ...
Видението
Мигновено ухание
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...