Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Трън в петата, дъвка в косата

Стоя си на пейката в коридора и гледам минаващите. Все забързани. Отварят се и се затварят врати, но никой не говори. Всеки е навел глава в проблемите си и бърза да се скрие в някоя стая...
Само една жена, дребничка, малка, като че ли още повече умалена от приведените си рамене, няколко пъти стигаше ...

Соларе

Проза » Разкази

975 2 17

Да види вечния град

Когато го съкратиха му оставаха пет години до пенсия. Напразно си търси друга работа. На неговите години никъде не го искаха. Три месеца чисти и мете кварталния партиен клуб на управляващите, но накрая не му платиха и го отпратиха с думите:
- На нас ни трябват членове и симпатизанти, не ни трябват р ...

Alastor

Проза » Разкази

1.1K

Двойната корона на злото

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава първа. Любовта на Скорпиона
1996 година, София
Роклята с тънки презрамки , прекалено прилепнала към тялото и с дължина доста над коляното, не подхождаше на жената срещу него. Не че Ясен Боров имаше нещо против разголените рокли, но събес ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

986

Доктор Вреден - глава 7

Глава 7
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувств ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.2K 1 3

Калейдоскоп - 3.

Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...

генек

Проза » Повести и романи, Хумористична

1.1K 3 7

Лунната соната – Втора част

* * *
Много скоро след успеха на републиканското първенство във Варна, Криси бе включена в представителната тройка на националния отбор за предстоящото световно първенство. От това световно тя се завърна със сребърни и бронзови медали. Аз, самата никога не станах гимнастичка от величината на Криси. ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

1.4K 4 6

Медальонът

- Венци, хайде, момчето ми, излизай от банята! Време е за обяд – среброкос
мъж се суетеше да приготви масата. – Снощи кога се прибра? По първи петли ще е било... И защо си оставил телевизорът да работи, като не го гледаш?
- Излизам след малко, тате – глухо прозвуча гласът зад затворената врата.
В то ...

СветланТонев

Проза » Разкази

1.5K 3 4

Течен шоколад и едно мляко с ориз, моля

Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А ...

670301

Проза

737 2 2

Хронофизата

Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви ...

vega666

Проза » Разкази

2.5K 12 11

18+ Заличители

Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1K 6 8

Кога ще ги стигнем?!!! Или кога ще ни подминат?

Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...

LiaNik

Проза » Разкази, Други

1.1K 8 22

Калейдоскоп - 2.

Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...

генек

Проза » Повести и романи, Хумористична

1.1K 2 6

Пригоден

По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поде ...

murjoflos

Проза » Разкази

1.2K 1

По пътя на изцелението

Това се случило в едно далечно и необикновено царство, което съществува не само в сънищата ни. Една нощ три феи-орисници се прибирали умълчани. Били изморени, защото този ден много принцеси получили тяхната благословия. Вече искали да отдъхнат и дори не прикривали магичната си форма. Ако някой закъс ...

troia

Проза » Приказки и произведения за деца

2.3K 5 9

Отворено писмо към мразещите България

Отвратително да обичаш. Нелепо е да го отстояваш. Да искаш да затвориш устите, които плюят. И да се изцапаш и ти. Да гледаш как задраскват името на родината ти. Да живее Омразата! Да живее Чужбина! Никакви доказателства не вършат работа, за да се опровергае. Не си правете труда. Пълна загуба на врем ...

Plevel

Проза » Писма

1.1K 12 27

Калейдоскоп - 1.

Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...

генек

Проза » Повести и романи, Хумористична

1.3K 2 9

Промяната в избора

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...

written-springs

Проза » Писма, Други

1.9K 8 3

Електричен заряд

АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...

Vmarch

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

917 1

В градината на Цветните орисници . -2

Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

903 5 11

По струните на изгубената мелодия-Глави XXII,XXIII

Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

967 1

Кракът

Шефката е много свестен човек. Няма да е пресилено, ако кажа, че гледа на подчинените си като на свои приятели. Дори когато подхвърля някоя по-остра дума, го прави за добро. Така че си я обичаме и щом разбрахме, че е закъсала със здравето, решихме да й помагаме.
Тя не е първа младост и й смениха таз ...

Heel

Проза » Разкази

1.7K 1 2

Скороговорки

Анушка люшка менгушки на ушки не на ужким.
Пладнешка градушка очушка ловешките кьошкове до шушка.
Гушко държи Душко на мушка с хайдушка пушка.
Дума Дима на трима в рима: "Кой за зима дърва да взима има, ще има да взима."

VladimirKostov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Отпратени в небитието

- Е, това е, решихме и с това приключваме заседанието!
Той стана надменно и бавно от стола си, опря длани върху излъсканата обла маса и отправи поглед около себе си, а сетне напусна с едри и отсечени крачки кабинета. Тягостна тишина се настани в помещението, която се разсея след едно шумно изпускане ...

styd

Проза » Разкази

1.1K

Лятна вечер

Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше прим ...

pavka44

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

До светлината в края...

Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...

written-springs

Проза » Писма, Други

1.2K 7 5

Песента на стършела

ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

925 1 3

Лунната соната – Първа част

Вечерта, в която с Криси решихме да направим нощно къпане на пълнолуние, на никой в спортния лагер не му се спеше. Това усложняваше нещата. Въпреки че лампите в бунгалата щяха да угаснат в единадесет, вечерния час за лягане и сън, още дълго време след проверката на треньорите, на тъмно щяха да се ра ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2.1K 3 12

Доктор Вреден - глава 6

Глава 6
- Та, условието на онова състезание беше да се направи най-голям брой прически в рамките на осем часа – говореше ми Димитър, докато пиехме портокалови фрешове под чадъра на плажа. Аз отново бях по тъмно лилавия ми бански и вече започвах да се чувствам много комфортно с Дими, въпреки че той х ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.3K 2 2

Лютый зверь 🇷🇺

Лютый «зверь»
Никифор Мишков дымит по укатанной осенней дороге, обкатывает тяжёлый «Урал», - горизонтальные цилиндры мотоцикла поют по тихой округе; струится, ударяет густой моторный дым избитую землю.
На спуске большой дороги при въезде в село Нико глушит двигатель, не даёт металлу перегреваться; с ...

Бетон

Проза » Разкази

1.7K

Неочаквано...

Неочаквано... той...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински. Никой не го позна…
Той инсценира смъртта си...
Върна се без душа и се сля с множеството... ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

881 1

Отпрати ме без спомен

Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...

written-springs

Проза » Писма, Други

1.2K 6 6

Любовта е цифрата 0 - утробата на всички цифри

При Любовта, когато има Любов, няма цифри, сметки, години, калкулации и сбор, равен на милион или милиард години (семейно) Щастие!!!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

906 2 1

Писмо от охлюв в черупка

Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...

Writer96

Проза » Разкази

688 1

Вълни от разпилени мисли

- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...

LiaNik

Проза » Разкази, Хумористична, Други

1K 6 19

Прозрение (12)

1. Хората преоткриват рая по различни начини.
2. В листопада на спомените, последното листо е за първата любов.
3. Дори и в най-баналната проза, може да се намери поезия.
4. Враговете винаги сядат най-близо до теб.
5. Не поглеждай в краката, щом си изгубил ума.

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

854 2

От деня – 10.

Аз се върнах в миналото. И си спомних как един ден в клас се появиха две момичета по къси роклички. От тоя тип – отгоре с деколте до пъпа, отдолу стигащи над пъпа…
Таман започваше пробата – докъде може да рухне дисциплината в училище. И ето – да видят как ще реагирам. Защото знаеха – при мен няма хъ ...

генек

Проза » Хумористична

1K 2 8

На уличката

Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ...

генек

Проза » Хумористична

768 2 6

Чат по скайпа

Разтри слепоочията си и остави очилата на масата. Свали горнището на пижамата и облече поло – черно и стегнато. В огледалото видя мъж малко над средната възраст, погрозняващ, но приличен и доста тъжен. Усмихна се и задържа така цели две минути, за да свикне. Трябваше да използва тази гримаса след ма ...

exuded

Проза » Разкази

802 6 14

18+ Игрите на страха - трета част

IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романи

1.1K 1 2

Лидерът - глава 14

Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.1K 1 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Трън в петата, дъвка в косата

Да види вечния град

Двойната корона на злото

Доктор Вреден - глава 7

Калейдоскоп - 3.

Лунната соната – Втора част

Медальонът

Течен шоколад и едно мляко с ориз, моля

Хронофизата

18+ Заличители

Кога ще ги стигнем?!!! Или кога ще ни подминат?

Калейдоскоп - 2.

Пригоден

По пътя на изцелението

Отворено писмо към мразещите България

Калейдоскоп - 1.

Промяната в избора

Електричен заряд

В градината на Цветните орисници . -2

По струните на изгубената мелодия-Глави XXII,XXIII

Кракът

Скороговорки

Отпратени в небитието

Лятна вечер

До светлината в края...

Песента на стършела

Лунната соната – Първа част

Доктор Вреден - глава 6

Лютый зверь 🇷🇺

Неочаквано...

Отпрати ме без спомен

Любовта е цифрата 0 - утробата на всички цифри

Писмо от охлюв в черупка

Вълни от разпилени мисли

Прозрение (12)

От деня – 10.

На уличката

Чат по скайпа

18+ Игрите на страха - трета част

Лидерът - глава 14

Опашка