Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Проклятието преследва алчните - 11

Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.3K 2

В очите на рибата

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

perfanov

Проза » Разкази

1K

Скъсаният косъм - 4.

4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2.2K 2 8

Белите коне и принцовете

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2K 2 7

Доктор Вреден - глава 18

Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.5K 2 3

2 минути

Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...

Solas

Проза » Разкази, Хумористична, Други

1.6K 4 5

Заслужава ли си?

Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...

Средногорски

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

1.4K 1

Времето на убийците

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

perperikon

Проза » Разкази

1.9K 4 13

Тайнственият балкон или къде живеят летящите...

Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K 3 9

Няма безплатен обяд

По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...

DORA.1

Проза

1.9K 1 2

Злоба

Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...

Галина

Проза

1.9K 1 12

Проклятието преследва алчните - 10

Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.2K 5

Мечти

Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...

smalldoll93

Проза » Други

1.4K 3

В движение

Той беше пощальон. Обичаше работата си. Толкова я обичаше, че не можеше да си представи да върши друго. Всъщност неведнъж се бе убеждавал, че тази професия е единствената възможна за него.
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2K 1 7

Скъсаният косъм - 3.

3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 3 9

Емоция / за конкурса за разказвачи /

Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...

СОЛАР

Проза

1.1K

Последната картина

Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото ...

Аспасия

Проза » Разкази

1.1K 3 4

Песни старого дома 🇷🇺

ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА.
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает сыпучие откосы, подтачивает опоры уставшей основы. Новые два дома, на добротных ровных наделах рядом построены, недалеко от пустыря посажены. Сквозняк шумн ...

Бетон

Проза » Разкази

1.7K

Градът на срама

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

JaneEm

Проза » Разкази

1.9K 2 1

Кафе с дъх на диаманти

Кафе с дъх на диаманти
Да те оберат посред бял ден – това си е чисто и просто кощунство! Представете си само: пиете си кафето рано събота сутрин, а яркото слънце, пухкавите като вакли овчици облачета пъплещи едва едва по синьото небе и досадно врещящите чайки, предвещават един страхотен уикенд, кога ...

JaneEm

Проза » Разкази

1.5K

Проклятието преследва алчните - 9

След като затвори телефонната слушалка, началникът на батальона се усмихна и си помисли: „Какъв прекрасен ден!” Тази утрин отново „райските двери” се отвориха за него. Кака Цеци (както целия личен състав я наричаше), неговата съпруга бе позволила да потъне в любовна забрава. Това се случваше, рядко, ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

2K 1 5

Причини

Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...

Plevel

Проза » Разкази

1K 8 21

Скъсаният косъм - 2.

2.
Играта е много, много интересна...
Или – беше интересна...
Защото изведнъж спря...
После се оказа – завинаги... ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 4 14

Моят сън

Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази

2.3K 4 7

Спомен от подземието

Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи, когато дървата в камината отдавна са изгорели и сивкавобялата им пе ...

vega666

Проза

1.7K 11 11

Оградата

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Довереница

Проза » Разкази

3.5K 14 41

Цветя на прозореца

Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...

Alastor

Проза » Разкази

2.7K 2 11

Проклятието преследва алчните - 8

Генерал Злати Златев беше отличен командир. През годините на своята кариера непрестанно покоряваше върхове и след завършването на Генералската академия в Москва, нямаше какво да му попречи да осъществи мечтата си. Щом получи поста Началник на Генералния щаб на Българската армия всички мислеха, че ще ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.1K 3

Зимна прелест

Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...

ивай

Проза » Приказки и произведения за деца, Други

2.1K 2 1

Моето Богоявление

Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят ...

slaveja123

Проза » Разкази

1.1K 3 4

Родопският параклис Част 1

Пролог
Имаше една държава – България, а в нея, една планина Родопите. Казваха, че там са събрани десетки култури. Казваха, че там има нещо магично. Не, нещо, всичко там беше магично. Имаше един параклис, но в него нямаше нищо християнско, нямаше икони, но пламъка му не спираше да гори. Хората палеха ...

GearGhost

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

4.2K 3 1

Скъсаният косъм - 1.

С благодарност към Георги Георгиев – Гошо Физика и Давид Даюб, помогнали ми да оформя идеята от техническа гледна точка
1.
Тази година щях да съм абитуриент. Колко работа имах... Балът, костюмът, дамата, веселието, после кандидат студентските изпити, студенството...
Да, и една дребна подробност – вс ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 2 8

Последна снимка

Кунка лекуваше от всичко, но селото го пазеше в тайна за да не се събирали в Долен Бурен тълпи. Така им бе заръчал Ангел, мъжът на Кунка, който контролираше приема.
- Само хора с много пари или с някакво място там горе - бяха думите му в селското кафене - Така и за селото ще има полза! - беше им обя ...

ДидиГенова

Проза

1.4K 3

Сълзи за щастие

Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази

2.3K 1 4

Тракийска душа - 9

***
Трудно се разбираха дълбочината на чувствата у една жена, силата на сърцето и, но и силата на нейната воля. Трудно, защото дълбочината на женската същност се родееше с буйното каменисто корито на дива планинска река, чиито пенливи води се успокояваха, чак когато навлизаха в разклоненията си и на ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

1.3K 9 21

Снежната истина

Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...

ДениТамерова

Проза » Други

2K 3 1

Проклятието преследва алчните - 7

След декемврийските студове всички бяха сигурни, че зимата ще бъде дълга и мразовита. Напук на това февруари се оказа необикновено топъл с няколко температурни рекорда. Единият бе в Кранево: на 17 февруари + 26 °C. Хората захвърлиха зимните дрехи убедени, че няма да им потрябват повече тази година. ...

СветланТонев

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Паякът

Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...

troia

Проза » Разкази

2.1K 8 24

Доктор Вреден - глава 17

Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.4K 2 6

Гробът на Дядо

Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...

diesto

Проза » Разкази

2.9K 7 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

Проклятието преследва алчните - 11

В очите на рибата

Скъсаният косъм - 4.

Белите коне и принцовете

Доктор Вреден - глава 18

2 минути

Заслужава ли си?

Времето на убийците

Тайнственият балкон или къде живеят летящите...

Няма безплатен обяд

Злоба

Проклятието преследва алчните - 10

Мечти

В движение

Скъсаният косъм - 3.

Емоция / за конкурса за разказвачи /

Последната картина

Песни старого дома 🇷🇺

Градът на срама

Кафе с дъх на диаманти

Проклятието преследва алчните - 9

Причини

Скъсаният косъм - 2.

Моят сън

Спомен от подземието

Оградата

Цветя на прозореца

Проклятието преследва алчните - 8

Зимна прелест

Моето Богоявление

Родопският параклис Част 1

Скъсаният косъм - 1.

Последна снимка

Сълзи за щастие

Тракийска душа - 9

Снежната истина

Проклятието преследва алчните - 7

Паякът

Доктор Вреден - глава 17

Гробът на Дядо

Опашка