Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Филиз

В неделя, той прекосяваше площада на града, разминаваше се с хората, вперил поглед в небето. Връщаше се от работа. Беше изморен. Все му се струваше, че ако по-често вдига главата си от обувките, поглеждайки какво става там горе в небето, можеше да открие какво се случва и вътре в него. Но през проле ...

Plevel

Проза » Разкази

2018-04-29T00:43:37+03:00 809 11 23

Басейн

Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-29T00:21:43+03:00 886 4 9

Кошмар със цвят и вкус

Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...

Marmadun

Проза » Разкази

2018-04-29T00:06:59+03:00 1.3K 5 4

Доброта

В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-04-28T23:58:21+03:00 1.4K

Ще изгрея като слънце

Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...

nadia.nanito

Проза » Други

2018-04-28T23:12:41+03:00 734 1 1

Как мина твоята събота вечер

Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...

AstineD

Проза » Разкази

2018-04-28T22:25:54+03:00 1.2K

Повярвайте ми

ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-28T22:20:39+03:00 1K

Ханджийки - 2.Хлябът и солта -3

***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-28T22:06:08+03:00 1.4K 5 7

Отпуск по любовни причини

Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...

krvelkov

Проза » Други

2018-04-28T21:14:06+03:00 692 1

Отново чужд заложник

И както довчера на някои им изглеждаше невъзможно.
Положението вече е сложно.
Нужни са действия неотложно,
взе да става тревожно
Задействайте промяната подкожно, ...

OPYM

Проза

2018-04-28T20:55:18+03:00 506

Дядо Йоцо чака

Дядо Йоцо се премени, вдигна високо знамето и бодро тръгна да посреща еврото. Той не беше като онзи Йоцо! Той отдавна беше свободен – така му казваха постоянно! Толкова свободен, че можеше да ходи навсякъде, например из Европа, тя беше вече негова свидна майка закрилница – също така му казваха! Само ...

Елка

Проза » Хумористична

2018-04-28T20:53:57+03:00 715 2 3

Ще светне

Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...

svdonchev

Проза » Разкази

2018-04-28T11:58:14+03:00 3.1K 2

Нечистите - 7.5

– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-04-27T08:32:09+03:00 1.4K 1 3

Заедно

Заедно
Лъвица буйна беше тя,
с изваяна снага.
Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.
Лъва до нея беше див ...

Marcheto

Проза » Други

2018-04-27T08:31:42+03:00 579

Винаги готови

Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както ...

генек

Проза » Хумористична

2018-04-27T08:31:29+03:00 846 1 2

Другар

Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-27T08:29:47+03:00 1.1K 2 10

Характерно!…Ама не!

Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...

LiaNik

Проза » Разкази, Хумористична

2018-04-26T22:58:58+03:00 1.1K 7 18

Самотата на силните: Косите на Еликтра, Глава 8

- Мога ли да постоя при тебе, докато свършиш? - попита Иван, докато затваряше вратата зад себе си. - Ако дойде някой, ще изляза в коридора...
- Докога ще питаш дали можеш да останеш?
- Малко подраних...
- Напротив, закъсня. За толкова ли ограничена ме смяташ , че да не мога да приема едно малко разм ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-04-26T20:58:29+03:00 705

Затворът "Родилен дом"

Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2018-04-26T20:48:53+03:00 2.9K 8 18

И аз съм човек

Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досег ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-26T18:57:17+03:00 851 1 10

Нова година

НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-26T08:34:19+03:00 897

Г-н Чау-Чау

Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...

DevilAgony

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2018-04-26T08:12:10+03:00 1.8K

Футбол

Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-04-26T07:55:16+03:00 923 2 10

Нечистите - 7.4

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-04-26T00:38:40+03:00 1.5K

Ханджийки -2. Хлябът и солта -2

Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-04-25T20:47:52+03:00 1.8K 7 12

Нечистите - глава 7.4

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-04-25T16:23:33+03:00 1.6K 1 2

Сотрясение души 🇷🇺

СОТРЯСЕНИЕ ДУШИ.
В середине двадцатого века, два властных смерча пронеслись над сёлами Бессарабии, окончательно вбили в глубину земли порыв всякой страсти, сравнялись с холмами крестьянские чаянья; ни одна власть не позволит крестьянину свободу земле содержать, а ленивым отроду охота сладко кормитьс ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-04-25T14:48:47+03:00 1.4K

Последната нимфа

На върха на планината в пещера
точно през непрогледната гора
има нимфа неземно красива,
затворена като зла самодива.
-Павлине, къде си тръгнал? ...

Сара-Хъстлър

Проза » Разкази

2018-04-25T14:46:23+03:00 1.2K

Сватба

СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Други

2018-04-25T14:41:44+03:00 946

Молба

Уважаеми шефе!
Предлагам веднага да ми се увеличи заплатата. Предложението ми е актуално аргументирано:
* Нарастващата липсваща инфлация активно остотинкотява левчетата ми.
* Увеличават се експлоатационните разходи на семейството ми – все по-големи суми отиват за твърдо (хляб, месо, сирене) и течно ...

генек

Проза » Хумористична

2018-04-25T07:53:43+03:00 807 4 9

На чисто

Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Х ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-24T21:28:15+03:00 1.7K 1 2

Враг

В очите на вашия враг, лицето на врага... е вашето лице!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-04-24T21:25:45+03:00 823 1

Любов?

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-04-24T20:48:22+03:00 1.3K 2 3

Не зная

Не зная коя съм! Не зная каква трябва и не трябва да бъда. Не зная къде и как да открия себе си. Да търся ли?
Или да остана човек за момента? Човек без планове за бъдещето, човек без мечти, човек с безсмислен живот – човек ден за ден! Не зная! Не зная каква е цената за това да се откажа от моето тър ...

М_С

Проза » Други

2018-04-24T18:00:00+03:00 662 1

Преглед на печата

Сутрин е! Чета си вестника – да видя къде съм и защо съм!
Я-я-я, Кейтчето родила! Трето! И Уилям я държал за ръката! Горкият човек! Сигурно много се е мъчил! Като има кой да ги издържа, ще се размножават! Голяма радост за великите британците – бели, черни и доста мургави! Да са живи и здрави да рабо ...

Елка

Проза » Хумористична

2018-04-24T17:56:09+03:00 731 2 9

Орфейски страсти

Някога много отдавна, в тайно къчте на Родопите, хората подготвяха най-големия празник за годината – Орфейските страсти. Празненството беше водено от главния жрец от култа на Дионисий – Бакхус, който от месеци се подготвяше телесно и духовно да изпълни ролята си.
Още с първите петли, жреците на Дион ...

Antinormal

Проза » Разкази

2018-04-24T17:53:48+03:00 1.7K 1

Горчиви гроздови зърна - 8

Ичи и Лили
Синът на Василови се казваше Илия. Но това го разбрах чак когато пораснах и станах студентка по медицина...Дотогава всички го знаехме като Ичи. Помня го още като ерген-беше разглезено момче-вечно неподстригано, неизбръснато, косата му стърчеше като сеното от каручката на дядо, излизаше пр ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-04-24T17:47:32+03:00 1.1K 3

Нечистите - глава 7.3

Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея. Знаеше, че по-късно вероятно ще съжалява и ще се чувства гузна, че използва като броня смъртта на Анди и горките хор ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-04-24T12:25:43+03:00 1.8K 2

Огледалото /част 14/

Сара размърда тялото си. С големи усилия отвори очи. Бяха се слепнали от гурели. Примигна няколко пъти. Ярка светлина озари очите й. Стана й още по-трудно да се фокусира. Беше легнала на една страна с ръце към гърба. „Странна поза”, помисли си тя. Сви крака към гърдите си и осъзна, че са вързани. Ра ...

AnaMarina

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-04-24T12:16:43+03:00 1K 1 1

Сънят на твоето будуване

Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...

thedac

Проза » Други

2018-04-24T12:10:09+03:00 588 1