Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Проблясъци

Животът е за богатите, за всички останали ни остава да вярваме в Бог!
Разликата между хората не е в богатството, а в дебелото им черво!
Има ли значение че живеем в 21 век, след като мисленето на някои се е застопорило в Средновековието
По какво се различава човека от животното?
По това че има чувств ...

Соларе

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-11T11:27:00+03:00 1.1K 3 4

Гласът на разума

В детската градина се стремеше да седне до стената – за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-11T07:38:22+03:00 753 4 16

Окото на настоящето

Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...

thedac

Проза » Други

2018-05-11T01:35:36+03:00 572

Силата на любовта

Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...

thedac

Проза » Други

2018-05-11T00:30:46+03:00 560 2 2

Празник

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаич ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-11T00:28:23+03:00 1K 1 6

Няколко писма до теб-13

Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...

maracuja

Проза » Писма

2018-05-10T23:11:23+03:00 1.3K 1 1

Кървави следи в лабиринтите

КЪРВАВИ СЛЕДИ В ЛАБИРИНТИТЕ
Повест
Слънцето се спускаше към хоризонта. Дългият, почти летен, ден не искаше да се предаде, но вечерта го поглъщаше бързо. Вятърът помете и последната светлина и я захвърли на пелени върху зелената гора. Там тя зимоморничаво се разпръсна сред шубраците. Гъмжилото от хор ...

NadeBo

Проза » Повести и романи

2018-05-10T22:51:12+03:00 653

Към града и към света

Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.
– Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.
– В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.
– В смисъл, че те виждам двоен. Трии ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2018-05-10T22:48:43+03:00 930 1 6

Счупени криле - глава 15, 16

Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...

CrystalReign

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-05-10T22:43:38+03:00 807

Скок

/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разполо ...

angelbard

Проза » Разкази

2018-05-10T22:38:43+03:00 889 1

Цяла вечност в една секунда 2

📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...

Vessymark

Проза » Разкази

2018-05-10T15:13:07+03:00 916 6 5

Сълзите на мъдростта

Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...

thedac

Проза » Други

2018-05-10T15:09:34+03:00 647 5 6

Времена

Какво време настана само – пазарно. Та се налага в речника след думи като любов, патриотизъм, хуманизъм, морал да се пише в скоби “остаряло, архаично”.
Една любов само остана - към парите. Имаш ли пари – всичко можеш си купи. Лекарите дори ще намерят всяка нужна им болест срещу парите ти. И в отделн ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-10T08:05:50+03:00 779 1 6

Дамата, търсеща възмездие....

Тя стана от леглото и облече червеният си халат. Погледна през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не пред ...

ГалинаПавлова

Проза

2018-05-09T22:50:57+03:00 1.2K 3

Ханджийки - 3. Омайно вино - 5

***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-05-09T18:12:27+03:00 1.3K 7 12

Древното зло

/разказ от поредицата за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на ...

angelbard

Проза » Разкази

2018-05-09T10:12:03+03:00 690 1

Портрет

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-05-09T10:11:23+03:00 907 3 4

Моята

- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила. ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-09T06:26:28+03:00 1K 4 15

Вяра

Повечето приказки започват с имало едно време, но не и тази.Мелиса живеела заедно с майка си в Симит Сити.Но животът ѝ не бил като на повечето ѝ връстници.Праз деня ходел а на училище ,а след това майка ѝ я карала да върши цялата домакинска работа - миело съдовете, готвело, бършело прах и перяло на ...

Марчетоо

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-05-09T02:34:41+03:00 1.1K

Утрото се познава от вечерта

Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...

Lebovski

Проза » Разкази

2018-05-09T02:28:52+03:00 1.5K 3 1

Бащин съвет

Хитър Петър бил малко момче. Един ден с баща си отишли да прекопаят чорбаджийското лозе. Бързали много, защото уговорката била да им се плати, ако свършат работата до вечерта. В съседното лозе работел стопанинът му - техен съсед. Той си пеел, докато копае. Щом се изморил седнал да почине на сянка по ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-05-09T02:14:20+03:00 1.3K 2

Залез

Седя и гледам залеза, а ти идваш и сядаш до мен.
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!" ...

dust-in-the-win

Проза

2018-05-09T02:13:58+03:00 792

1001 мига

- Чуваш ли как се отронват миговете? – попитаха сенките с тихия си глас.
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-05-09T02:11:02+03:00 910 1 1

Знак на славата

Беше прашен и задушен ден на 1983-та. Промените, които щяха да преобърнат живота на милиони в пределите на Великата страна вече се усещаха във въздуха, но в областния сибирски град всичко още си беше по старому и хората спокойно си носеха новите дрехи, усмихваха се един на друг и се поздравяваха по ...

ico1_all

Проза » Разкази

2018-05-08T23:11:34+03:00 1.2K 2 2

Последният ден на сътворението

/от поредицата разкази за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върх ...

angelbard

Проза » Разкази

2018-05-08T22:04:19+03:00 718

Супа от кокали

Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2018-05-08T19:41:15+03:00 1.1K 4 9

Сънят

За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...

stenli499

Проза » Разкази

2018-05-08T19:40:35+03:00 1.3K 3 3

Когато мечтаят сакатите

Неделя. Топъл майски ден. Големият супермаркет бе пълен с клиенти. Единственият ден в седмицата, в който хората не бързаха и пазаруваха спокойно и с удоволствие.
Мария и Ангелина са приятелки от детството, които са учили заедно преди много години. Те бяха решили да излязат и след кафето да се отбият ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-05-08T18:45:59+03:00 2K 10 6

Утрешни новини

Добър вечер, драги зрители! От днес започваме с нашата рубрика за утрешни новини. Тяхната цел е да ви подготвят за евентуалното възможно. И да ликвидират изненадите в добре уредения ни живот.
А сега за най-важните събития утре – в подробности.
Утре премиерът ще направи внезапно посещение в Бургас с ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-08T08:02:49+03:00 752 6

Ханджийки - 3. Омайно вино - 4

***
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-05-07T16:31:05+03:00 1.5K 7 16

Вегански протест

Тъкмо реших, че трябва да си лягам и си викам: "Чакай първо да погледна новините в Дира". И какво да видя
"Вегани протестираха срещу убийствата на животни" главна новина. И като ми кипна. Аз като реша да протестирам, сядам и пиша някое стихче. Публикувам го и ми минава. И сега стана така, обаче като ...

ПавелКрасимиров

Проза » Хумористична

2018-05-07T13:22:33+03:00 1.9K 4

Съвременна приказка

Имало едно време... Не, по-скоро се случило в наши дни...
Та имало едно момченце – Богдан, само на мама и на татко, дълго чакано бебе. Затова и било добре обгрижвано, да не кажа глезено от тях. Всяка прищявка била закон, всяко желание – изпълнявано...
Ненаказвани били безбройните щуротии и пакости, ...

plama7

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-05-07T12:50:30+03:00 1.3K 1

Пролетна импресия

Здравейте! Помните ли ме? Да, аз съм – калта...
Родната кал. Снегът ни беше разделил за известно време, но пак се събрахме.
Ах, тия обувки са ми познати...И тези...И това лице...
Момиче, не сте ме забравили, нали?
Мина кола по улицата, ти се опита да се скриеш зад чадъра, аз полетях и те прегърнах. ...

генек

Проза » Хумористична

2018-05-07T08:29:42+03:00 686 2 2

Пожелание за рожден ден

Най- голямата ти битка в живота мина,
когато останалите сперматозоиди ти задмина.
Тогава ти зае мястото престолно
и се гизди там доволно.
9 месеца мандатът беше, ...

AstineD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-06T18:59:15+03:00 1.2K 1 2

На Гергьовден

„Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае
Трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.“
Иван Вазов ...

Елка

Проза » Хумористична

2018-05-06T18:54:32+03:00 1.4K 3 4

Горчиви гроздови зърна-9

Катюша
Тя беше най-грозното кученце на света...Кафява една такава, с криви ушета, стърчащи настрани. Баща ни я донесе след един специален поход някъде из торлашките села, последвал слуховете за добро родословие и силен ловен инстинкт. Нарече я Катюша. На бойните машини. Дойде за първи път на село на ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-05-06T18:43:43+03:00 1.5K 1

Един прекрасен ден

„В Памет на Венета, моят Учител в Светлинната медитация!“
Ахаир
/от поредицата разкази за Мартин и Милена/
Огненото кълбо се издигаше и пулсираше във всички нюанси на оранжевото, жълтото, червеното и съчетанията между тях. Мартин вибрираше в унисон с хармонията и енергията на цветовете. Тялото му се ...

angelbard

Проза » Разкази

2018-05-06T18:34:39+03:00 1.8K 3 3

Внучето с пръчката

– Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме, моето дете. – Дядото говореше съвсем сериозно, а внучето го слушаше виновно. – Казваш, че просто си откраднал тази пръчка. Но това е пластмасова пръчка, розова, прилича на кокал – от кого я открадна? И защо това да е просто?
– От кучето я взех. Ей ...

exuded

Проза » Разкази, Други

2018-05-06T13:54:32+03:00 976 5 5

Цяла вечност в една секунда

/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...

Vessymark

Проза » Разкази

2018-05-06T13:53:13+03:00 2.3K 6 7

Змеят Станой

В едно далечно царство, през трийсет бостана в трийсет и първи, живеел триглав змей на име Станой. Той бил посветил живота си на опазването на една нива с тикви. Нищо не можело да го откъсне от работното му място, въпреки че не бил подписал договор за охрана и дори не знаел кой е собственикът на имо ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца

2018-05-06T13:51:13+03:00 2.5K 6 8