Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички м ...
Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...
Та така, де!
Пролет пукна, аз - не!
Въпреки всички опити на доктори и роднини върху мен,аз все не умирам!
Ама си и зная защо... Виновен е здравеца!
Първо роднините - всеки ден,или поне през ден ме търсеха ! Те имали по две деца, четири-пет внука, а аз сама, с едно дете! Да разделим земите, по равно, ...
Може да ви звучи странно, но не всички спасители са млади и загорели, мускулести левенти с татуировки и авангардни прически, които идват само за летните месеци, за да свалят курортистките и да изкарат някой лев. Има и такива, които цял живот са били свързани по някакъв начин с бурната черна бездна, ...
,,И някой ден сърцето ще те съди за това...”. Едва ли човек би останал безразличен,когато слуша култовата песен на Милена Славова, която тя пее от цялото си сърце и докосва всеки сърцат човек, който я слуша. Но какво се случва с човешките сърца в днешния материален и циничен свят. За мен лично моето ...
***
И този ден беше дъждовен. Ситна, мокра мъгла се стелеше над реката и лепнеше върху полуоголените клонки на дърветата. Тъжно беше времето, сякаш и то в унисон с чувствата на мъжа, седящ прегърбен върху изгнилия дънер.
След като Георги излезе от къщата, дълго обикаля из двора, но накрая приседна б ...
ГРИВНАТА
Капчуците запяха своята пролетна песен, затоплени от нежните слънчеви лъчи, а птиците радостно започнаха да им пригласят. Приветстваха новото начало, земята се събуждаше от зимния си сън, готова за живот.
Но Виктор беше като сляп за заобикалящата го красота. За първи път в живота си се успа ...
Аман от песимизъм, братя българи! Зле сме били, нямало го положителният герой, накъде сме отивали... А той е тук, сред нас е, жив е! Все още...
Той никога не мърмори срещу властта, срещуОПГ-тата на ГЕРБ и коалицията, не заявява, че от коктейл сутрин най-боли главата.
Неговият кръгозор не е шаващ нас ...
НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. ...
Няколко дни преди Коледа непрекъснато валеше дъжд. Нещо твърде необичайно за този сезон. Едва днес спря, но по улици и тротоари имаше големи локви. Хората в Караново бяха излезли по центъра, едни за да си поговорят с познати, други за да купят в последния момент подаръци за своите близки. Небето все ...
Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...
1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с ...
Познато и непознато. Тъй плитко и същевременно тъй дълбоко. Синьо-зелено като очите на латиноамерикански любовник с гореща кръв...
Тя се беше родила край неговите вълни, скали и пясък. Където и да отидеше, носеше със себе си спомена за мириса на водораслите и крясъка на чайките. А колко любов беше д ...
"Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполе ...
Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...
– Невъзможен си, Миро! Аз тръгвам! Чао! – каза ядосано Радослав
– Чао! – чу се ясно, отчетливо и звучно.
– И без това комшията получи вчера дърва за огрев, ще отида да му да му помогна, ще дам едно рамо!... А такива акордеонисти в кавички ги има много. Но по-лошото е, че някои не си прибират парите, ...
Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения...В света зад синия екран…
Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим... Обещ ...
Отдавна, в този свят, няма Щастливи хора, много отдавна... Днес има оптимисти, песимисти и религиозни хора, вярващи в Илюзията, че могат да бъдат Щастливи - стига да го поискат! НО... те, разбира се, просто в този момент - моментът, в който съществуват/живеят, - не го искат.
Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.
Вирджиния Улф.
Сънувам ли, или сънят е огледалото в дъното на река, от която ме зове гласа ти?
Облаците висят с главата надолу – нимфи с разплетени, бели коси, плуващи в памучен, пенест водопад, който се надвесва, за да покрие гората в прегръдка. Сто ...
Събраха се баровските синчета и щерки да обсъждат къде да правят абитуриентския бал.
- Писна ми от баналности! - рече Джони и остави призната си чашка на бар-плота. Сетне лапна фъстъче, завъртя се на столчето и огледа хола.
Особеността на темата ги беше събрала не в любимото заведение на бай Минчо. ...
Голямото междучасие свърши. Почти целият дванадесети “б” се събра зад близкия блок – математичката в класната стая сама да си играе на ураган, те са достатъчно уморени. Коцьо пръв постави важния въпрос за бала. Официалната вечер беше ясна, но следващата седмица как да прекарат, та да не се червят пр ...
Предговор:
Пак се разпалват манипулации и демагогии около гибелта на малайзийския "Боинг".
Та по тоя случай се сетих за една история, намерена случайно в просторите на интернет. Писана през 2014 година, за два часа.
Не мога да кажа чия е - чух я в обществената баня, бях с насапунисана глава, а парат ...
ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...
Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...
Фейлетонът спечели ПЪРВА награда на Националния литературен конкурс ОРФЕЕВА ЛИРА
В обширния кабинет на министерството се настани новият шеф! Самият Козодоев, от квотата на новата партия ЕБВГЗ, каквото и за значеше тази абревиатура. Козодоев беше голям пич, нищо че щеше да оглави такова голямо учрежд ...
Любима,
С времето разбрах, че любовта която изпитвам към теб има нещо общо с твоята, но е съвсем различна! Извираше от мен, без да има нещо общо с твоята! Не, че като чувствах твоята, моята не се потенцираше! Но дори и ти да не ме обичаше, аз го правех, без значение къде бях и как се чувствах, давах ...
– Ти слушаш ли музика?
– Да... но нямам радио в колата, откраднаха го! А парите за ново все не стигат...
– А класическа?
– Да... от...
И преди да е довършил изречението си. (от страх да не каже, че предпочита Лепа Брена, Ивана, или някоя от тях звездните) аз пуснах запис от концерт на моя брат! Шопе ...
***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лиц ...
Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...
Набичи до максимална степен уредбата в автомобила и тръгна. Работният ден отдавна беше приключил, трябваше да прегледа още документи и стана късно. От офиса до вкъщи го деляха пет минути. Стори му се прекалено малко време.
Слезе бавно през алеите, беше светло и чисто. По това време в курорта нямаше ...
– Автобусът закъсня с час, докато стигне до нашата спирка, а ние трябва да продължим с влак до нас, в Б.! А с това закъснение връзката не става, трябва да чакаме до 5 часа сутринта на другия ден, за този влак до Б,!
– Ухааааааааа.... – влезе в разказа на Радослав развеселения Миро – и какво, чакахте ...
Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори сп ...
Едва ли някога щях да посетя това приказно планинско градче, ако колегата ми не се беше обадил по работа. Негов познат имал къща за гости там, която се нуждаела от ремонт на покрива. Съгласих се с охота - работа никога не отказвам, всяка поръчка е добре дошла. Макар у дома да свързваме двата края, п ...
Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тога ...
Радослав слушаше думите на Миролюб сериозно, свъсил вежди, нервно мачкаше цигарата между пръстите си и на края проломоти.
– Какво искаш да кажеш, Миро с това, че и аз съм от неподходящите твари? Благодаря ти за кафето и сандвича и извинявай за времето което си пропиляваш заради мен, в празни разгово ...
Беше горещо лято, а аз бях на път да навърша първите си седем години /според всички – най-важните/. Между всичко, което трябваше да преживее детската ми душичка, за да израсте, се наложи да преживея и едно събитие, причинено от природата, но оставило незаличим отпечатък в детската ми душевност.
Горе ...
Беше краят на третото столетие от епохата на Четвъртото варварство. Може би последните години,които някой можеше да отброи,преди всеобщата забрава да изличи и най-малкия спомен от това, което означават съчетанията от звуци “година”, ”ден”, ”минута”, а и много други още, дори самото понятие “епоха” и ...
– Мръдни се малко, че фърлаш сенка върху небето ми! – казал Премиерът на слънцето.
– Как така? Аз съм слънце и...
– И какво от това? Така ти викат. Аз решавам кой ше е слънце на тая земя. Па то се и види!
– Но аз съм слънце за цялата Земя!
– Га стана премиер на целата Земя, тогава ше ти казвам къде ...
Който е безгрешен, нека пръв… оф какви ги говоря – хвърляйте братя, хвърляйте!!!
Последните 30 години БГ политика могат да се опишат по следния начин: „човешко е да се греши, божествено е да се предава“
Мотото на националния отбор по футбол: И да паднем и да бием, пак ще ги ПРЕбием!
При толкова мног ...