Проза и разкази от съвременни български писатели
Прозрение (9)
2. Нерядко в търсене на мечтите, откриваме печал.
3. Удовлетворението от свършената работа е награда за всички трудности.
4.. В хубавите дни не забравяй злото, което си виждал ...
Късмет - 8
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...
Любовта, вещицата - 1
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...
Веранда. 🇷🇺
Все: фамилии, имена и отчества, совпадающие либо созвучные с реальными лицами рассказа - чисто случайны. Автор, насколько ему хватило умения, приложил предельные усилия сделать всех неузнаваемыми, и если это не удалось то, только потому, что персонажи скрытно, как-то сами пробрались в строчк ...
Добро дело
Умирай трудно по български
Зрителите, развълнувани от тая проява на храброст, заръкоплясках ...
По струните на изгубената мелодия- Глави IV, V, VI
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
Неприлично
Най-страшното бе минало, така поне твърдяха лекарите, и Галин Иванчев се бе поуспокоил дотолкова, че да не пуши цигара от цигара. Продължаваше обаче да усеща неприятно стягане в гърдите, както винаги в стресови ситуации. Сипа си два пръста уиски и ги изпи на екс. Леко му просветна, но тре ...
По пости
Ракията бе пивка. Кехлибарният й цвят и дебелият синджир, който образуваше при плискането в кристалната чаша, подканяше жадния да отпие и да се наслади на изгарящо - отпускащата се наслада.
- Тази силна ракия не върви с проста салата – рече младият поп на жена си, докато изпъваше едрото си ...
Харем
Всякакви съвпадения са плод на случайни случайности, случайно случили се в случайно подсъзнание. Евентуални разпознавания са просто припознавания, за които авторът не носи ни отговорност, ни на бой...
Харесваше работата си. Костюмер – интересна, добре платена, нужна. Сутрин от ...
Кървав вой
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все ...
PR
Пълнежът на бездната
между нищоправене
и празнословие.
Ред
Така мислеше и началникът на Приказната полициа – Котаракът с чизми, кой ...
Залесяването
Не беше лош човек Ганчо Любовчията. Кротък и добродушен; той нито по кръчми ходеше, нито цигари пушеше. Работеше като вол; беше утроил земите на баща си, а спечелените пари умееше да пести. Живееше в голяма къща на центъра на селото, в чийто двор бяха запрени много стопански машини, а в ...
В бара
Старият некропол
Хитър Петър и дядо поп
- О-о-о, дядо попе, здравей! Как си?
- Здрасти, Петре! Добре съм, добре! А ти как си?
- Е, щом сме на крака, бива ли да се оплакваме? - отвърнал сиромахът.
- Какво ново – вехто, Петре? – запри ...
Силата
в еднакво спокойната ръка,
която без да трепне,
може да погали
или зашлеви.
Дочуто от съседната маса (Пазители на реда)
Както обикновено през почивните си дни не можех да си откажа студена биричка в приятна атмосфера и да слушам забавните коментари на съкварталците. Беше истинско забавление да слушам техните обсъждания на новини от последната седмица.
Един четеше на висок г ...
Късмет - 7
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...
Родопско сърце - 4
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
Ура за Революцията
Пред заключена врата
Родопско сърце - 3
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
Късмет - 6
На другото легло в стаята на Т ...
Нощи в друго измерение
Другата стая
Силата на времето
- Бабо! Бабооо! - ка ...
Кратък разказ Убийство на I етаж
В чест на д-р Славчев и рубриката „ Решава логиката” в сп. „Космос”, които разширяваха хоризонта на хората
– Заповядай др. Славчев!
Инспектор Стрезов поднесе с уважение чаша горещо какао на д-р Славчев.
– Има ли захар? ...
Колко е хубаво да си егоист
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафе ...
Из :Наследницата
Късмет - 5
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...
Ключи от лета
Тодя Клинчев, Ваха Копчик и Тит Беженар – безоглядно быстро закончили восьмилетку. В Свидетельствах, что выдала школа оценки не важные, и фамилий по-другому, как водится, записаны, но улица лучше знает, какие озорникам имена ставить.
И тут в рассказе тоже, они всё по незнанию запутанно ...
Сърце
Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не о ...
Който работи, най-гладува
- И какво сега? - каза той. - ...
Късмет - 4
Предсказано
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...
Горчиви гроздови зърна-11
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...