Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Водовъртеж на световете - 2.

Глава трета
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
892 1 6

Провокирано...

- Тате, тате, ти да не си мислиш, че кадърните управници избягаха от България и се пръснаха по всички посоки на света! Неее, кадърните работници имигрираха - ВСИЧКИ КАДЪРНИ УПРАВНИЦИ СА СИ ТУК, защото ТЕ милеят за Родината си... за разлика от работническата класа!!!
817

100% любов

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...
1.8K 2 1

Ще се видим в Амстердам

Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...
1.2K 1 4

Бранкоиваново 🇷🇺

БРАНКОИВАНОВО
Скрипнул автобус стальными тормозами, каменщик и плотник Михаил Дерменжи слез без инструмента; по пустоте солнечной грунтовки одиноко придется добирается в Бранкоиваново. Миху доктор Деришев наставил на работный путь, к тестю перестраивать летнюю кухню послал. Говорит: теперь в Бранкои ...
1.6K

Подаръците на бащата

Подаръците на Бащата
Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така ...
748 1 2

Водовъртеж на световете - 1.

Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...
1.2K 1 6

Рачел*- Шеста част.

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...
967 6 11

Бурята

Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...
1.6K

Малкият принц на бял кон

Яхнал съм коня и си ближа сладоледа. Топлите лъчи на майското слънце лениво се прокрадват през листата на дърветата, за да погалят нежно щастливите ми клепачи. Лекото и ритмично почукване с копита по асфалтовите алеи успокоява ума и вдъхва увереност в отпуснатите жили. Коремът на благовъзпитаното жи ...
1.1K

Добре дошъл, Никола!

Детето самó родителите си избира
и предварително житейските си опити подбира.
Това е много важно от сега да се осъзнае,
за да може правилния път да му се начертае.
Дълго чакахте да станете родители, ...
1.2K

Димитър-Тодор

Димитър-Тодор, или Ди-то-бе-ро-де-ро-же-ми-де-ко-ву (първите две букви от всички имена и фамилии, които бях измислил, подобно на Пипи Дългото чорапче) – всъщност беше баба ми. Наричах я така, защото като малък имах приятел на име Тошко, с който намирах някаква визуална прилика. Бях глупаво дете и вм ...
1.2K

Барманката : Коктейл в Бар „Среща на силите“

Хора, да ви имам проблемите. Готов съм да си сменя мястото с всеки един от вас. Ритах едно смачкано кенче от някаква напитка. Толкова избледняло, че не ставаше ясно дали това е бира или газирана напитка и си мислех колко приличам на нея. Обезличен, без смисъл и щастие в живота, без цел и посока, сам ...
1.4K 2 4

Време за ракийка и салатка

Със законовите заплахи и рекетиране, с пренебрежението към мнението на народа, с циничното корумпиране и откровения чадър над крадците, управляващите за пореден път ни сервираха специалитета на заведението "Ние можем".
Държавата обърн лице към гражданина и той закрещя от ужас. Видя лицето на демокра ...
1.3K 6 34

Бурята

Бурята
Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха и ...
1.2K 1

С аромат на море

Когато във вторник Елена отвори вратата на офиса през ум не й мина, че животът й ще бъде преобърнат с главата надолу. Напротив.
Събуди се в страхотно настроение. Предния ден се беше видяла с приятели на таратор и вкусотийки, беше се посмяла на старите им спомени и се беше заредила с положителна енер ...
1.3K 1 2

Цветето

В стаята беше притъмнено от спуснатите щори, само така можеше да се избегнат парещите лъчи на следобедното юлско слънце. Жената, около шестдесетте, лежеше на двойно легло в спалнята и говореше. Завита с тънко памучно одеяло, въпреки горещината. Въздухът – сладникав и спарен, миришеше на лекарства, с ...
1.6K 4 5

Душата си отива последна

Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...
1.1K 7 11

Один день Ивана Ивановича 🇷🇺

Новый рынок – на самом деле рынок старый.
Базар - давний в Одессе, - и названием своим всегда дорожит.
Прозрачные высоченные шатры уносят главный корпус рынка в аппетитные небеса. Парадный вход, откуда вошёл Сева Пепельжи, совсем потерялся в светлых объёмах мясо-молочного здания. Сева медленно двига ...
1.5K 1

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 1

Чу телефона още докато отключваше входната врата. Беше доста късно, почти три часа след полунощ и му се видя много чудно , че някой го търси на този телефон.
- Обажда се Антон. От Канада.
Толкова време беше чакал да чуе този глас! ”Чакал” не беше точно казано. Беше се надявал някак си, чак зад завес ...
1.1K 2

Камъчето

Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по среда ...
1.8K 1 2

Силата на майката

Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...
1.5K 2

Пеперудена целувка

Животът ми се промени по такъв начин, че просто …. Но нека започна отначало. Нещата започнаха така:
– Живота е гаден, разбираш ли? Г-А-Д-Е-Н. Да ти го спелувам ли и на английски? F-U…
– Няма нужда, няма нужда. Разбрах твоя живот е гадеееен. – той се засмя.
– Да. И не мога повече така. Ще приключа с ...
1.9K 2 4

Шоколадовото момиче

Стоеше изправена и бачкаше на рецепцията от няколко часа. Единственият плюс днес беше, че температурата вътре бе нормална. Имаше чувството, че ако види още един клиент с неговите претенции особено чужденец щеше да запищи. И той се появи. Веднага правеше впечатление. Дизайнерска риза, дизайнерски пан ...
1.4K 3 4

Рачел* - Пета част.

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три ...
896 5 11

Туризъм по български

Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.
-И всичко това е за ...
1.2K 2 8

Всеки цвят който харесваш (Барет на хълма)

"Индианското небе кърви във огън,над нас...грешните на хълма".
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
1.8K 4 3

Сирените звучат

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въ ...
973

Герой

Най-сетне сухата студ си отиде и зимата разпери мека, снежна пелена върху старите селски къщи. Кучето на двора се радваше на снега като малко дете. Скачаше в натрупалите се снежни преспи и лаеше възторжено по снежинките, които танцуваха във въздуха.
Зад малкия прозорец на кухнята, баба Мара усмихнат ...
1.2K 5

Двойствен морал

Прошката не е панацея нито – манна небесна, но някои гладни (духовно) хора много държат на нея... най-вече те да я получат, но не и те да я дадат!
978

Здравец - ч.2

Погледнах старицата с неразбиращ поглед, недоумявах...
– Вземи, вземи миче! Здравец е, засей си го! За здраве!
Успях да кажа само едно,
– Благодаря... ама... защо? ...и тя слезе.! Вратите направиха “ пшътъ... пшътъ“ ,като въздишка от нашите глупости и автобуса - тръгна !
Само гласът на майката с дец ...
1K 3 8

Спасовден

- Ей, наборе, добра среща!
- Дал ти бог добро наборе!
- Дека си тръгнал?
- Мани, мани, наборе… До докторо съм тръгнал. За жената да питам, че има уплах. Вчера косихме Дългата ливада. А там много смокове има. И един да вземе да я уплаши толкова много, че езика си глътнала. Вика ми „ Мъжо тоя смок беш ...
1.6K 1 2

Другата майка

Момчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни ...
1.6K 1 2

Силата на сърцето

Когато бях малка рисувах сърца и ги оцветявах в розово и червено. В часовете по биология разбрах, че сърцето е кух мускулест орган... Но съвсем скоро след 18 си рожден открих силата му. Осъзнах, че именно то контролира цялото ни същество. Когато човек е на път да се откаже от мечтите си, сърцето му ...
1.5K 1 1

Тайното хоби на г-жа Зара

Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени ...
1.2K 1 1

Зад иконата

Ако стените имаха памет, тази църква трябваше да е кръстена на нас. Щеше да бъде нещо като: „Света Грешка Повторичица” или „Свети Влюбени Непостоянни”.
Тази църква ни е виждала в ситуации, в които никоя църква не трябва да вижда двама души. Като когато прекъснахме сватбата на братовчедка ти, защото ...
1.2K 1 2

Глобално решаване на проблеми

Борко, който беше кмет на … абе има ли значение къде, беше на зор! Това да си кмет, не е шега работа, размърда за гимнастика левия фланг на мозъчните клетки и премина към по-дълбок размисъл. „Ей го, седя аз тук, мисля от сутрин до вечер как да угодя на подопечното ми население, а те все мрънкат! Не ...
920 3

Сага за езикът на пророка, село Мечибран и гайка

-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.
Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато .. ...
960