Проза и разкази от съвременни български писатели
Кратка история на поезията
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
Кърпени чорапи
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...
Слушател на истории
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
С храна си живял - 18.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...
Дъх
С храна си живял - 17.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...
Ще ти мине
18+ Възмездието 18+
За хората и крушите
С храна си живял - 16.
Под земята нямаше ден и нощ. Обаче, светлините се меняха. По някое време наставаше полумрак, след 8 часа лампите засияваха. Енергия имаше предостатъчно. Военната база е била снабдена с мощни комплекси за добиване на ток от подземната река, минаваща покрай дебелите стени. Имаше оцелели техници, и ...
18+ Адвокат-поетесата
Призраци
Тракийска душа - 4
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
Градът на каменните души
ГРАДЪТ НА КАМЕННИТЕ ДУШИ
- Бабо, какви са тези грозни ...
По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXIV,XXXV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
Петък следобед
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...
18+ Забранена си ми (10)
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...
Да се здрависаш с Бог!
Дорде е българско
Греховете на бащите
Алвин и Малвин - разходка в гората
Миризливката (или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
Ти ли си?
Прозрение (19)
2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
5. Вълшебствата ни привл ...
С храна си живял - 15.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
Има ли си предистория и тя?
Силата на съзнанието като прочистване
Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
П ...
Подарък
Предупреждение
на Скуката,
дебне
Смъртта.
Взех те на „автостоп”
Не, че някога съм вземал,
но СЕГА СЕ СПИРАМ...
Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...
Присъствие в отсъствието
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
Любовта, която убива, любовта, която спасява
С храна си живял - 14.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...
Александър
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...
Махленска история: Откраднатата чаша
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...
С храна си живял - 13.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...