2 898 резултата
350. Светлината дава живота, а мракът дава причината за него.
351. Ако някой заяви, че няма нищо по-сладко от любовта, то най-вероятно този човек никога не е вкусвал компот. :)
352. Не вярвай сляпо...
Съмнявай се!
353. Лесно е да мечтаеш. Трудно е да прецениш. ...
  363 
Желанието да оправиш света е мегаломания.
Вярата, че можеш да го направиш е идиотизъм!
  605 

Не беше доволна! - Прозорецът все още беше силно замазан! Май прекали с разтворителя. Ще трябва да се сложи още малко топла вода и да се използва специална гъба, за да се изчисти добре. Така щеше да бъде и по-светло и да се вижда добре бора навън пред терасата ѝ. Само да успее да ги изрече тези ду ...
  645 
Без изобщо да преувеличавам, вчера беше най-щастливия ми ден от мнооооого време насам. Вчерашната сутрин беше най-красивото нещо в живота ми, поне за което в момента се сещам. Натрупалия сняг по дърветата, храстите, жиците, пейките. Светлината на изгряващото слънце отзад, ама неразцъфнала още светли ...
  898 
Любовта е едно от най-несъизмеримите чувства.
  520 
Така наречените "обикновени хора" се делят на два вида: супервайзъри и супер работещи. Има и една необикновена категория хора, които са изключението от правилото, а именно мъдреците – "зрителите". Те нито са господари, нито пък са роби:
нито живеят, за да работят, нито пък работят, за да живеят...
  572 
Цареше оживление, учебните коли на различни инструкторски фирми се бяха наредили в готовност за практическия изпит по шофиране. Изпитващия от ДАИ се качи в първата кола, огледа изпитателно жената зад волана, която нагласяваше седалката си, огледалата и колана. Поиска й ваучера с номера да вкара барк ...
  961 
Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали ...
  699 
Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана ...
  628 
По стъпките сега вървя, запазени по времето
когато бяхме с теб омагьосани от любовта.
С всяка стъпка нахлуват спомени в моята душа.
Спомена за морето.Тя беше нашата приятелка.
При нея винаги се чуствахме добре. ...
  574 
Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото неб ...
  957 
По коридорите на дома за хора с увреждания се разнесоха гласове, имаше едно особено раздвижване, чукане по вратите и призиви да си ги отварят. Даннннн – вратата се отвори с едно гръмко ДОБРО УТРО.
– Господи, сигурно има пожар или е станало нещо – помисли си сънено тя, още стресната от внезапния „поз ...
  960 
345. Смъртта е просто част от един продължителен процес.
346. Всеки период от историята си има своя бич. Ако през средновековието това е чумата, а сто години преди нас е туберкулозата, то в наше време същинският бич е глупостта.
347. Разстоянието често създава погрешни впечатления.
348. Не бива да о ...
  437 
350. Ако краят е начало, началото край ли е?
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.
  370 
Един подаден залък, една единствена милувка, една усмивка и една проронена сълза, една искра и някой да я отрази, едно докосване на себе си, чрез другия, едно докосване на себе си, чрез себе си... Достатъчно е... Има ме... има ме във всеки и всичко.
  686 
Къде водиш детето, 11 ч. вечерта е? – попита медицинската сестра младия човек, който буташе инвалидната количка със седнало в нея момиче.
Ами на гости, – отговори усмихнато той.
Ама как така, по това време ли, тя трябва да си ляга – възмутено нареждаше тя, вървейки до него, опитвайки се да ги спре.
...
  744 
345. Съдбата не е творение на създателя, а творение на живеещия.
346. Любовта може би е всичко, но не всичко в този свят е любов.
347. Струва ли си да поставяш любовта на първо място в листата с мечтите си?
348. Янус е бог с две лица, но тези две лица дори не се доближават до броя на човешките такив ...
  348 
Когато се крия зад думи, се чувствам много по-силна, частично гола и свободна... но най-вече свободна.
  799 
Не помня устните ти, нито аромата ти.
Смътно си спомням ръцете ти, а гласът ти отдавна забравих.
Не помня чувството точно от твоите докосвания,
всичко плътско сетивата ми отдавна забравиха.
Но помня чувствата, ...
  820 
– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш? ...
  1057 
340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...
  370 
335. Понякога прекият път е всичко друго, но не и пряк.
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...
  522 
Мразя да съм права относно поведението на хората около мен. Сякаш са вид животни, за които знаеш, че при буря ще побегнат, при мирис на кръв ще се настървят. Стаден вид, който при взаимна изгода ще пази гърба на събрата си.
В ролята на единак ги наблюдавах, изучавах ги, забавлявайки се със зле прикр ...
  1063 
ВСИЧКО казано за Бог е антропоморфизъм! Каквото и да кажем за Него - ние всъщност говорим за себе си, за нашите мечти, надежди, страхове...
  593 
Аз просто рисувах със сребро, а картината се превърна в червена, магическа река, която се спусна по дланите ми и се изля между пръстите ми като водопад...
  730 
Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...
  515 
Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...
  597 
Сигурно съм лош христианин – толкова народ се натиска да ми удря шамар, а все не мога да реша пред кого да подложа втората си буза.
  645 
Всеки един от нас е пълен до пръсване с куп истории. Кои забавни, кои не чак толкоз. И през цялото време, в този живот ние просто търсим подходящият човек или хора, на които да ги разкажем, докато сами изграждаме други, за които ще искаме да говорим по-късно, с друг човек или други хора. Кои близки, ...
  903 
Не знаеш накъде те води всичко.
Искаш щастие, искаш да се почувстваш така, както винаги си копняла. Щастлива, обичана, закриляна..
Не те интересува накъде ще попаднеш.
Това не го мислиш, мислиш кога ще усетиш следващата прегръдка, която ще ти спре дъха, ще ти спре функцията да мислиш. Ще спре всичко ...
  869 
- Искам един ден да стана заможен и богат - каза ми Тревър.
- Успех, приятелю, ще се радвам за теб - отвърнах.
- Ами ти?
Аз ли? Не знам.
Всъщност, един час повече прекаран с нея е достатъчен.
  561 
"In the moment I saw her walking out that room, a flash of memories hit me with an amazing force. The world is cruel. Back in the days we were happy. We were waking with a smile next to one another. We laughed and cried together and now ... now I realized she wasn't the person I once knew, and our p ...
  2089 
328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...
  408 
Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли ...
  687 
321. Светкавицата, за разлика от маската, пада бързо.
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...
  531 
Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...
  606 
Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...
  618 
Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...
  754 
Ако някой ден нещо ме погуби, то това ще бъде любовта.
  573 
Не вършиш добро на бедния, като му даваш риба.
По-добре го научи сам да я лови. Но ако подари
уловената от него риба, той вече няма да е беден.
Щедростта и милосърдието са прерогативи на
богатите, но на богатите духом. ...
  666 
Предложения
: ??:??