4 178 резултата
Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...
1248
1
1
Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...
754
3
10
Всяка война започва с дипломатически кадрил.
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ...
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ...
775
8
31
Нещо като...начало?
Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.
Не иска ...
Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.
Не иска ...
930
2
Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...
645
1
2
НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...
607
За хората, срещите и разделите
"Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала... Научих се да прегръщам живота, да живея със стра ...
"Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала... Научих се да прегръщам живота, да живея със стра ...
606
3
Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...
686
2
Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...
759
2
3
Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...
- Как се нарича човек, който ...
724
6
След като затвори телефонната слушалка, началникът на батальона се усмихна и си помисли: „Какъв прекрасен ден!” Тази утрин отново „райските двери” се отвориха за него. Кака Цеци (както целия личен състав я наричаше), неговата съпруга бе позволила да потъне в любовна забрава. Това се случваше, рядко, ...
1162
1
6
Генерал Злати Златев беше отличен командир. През годините на своята кариера непрестанно покоряваше върхове и след завършването на Генералската академия в Москва, нямаше какво да му попречи да осъществи мечтата си. Щом получи поста Началник на Генералния щаб на Българската армия всички мислеха, че ще ...
616
4
Пролог
Имаше една държава – България, а в нея, една планина Родопите. Казваха, че там са събрани десетки култури. Казваха, че там има нещо магично. Не, нещо, всичко там беше магично. Имаше един параклис, но в него нямаше нищо християнско, нямаше икони, но пламъка му не спираше да гори. Хората палеха ...
Имаше една държава – България, а в нея, една планина Родопите. Казваха, че там са събрани десетки култури. Казваха, че там има нещо магично. Не, нещо, всичко там беше магично. Имаше един параклис, но в него нямаше нищо християнско, нямаше икони, но пламъка му не спираше да гори. Хората палеха ...
2451
3
1
***
Трудно се разбираха дълбочината на чувствата у една жена, силата на сърцето и, но и силата на нейната воля. Трудно, защото дълбочината на женската същност се родееше с буйното каменисто корито на дива планинска река, чиито пенливи води се успокояваха, чак когато навлизаха в разклоненията си и на ...
Трудно се разбираха дълбочината на чувствата у една жена, силата на сърцето и, но и силата на нейната воля. Трудно, защото дълбочината на женската същност се родееше с буйното каменисто корито на дива планинска река, чиито пенливи води се успокояваха, чак когато навлизаха в разклоненията си и на ...
794
9
21
След декемврийските студове всички бяха сигурни, че зимата ще бъде дълга и мразовита. Напук на това февруари се оказа необикновено топъл с няколко температурни рекорда. Единият бе в Кранево: на 17 февруари + 26 °C. Хората захвърлиха зимните дрехи убедени, че няма да им потрябват повече тази година. ...
626
2
Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...
727
2
6
Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим т ...
579
В ранната неделна утрин, подредени в “индианска нишка” вървяха четиримата по тясната горска пътека. Нямаше и помен от скорошния сняг, но беше разкаляно и често някой се подхлъзваше - загубил равновесие. Иван даже падна веднъж. Изкаля ръцете и дънките си и изпсува, за да изпусне парата.
- Чобанов, до ...
- Чобанов, до ...
750
2
Новият ден прегръщаше хоризонта и галеше морската шир с първите лъчи на слънцето. На верандата под голямата смокиня трима души мъчително преглъщаха безумната история, която Алекс разказваше.
Той се обърна към Иван, а в погледа му вилнееше такъв ураган, че човекът направо се стъписа.
- Това се случи ...
Той се обърна към Иван, а в погледа му вилнееше такъв ураган, че човекът направо се стъписа.
- Това се случи ...
665
За няколко дни природата си направи поредната шега. От юг подухна белия вятър, слънцето се събуди и набързо захапа натрупалия сняг. Два дена бяха нужни за да приключи това угощение и преспите да останат бегъл спомен.
След като свързочният батальон се върна от занятие, живота в поделението продължи н ...
След като свързочният батальон се върна от занятие, живота в поделението продължи н ...
771
1
4
Втора глава,
част първа
"Измити в невярност"
Утрото настъпи. Първите лъчи на слънцето се показаха през дърветата, огрявайки целият град.
Днешният ден бе специален. Градът щеше да пирува. Това бе така нареченият „Ден на блажените”, но не защото бяха такива. Всъщност, на този ден се разбираше чия душа ...
част първа
"Измити в невярност"
Утрото настъпи. Първите лъчи на слънцето се показаха през дърветата, огрявайки целият град.
Днешният ден бе специален. Градът щеше да пирува. Това бе така нареченият „Ден на блажените”, но не защото бяха такива. Всъщност, на този ден се разбираше чия душа ...
648
ОБИЧАМ ТЕ ОТПРЕДИ МИЛИОН ГОДИНИ
Безумният ми летеж из времето и пространството ме умори. До смърт! Летя из безкрайния космос милиони човешки живота…
Родих се на чудовищно далечно разстояние – в друго време и пространство. Там, където започваха първите секунди след Сътворението…
Огнена лава заливаше ...
Безумният ми летеж из времето и пространството ме умори. До смърт! Летя из безкрайния космос милиони човешки живота…
Родих се на чудовищно далечно разстояние – в друго време и пространство. Там, където започваха първите секунди след Сътворението…
Огнена лава заливаше ...
646
2
2
Двамата войника, които не заминаха на занятието, се въртяха през целия ден около верижния динозавър, но най-накрая надвечер успяха да го подкарат и приберат в гаража. Измиха се и отидоха на вечеря. В поделението бяха останали не повече от двайсетина войника, които осигуряваха караула. След вечерната ...
874
7
Джипът най-после спря. Войниците се взираха в мрака, но освен някакви силуети на сгради нищо друго не различаваха. Фаровете осветиха портала на военен обект и караулния войник на пост. Той се приближи към автомобила и размени няколко думи с началника. След няколко минути бариерата се вдигна и команд ...
684
2
7
- 2 -
Точно в 4.07 часа прозвуча сирената за тревога.
- По машините, бегом марш! - гърмеше гласът на Балерината.
Войниците скачаха от леглата за секунди, машинално се обличаха, грабваха автомати и противогази, след това бегом напускаха спалното помещение. Тишината на студената януарска утрин изчезна ...
Точно в 4.07 часа прозвуча сирената за тревога.
- По машините, бегом марш! - гърмеше гласът на Балерината.
Войниците скачаха от леглата за секунди, машинално се обличаха, грабваха автомати и противогази, след това бегом напускаха спалното помещение. Тишината на студената януарска утрин изчезна ...
585
2
4
Появиха се първите признаци на недоимък в крепостта.
Населението и многобройния турски гарнизон беше в остър недостиг на храна!
"Великодушието е признак на сила!" - този цитат от мисъл на Гай Юлий Цезар, беше жест от страна на българските обсадни части, които пропуснаха в Одрин по ж.п. линията някол ...
Населението и многобройния турски гарнизон беше в остър недостиг на храна!
"Великодушието е признак на сила!" - този цитат от мисъл на Гай Юлий Цезар, беше жест от страна на българските обсадни части, които пропуснаха в Одрин по ж.п. линията някол ...
727
10
34
- 1 -
> Алчността и щастието никога не са се срещали. Не е чудно, че те не се познават.
> Бенджамин Франклин
Всички лица, събития и факти са истински, защото са измислени от мен.
Зимата най-после напомни за себе си. Силният североизточен вятър пронизваше телата на войниците и набиваше с ледени снежи ...
> Алчността и щастието никога не са се срещали. Не е чудно, че те не се познават.
> Бенджамин Франклин
Всички лица, събития и факти са истински, защото са измислени от мен.
Зимата най-после напомни за себе си. Силният североизточен вятър пронизваше телата на войниците и набиваше с ледени снежи ...
1135
2
7
Глава 16
По-късно Димитър бе направил умопомрачителна прическа на главата ми, подходяща за бал – сложна плетеница от кичури, фонтанчета от коса, малки плитки и всичко това прибрано назад от лицето ми в красив кок. Той имаше в стаята си доста стилистични материали, фиби, гел, спрей за коса и даже нещ ...
По-късно Димитър бе направил умопомрачителна прическа на главата ми, подходяща за бал – сложна плетеница от кичури, фонтанчета от коса, малки плитки и всичко това прибрано назад от лицето ми в красив кок. Той имаше в стаята си доста стилистични материали, фиби, гел, спрей за коса и даже нещ ...
685
2
4
Свитата на Престолонаследникът
Магия без любов е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА ...
Магия без любов е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА ...
899
6
10
Първа глава,
Втора част
- Сигурен ли си, че това е мястото? – сприхаво рече Аерис на Карен като запаса меча на кръста си.
Той беше от онези типове, на които животът им бе преминал в преследвания и убийства; от онези, които не се интересуваха кой стои на среща им. Не признаваше статуса на този, който ...
Втора част
- Сигурен ли си, че това е мястото? – сприхаво рече Аерис на Карен като запаса меча на кръста си.
Той беше от онези типове, на които животът им бе преминал в преследвания и убийства; от онези, които не се интересуваха кой стои на среща им. Не признаваше статуса на този, който ...
682
1
2
Свитата на Престолонаследникът
Магия без любов е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА ...
Магия без любов е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА ...
681
6
9
Отвисоко се види надалеко. А пък когато е мръкнало и навред около тебе гори, чини тн се, че е чак докрай света. И дорде ти стига погледът – пожарища, пожарища. Ех, погина хубавата ни България. Още веднъж. Само дето тоя път ние сами си я подпалихме. Ще може ли отново да възкръсне от пепелта? Ще ни пр ...
923
Полковият свещеник отец Климент спомена поименно и тези, които носеха името Николай, Никола, Кольо и техните производни.
Службата свърши и командира събра щаба си.
Полковник Златарев беше от знатен възрожденски род и държеше на традициите и
почиташе войнската чест.
Той беше роден в град Охрид и като ...
Службата свърши и командира събра щаба си.
Полковник Златарев беше от знатен възрожденски род и държеше на традициите и
почиташе войнската чест.
Той беше роден в град Охрид и като ...
651
7
17
В главата ми като виелици се въртяха неспокойни мисли, докато заедно с баба скубехме плевелите около ягодите. Дядо, майка и татко пръскаха овошките в другата градина и им бях благодарен, че не са около мен. Баба беше добродушна жена, можех да споделя с нея всичко и тя щеше да ме изслуша, но незнаех ...
1448
3
12
Глава 15
Къщата на семейство Симеонови в квартал Бояна не беше никаква къща, а великолепно имение с огромен двор, който даже си имаше път за коли. Входната врата, водеща към двора, естествено бе от ковано желязо и имаше охранителни камери, заснемащи всеки, който би се навъртал около входа. Таксито в ...
Къщата на семейство Симеонови в квартал Бояна не беше никаква къща, а великолепно имение с огромен двор, който даже си имаше път за коли. Входната врата, водеща към двора, естествено бе от ковано желязо и имаше охранителни камери, заснемащи всеки, който би се навъртал около входа. Таксито в ...
699
2
4
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДЕСЕТА ГЛАВА ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДЕСЕТА ГЛАВА ...
731
9
11
- Какво да ти кажа… саените не сме от на добрите и мили същества. Честно казано, ние бихме били последните, с които чуждоземци ще се свържат. Толкова сме покварени… - каза Кейран иронично, палейки лулата си.
Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката ...
Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката ...
525
Глава 21
Когато отворих очи, напускайки видението, Виктория тъкмо казваше нещо. Беше прекъсната от рязкото ми поемане на дъх, когато мисълта за леля ми и за плановете на Лидера изпълни съзнанието ми. Измести с трясък всичко от там. Виктория млъкна в средата на изречението си.
-Видение? – попита ме т ...
Когато отворих очи, напускайки видението, Виктория тъкмо казваше нещо. Беше прекъсната от рязкото ми поемане на дъх, когато мисълта за леля ми и за плановете на Лидера изпълни съзнанието ми. Измести с трясък всичко от там. Виктория млъкна в средата на изречението си.
-Видение? – попита ме т ...
571
1
2
Бля, бля, бля общи приказки, не можах да го дочета. Повръща ми се от автора и неговите многознайни претенции. Разтяга локуми, та се къса. И какво толкоз важно сподели? Всеизвестни клюки и политикански разсъждения. Уау, как ме грабна целия, през кръста. Въх, какъв акъл, ум да ти зайде. А не може два ...
631
1
Глава 14
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" ...
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" ...
673
3
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
