4 268 резултата
***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...
  963  12 
Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ...
  1533 
Част 6 Завръзката
На следващият ден, рано сутринта каменната врата зад камината се отвори и баба Анка излезе с куп изписани листа. Остави ги на масата и отиде в кухнята като си взе от цигарите на Доротея. Запали и се загледа през прозореца, слънцето изгряваше и хвърляше ленива сянка върху вековните ...
  1796 
Глава VI
Гледаше втренчено тавана- много дълго време. Беше вдигнал ръце нагоре и движеше пръсти така, сякаш мислено рисуваше нещо по него. А мислите му за момента нямаха ясни очертания. Постоя така известно време. После стана и отиде до прозореца. Имаше слънце. Градът се беше събудил- свирещи коли, ...
  1225 
Част 5 Пари и вещици
Вече измина месец от Еньовден, а работата около параклиса не секваше. В осем и половина сутринта Доротея едвам успя да измие калта и потта от преследване на диви юди в планината. Така не я държаха краката, че седна и остави водата да се стича по нея като се напръска с душгел без ...
  1652 
01,00 – 02,00 часа
В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.
- Тъкмо щях да те зарадвам…
Натам е ясно – експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива – премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Мит ...
  447 
00,00 – 01,00 часа
В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…
П ...
  582 
Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене. С широко отворени, невижд ...
  1381 
23,00 – 24,00 часа
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ...
  539 
Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ...
  1337 
Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...
  996 
22,00 – 23,00 часа
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ...
  563 
Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ...
  1188 
Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозра ...
  1242 
22,00 – 23,00 часа
Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…
И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:
- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върх ...
  576 
21,00 – 22,00 часа
Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.
Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:
- Експертите работят ...
  652 
– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...
  1138 
***
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...
  867  11 
На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беш ...
  1333 
От "Това е повече от любовта"
Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше ...
  796 
20,00 – 21,00 часа
Апартаментът не е голям – две стаи, едната хол, другата явно спалня. Поканват ме в хола, слагат отпреде ми чашки за кафе – изрисувани, шарени. Откровен кич – както и цялата обстановка. Голяма секция с три реда книги с красиви обложки. Останалото – класика: врати за гардероб, за ба ...
  468 
Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепкав вкус в устата си. Понечи да се изправи, но тялото му отказа. Ушите ...
  1202 
Саманта се запъти към спирката, където щеше да се качи на автобуса към вкъщи. Чакаше този ден от няколко седмици. Щеше да се прибере в родния си град и от там да се запъти заедно с трите си най-добри приятелки към прекрасен планински курорт, за да прекара една невероятно седмица в каране на ски, спа ...
  611 
Глава IV
- Мите, краят на ваканцията май ти хареса, а?- попита го майка му докато слизаха по пътечката за паркинга.
- Да, мамо! Това е най-интересното място на което сме били и- въздъхна детето- благодаря, че ме доведе тук. Иии много яка пещера- и страшна, и тайна- с бясна река, ама много яка!
- Сам ...
  1106 
От сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на множеството развеселени приятели и роднини; подписът, осъществен пред професи ...
  2341 
19,15 – 20,00 часа
Оглеждам се. Само тримата сме в коридора. В апартамента е тихо. Дори глухо звучащият глас на Василев не се разбира и може да се приеме за лек фон…
- Какво?
Здравчев ме поглежда триумфално…
- Жена ми миналия месец имаше рожден ден. И ти се смя на усилията ми да намеря оригинален по ...
  608 
18,30 – 19,15 часа
Оглеждам Ангелов. Боже, не може човек да е чак такова карикатурно подобие… Сещам се за старите „Стършел“-и. Имаше такъв вестник. Ние го разглеждахме заради многото рисунки. Даже у дома в мазето се пазят една или две годишнини. Взех ги от някогашните „Вторични суровини“. Вуйчо ми б ...
  584 
Навън се спускаше мъгла. В спа центърът миришеше на минерална вода. Имаше само двойка възрастни на шезлонгите, а тримата шкембести мъже сега приближаваха към басейна. Наредените в съзвездие лампички на тавана се отразяваха във водата. Светлосенките от стените плуваха на повърхността, а в средата на ...
  587  14 
17,30 – 18,30 часа
- Разкажете за фаталния петък…
- 23 август… Наистина, фатален ден. Трябваше да се отбия у дома – имахме важен разговор, баща ми искаше един съвет. Но не можах. Извикаха ни при началника, заповядаха в събота да сме в столицата. Докато обсъждахме задачата, докато разпределяхме кой к ...
  518 
Глава III
Цигарата изгаряше бавно в пепелника. Не му правеше впечатление особено. Сякаш се опитваше да разчете мислите на дима, да издири началото на следите му. Или поне така изглеждаше отстрани- седнал и разпуснал се на стола. Но погледът- жив и див, и бистър. Нищо не пропускаше. Може би заради не ...
  1151 
16,30 – 17,30 часа
Апартаментът е на шестия етаж. Вратата е запечатана и Христосков къса листчетата, после вади от джоба си връзка ключове. Отваря вратата, пресяга се, светва и ни кани. Оглеждам се. Дълъг коридор, на буквата Г. Вляво закачалка, два шкафа. Вдясно две остъклени врати, отсреща една плъ ...
  576 
***
- Нали разбираш, че тя няма да издържи много и ако не направиш пълно сливане… - тук Висшата ауриста Мага замълча. Тя познаваше племенника си. Той беше твърд характер и понякога труден за разбиране. Не напразно Воините на Аурис му се подчиняваха – имаше неограничена сила и упоритост, а и беше от ...
  926 
В банята имаше място за точно четири дървени корита, разделени в собствени кабинки със заключващи се врати. Финиан влезе във всяка и огледа щателно абсолютно всичко, преди най-накрая да позволи на Елизабет да си избере една. Тя побърза да се шмугне в най-близката и да махне дрехите си. Почти се беше ...
  1032 
15,00 – 16,00 часа
Градът се смята за стар, но управлението е в нов квартал. Бели блокове, малки кооперации, на места оцелели къщи с дворове. И голям парк…
Виждам управлението срещу парка. Класическа служебна сграда – строена според изискванията преди половин век. Зелени площи, висок бордюр, асфалто ...
  465 
Вамперите измъкнаха Даника от мястото и. Извадиха я от къртичините…Потокът от нисши се издигна в поток от лъч и се разля, като прилив из необятните мержелеещи се под лютивата мараня полета. Живеещите в къртичините милиони нисши работеха на полята с фосфорни репи, с гъби или на най-страшното – сернит ...
  1034  10  19 
11,00 – 15,00 часа
Звънвам на вратата на комшийката. Давам й ключа, помолвам я пак да отдели малко време за котака. Тя си знае къде му е храната, как да почиства тоалетната му, помни, че водата се сменя…
Колата ме чака пред входа. Микробус с нормални номера и цвят, седемместен, удобен. Вътре са Здра ...
  652 
Елизабет не знаеше как, но още преди да се обърне, знаеше, че той е там. Може би беше височината, към която Чарлс бе насочил поглед, може би беше начинът, по който цялата настръхна, но изобщо не се изненада, когато видя мъжа от странноприемницата.
Богове, наистина беше огромен. Финиан едва му стигаш ...
  1016 
КРАЯТ НА ДЯДО ДОБРИ
Отново бе лято и отново дядо Добри поведе внука си Желяз при дивите пчели на Щъркеловата нива. Знаеше старият мъж, че получиш ли уплах от нещо, за да го превъзмогнеш, не трябва да се отказваш да го вършиш. Дори напротив, при първия удобен случай трябва пак да се захванеш с него.
...
  663 
10,00 – 11,00 часа
- Такаааа… - проточвам, когато стигам до края на папката…
Тримата насреща ми единодушно въздъхват. После Здравчев казва:
- Имам познато усещане – сядам върху бодлив храст…
Опитвам се да разведря обстановката: ...
  640 
Елизабет изскочи в задния двор и се насочи право към Финиан. Той беше с гръб към нея, но русият мъж я забеляза и така му подсказа, че нещо се приближава зад гърба му. Ако се съдеше по изражението му, когато се обърна и я видя, май щеше да се зарадва повече, ако бяха цяло ято мори. Лизи му се усмихна ...
  1137 
Предложения
: ??:??