6 657 резултата
*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Училището, в което работя, е на 30 км от града, но всъщност пътувам по 50 км в едната посока, защото превозвачът удължава разстоянието със специална екстра – посещаване на съседна дестинация. Човекът държи да ни запознае с аромата на селото, ка ...
  1819 
Голяма стъпка към греха, малки и тежки стъпки към изкуплението, поглеждам назад и виждам големи следи, полузаличени от вятъра и малки следи с голяма дълбочина. Продължавам да вървя, виждам хора с две лица, плитки и безцветни, вглеждам се в дълбочина и виждам дъги, преливащи се цветове, потоци и поля ...
  1120  10 
Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-солено ...
  398 
Червено
Като любимата ми рокля.
Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.
Като маковете, които ти нарисувах.
Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата. ...
  386 
Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
  781 
Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
  427 
J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
  946 
Константа.
Всичко, което съм искала някога се намира право пред очите ми. Е, с малко фосфени около образа, 'щото са затворени, нали... ама... виждам го.
Парестезия.
И сега как да си стана на краката, след като тялото ми отказва?
А вашите знаеха ли, че ще се родиш с такива бадемови очи или са те прав ...
  525 
POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...
  757 
Трябва ти кръвта на Аполон
Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърба й. От основата на врата чак до кръста - по цялото копринено протежение на гръбнака. Във въздуха се виеше ароматът на мед и канела от сладките, които преди малко беше извадила от фурната. Ейдриън можеше да се закълне, че, когато ...
  655 
Новоросийск е приятен, но доста елементарен като град. Улици, къщи, хора – ако си в Ростов или Симферопол, все тая е. Просто град…
Е, да де – има паметници, има интересни здания, паркове, даже цяла историческа местност. Каквито има и по другите градове. При това по-интересни.
А местността е прослову ...
  415 
О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
  877 
Животът е само подарък от Бога, но всеки подарък си има цена, тъй както всяка грешка носи тревога, събужда в човека инстинкт за беда. В свят като този на война и мир, на тежест и лекота, на жестокост и милосърдие, на възходи и падения, оцеляването е трудно, защото животът е просто една хубава грешка ...
  510 
„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ „Какво обичаш да правиш?“, „Какви хобита имаш?“ Нелеп опит да накараш малките деца да виждат света като „големите хора“.
Малките големи хора имат навика да правят, каквото харесват, а не каквото трябва. С малко побутване и стимули се научават да бъдат подред ...
  1037 
Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Доплувайте до брега. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самосп ...
  784 
За кого се молиш като се молиш?
За кого чакаш, когато чакаш?
В какво вярваш? И вярваш ли изобщо?
Е точният въпрос.
Да обърнеш пясъчният часовник наобратно и да си простиш, ...
  499 
Или
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НА ЖЕНА
- Успокой се!
- Млъкни! (все едно ѝ казваш да изсипе словесната си канонада за цял месец)
- Чакам те след 5 минути (женските 5 минути са най-разтегливото понятие) ...
  815  32 
Барман, една голяма бира...
Неми погледи. Огледална стена. Привидна разсеяност. И се питам... кога се превърнахме в двама напълно непознати, от познати все пак с някаква история...
Плачещи акации. Увехнали пролетни липи. Листопад от тишина...
Аз закусвам със захарни пръчици. Обядвам препечени какаов ...
  674 
Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
  631 
Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...
  820 
Седях в тъмнината на стаята, гледайки образа му на екрана на телевизора, и плачех. Просто образът му сложен на пауза. Завинаги на 21г. Откакто го видях за първи път преди близо десет години, винаги е така. Този образ и тази песен... Толкова... негова. Сякаш не е писана за някой друг трийсет години п ...
  624 
Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
  342 
Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...
  856 
Две уточнения. Към редактора - големите букви в заглавието са необходими като изразно средство. Моля, запазете ги...
Към читателите - достатъчно силни ли сме, за да имаме АЗ?
Клипче в интернет. Захванатият с белезници върху пейка в полицейския участък убиец от Казан крещи: „Аз осъзнах, че съм бог не ...
  432 
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
  682 
Смърди на лук и дома ми усмърдява,
очите здраво подлютява.
Миризмата носа ми не оставя,
а дъха ми аз не трая.
Вдишвам , ама кората на лука ...
  579 
Та споменахме за български и арменски коняк. Макар истински коняк да се получава само в региона около град Коняк, всякакви питиета ги наричат така. Даже се стига до богохулство – назовават коняк всякакви брендита. Та дори царевични производства…
Имам една бивша ученичка, замина да работи във Франция ...
  535  13 
И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...
  689 
Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...
  753 
Леонард Ойлер (1707 - 1783) е най-големият гений на човечеството за всички времена. Роден е в Базел - Швейцария и умира в Санкт Петербург - Русия на 76 годишна възраст. Последните 17 години от живота си прекарва в пълна слепота, причинена му от катаракт, но още на 28 годишна възраст ослепява с дясно ...
  526 
Всичко е риск печели, риск губи.
Не знаеш каква изненада ще ти поднесе живота. Дали можеш да оцелееш ?
Щом си жив и здрав, няма начин да паднеш.
Неволята учи. Ще ти помогне да се изправиш.
  501 
Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при зв ...
  911  16 
Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
  678 
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
  565 
Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като шепот на танцуващи дървета, ...
  787 
Образите се преплитат в мен. Бадемовите мъгли целуват нежно розовата зора. Ражда се онзи нюанс на залеза...
Пия чай от виолетки. Лешникови са лъчите на слънцето. Изгорели. От ароматните пръчици.
Разбрах, да. Ти си онзи, който никога не дава отговори. Само задава въпросите. Така ти харесва. Чаршафите ...
  1119 
Looking up in the sky trying to hold on all my tears falling down when the dark blue sky awakens for a burning shine.
It's all therein, every star reminding me of your eyes,
And
me realising how long has gone since my heart has been about to а beam of light ,
Rain or shine ...
  1322 
Глава 7, част 1
Не реагираш нормално...
Ейдриан повдигна брадичката ѝ с пръст, за да погледне тези невъобразимо-сини очи и каза:
- Изпий си чая и после ще те закарам вкъщи! - Фийби кимна и отстъпи назад.
В колата двамата не говореха. Мъжът я придружи до вратата и я изчака да влезе, за да се увери, ч ...
  662 
Ситен дъждец отново прокапа днес.
Топъл вятър, гали лицето ти. Помага ти да махнеш разочарованието причинени от любовта.
Дори и за кратко, дава ти повод да се усмихнеш. Подава ти ръка, за да продължиш да се бориш. Да спреш да се лутаеш в твойте мисловни дупки, че си голямата издънка в живота.
Няма и ...
  596 
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
  661 
Предложения
: ??:??