Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Този път няма да ти се размине 6

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 2

Чичо Страхил

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...

exuded

Проза » Разкази

1.4K 2 7

Коледният пътепис, който ти обещах - 4

25 декември
Този ден нещо ми се губи. Дали не ходихме пак на разходка из острова? Само че в другата посока. По пътечките, по които тичат Г-н и Г-жа ...сон. Стигнахме до други езера. Минахме през други гори. Срещахме разхождащи се семейства с деца...
26 декември
Г-н и Г-жа ...сон не бяха на работа, а ...

670301

Проза » Други

1K 1

Бъдни вечер

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...

Eipril

Проза » Разкази

2.7K 6 24

Сестра Лора

Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...

vmanasy

Проза » Разкази, Хумористична

1.2K

На татко

Времето и вятърът нищо не оставят след себе си. Само спомени. Повечето от тях те карат душата ти да страда. Стоиш и гледаш старата си бащина къща, която е събрала спомени от четири поколения и много паяжини .. Децата, които се родиха в нея, излетяха като птици да търсят нови хоризонти. Старите, един ...

tedi

Проза » Други

1.9K 2

Приоритети

- Искам един ден да стана заможен и богат - каза ми Тревър.
- Успех, приятелю, ще се радвам за теб - отвърнах.
- Ами ти?
Аз ли? Не знам.
Всъщност, един час повече прекаран с нея е достатъчен.

stefanoV_

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Три шишета в машината на времето - 6.

19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...

генек

Проза » Повести и романи

1.1K 1

"Не ме съдете" 27

Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

1.8K 4 3

Присъствието в отсъствието ѝ

Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но вин ...

snow__queen

Проза

1.3K 1 1

Оттук до залеза

– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 6 6

Руска рулетка

Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...

nadia.nanito

Проза » Други

1.1K 3 1

Снежният човек

Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.7K 3 13

Три шишета в машината на времето - 5.

ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...

генек

Проза » Повести и романи

1.7K 1 4

Късметлията

Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...

Igby

Проза » Разкази

1.1K

Аре стига, бе! - 16

Аре стига, бе! - 16
Както и да е!
Бъркам в портмонето и изваждам банкноти.
– Маме, – поглежда ме Диана. – Не пътувахме дълго... не са ли много петдесет кинта?
Не отговарям, вадя петдесетарка и тръгвам да му я подавам. ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

2.6K 1 4

Три шишета в машината на времето - 4.

ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...

генек

Проза » Повести и романи

1.2K 3 4

Поетико-прозаично

Мълчанието внушава по-голямо уважение от обяснението.
Уверените в себе си хора не се оправдават.
Ерик-Еманюел Шмит
Наричат ме мълчалив. С ироничен тон. Сардонични погледи блъскат с юмруци стените на моите възгледи. Отровни езици изплитат злокобни мрежи от гнусни лъжи. Къде ти тук място за трепет, ме ...

thedac

Проза » Други

983 1 3

Самотата e мъртва, да живее Самотата!

Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...

ParvaNova

Проза » Други

1.4K 5 12

СПОМЕН ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...

slaveja123

Проза » Разкази

2.9K 3 5

Заекът късметлия

Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейств ...

parvanski

Проза » Разкази

1.5K 1

ЖИВОТ В СКАЛАТА

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...

gold

Проза

985

Софийски потайности в малката уличка

Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази

1.8K 1 3

Три шишета в машината на времето - 3.

IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, н ...

генек

Проза » Повести и романи

1.3K 1 6

Жабока

Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...

robertratman

Проза » Разкази

1.5K

Paths apart 🇬🇧

"In the moment I saw her walking out that room, a flash of memories hit me with an amazing force. The world is cruel. Back in the days we were happy. We were waking with a smile next to one another. We laughed and cried together and now ... now I realized she wasn't the person I once knew, and our p ...

JaneEm

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

3.6K 2

Момичето и морето

Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радио ...

slaveja123

Проза » Разкази

1.4K 1 3

Днес ще мълча

Мълчи ми се...
И същевременно много ми се говори.
Преди години, излизайки от входа на блока, почти се сблъсках с три тийнейджърки. Беше рано сутринта, на 1-ви Ноември. Бяха облечени в тъмни дрехи. Не знам дали сте забелязали, но и до ден днешен е много "модерно" младите да се обличат в черно. Казвам ...

Avis

Проза » Други

1.5K 2 8

Призрак от миналото

- Какво беше това? – попита Карълайн. Тя остави приборите си настрана и се ослуша.
- Кое? – обади се съпругът й от другия край на масата.
- Стори ми се, че чух автомобилни спирачки. Нали каза, че вилата е изолирана, Джак?
- Така е, скъпа. Тъкмо заради това се нарича „Гнезденцето”. Идеалното място за ...

Светлана_Видинска

Проза » Разкази

1.3K 6 3

Гробът на Димо - Детето

И ние от основи издигнахме и украсихме. Ех, не всичко, а само двореца. А и него не целия, но само тронната зала и църквата. За повече време нямаше. Хората напираха и искаха цар. Български цар. Пък от другата страна Петър и той далдисваше за корона. Стига е бил овчар, монах и какъв ли не нищ и смерд ...

khanas

Проза » Повести и романи

1.8K

Три шишета в машината на времето - 2.

V.
Кръчмарят ни чакаше.
На масата – да казвам ли, че беше под асмата, до чешмата, в коритото на която се плакнеше дамаджанка с вино?
Седнахме, сложи големите чинии със сармите. По три сарми във всяка съдина. Нормални селски сарми – по два юмрука всяка.
И глинена паница с кисело мляко. Лъжица в него ...

генек

Проза » Повести и романи

1.4K 1 4

Зърно от златна броеница

1 ноември Ден на народните будители
Епископът умираше.
А вън, зад стените на манастира, денят се раждаше слънчев и ведър сред птичи гласове. Първите лъчи докосваха върховете на дърветата и нито лист не трепваше, сякаш, за да не смути милувката на слънцето.
Старецът не виждаше това, но знаеше, че е т ...

Роби

Проза

1.1K 4 6

Знам

Не мога да бъда такава.
Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
З ...

nadia.nanito

Проза » Други

1.2K 1

Проста селянка

Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...

wola

Проза » Разкази

2.2K 3 4

Вечният огън

И така, ще започнем с малко предистория. Ще се запознаем с нашите главни героини, две прекрасни момичета – млади, красиви, много умни, с огромни сърца и изключително чувство за хумор. Тези две момичета се бяха сблъскали с много неприятности и предизвикателства за крехката си възраст. И двете обаче б ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

1.2K

Друго е да си известен

Разказ с неочакван край
На Маргарит Пиперков му се женеше, та две не видеше. Беше му дошло да дава обява във вестниците, обаче това щеше да наруши имиджа му и търсеше други начини да се докопа до някоя красавица. Да, Маргарит си търсеше красива жена. Не защото той беше такъв, ами просто така му идеш ...

latinka

Проза » Хумористична

1.3K 16

Коледният пътепис, който ти обещах - 3

Когато се върнахме от разходката, Г-н и Г-жа ...сон бяха облечени официално и се суетяха в кухнята, запасали престилки.
Това е една много важна отличителна черта от нас българите - тук и мъжът, и жената наравно участват в домакинската работа, особено ако са поканили и гости. А иначе ти знаеш типична ...

670301

Проза

820 1 1

Три шишета в машината на времето

Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво. ...

генек

Проза » Повести и романи

1.4K 7

Мъдрословия (38)

328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

891 1

Лепило и вълни (12)

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Този път няма да ти се размине 6

Чичо Страхил

Коледният пътепис, който ти обещах - 4

Бъдни вечер

Сестра Лора

На татко

Приоритети

Три шишета в машината на времето - 6.

"Не ме съдете" 27

Присъствието в отсъствието ѝ

Оттук до залеза

Руска рулетка

Снежният човек

Три шишета в машината на времето - 5.

Късметлията

Аре стига, бе! - 16

Три шишета в машината на времето - 4.

Поетико-прозаично

Самотата e мъртва, да живее Самотата!

СПОМЕН ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР

Заекът късметлия

ЖИВОТ В СКАЛАТА

Софийски потайности в малката уличка

Три шишета в машината на времето - 3.

Жабока

Paths apart 🇬🇧

Момичето и морето

Днес ще мълча

Призрак от миналото

Гробът на Димо - Детето

Три шишета в машината на времето - 2.

Зърно от златна броеница

Знам

Проста селянка

Вечният огън

Друго е да си известен

Коледният пътепис, който ти обещах - 3

Три шишета в машината на времето

Мъдрословия (38)

Лепило и вълни (12)

Опашка