Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Тъща ми Пенелопа

Тъща ми Пенелопа
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви се, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъста отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да спре порива на н ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-02-12T19:41:15+02:00 2.1K 2 22

Приятел

ПРИЯТЕЛ
Симеонов изключи мобилния си телефон, остави го пред себе си, опря лакти на бюрото и зарови пръсти в късата си руса коса. Беше сигурен, че кръвта е от животно, но от лабораторията казаха друго — нулева група, положителен резус-фактор. Егати случая!
В двадесет часа и седем минути дежурният по ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-12T17:49:45+02:00 1.4K 2 5

Моята приказка

Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-02-12T17:40:06+02:00 1.3K 1

Когато мразя всяко събуждане

Когато мразя всяко събуждане... и не мога да разтопя ледовете в очите. Ледове, заседнали там от десетилетия. Да обременяват всяко парче светлина. И не мога да разпозная ръцете си...вените си...чертите на лицето си...и всичко е заглушено ехо, огледала, които нямат обекти за отражение се пръскат от пр ...

Ralina13

Проза » Други

2017-02-12T17:32:53+02:00 1.1K 1 3

Щастието е право на избор!

Щастието е право на избор!
Мислиш, че ти си единственият човек на света, който има проблеми?..
Животът е един път, осеян с много препятствия! Всеки има своите трудни мигове, когато се чувства като на ръба на пропаст и щастливи моменти, когато иска да полети... Всяко бебе плаче, когато се роди. Всеки ...

ГлорияИлиева

Проза » Други

2017-02-12T10:13:56+02:00 734

Утайка

В момента нашата държава е като току-що разбъркано мътно турско кафе.
Цялата утайка се е качила горе и се мисли за каймак.

SabiZhurnalov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-02-12T09:56:17+02:00 1.3K 2

Влюбена в два Тихи океана

Днес ми се пише свободен текст. Тръшна ме жесток грип и се чувствам като черво. Въпреки това, прекрасното февруарско пълнолуние събуди вдъхновението ми.
Всъщност, като малка не харесвах сините очи.
Наблюдавайки ги, усещах Сибирски студ, сякаш са ме погнали две бели мечки и ято пингвини зад тях. Чувс ...

ЕлисаветаЕмилова

Проза

2017-02-11T21:59:12+02:00 1.3K 2

Сбогуване с любовта (без гласна буква "и")

Безсънна нощ ме мъчеше. Поредна вечер не можех да заспя...
Спомена за теб ме караше да полудявам. Бях твоя... Толкова твоя...
Ръцете се докосваха горещо... Сърцата пееха в едно цяло...
Телата копнееха да се слеят...
Бяхме една любов... Бяхме една мечта, едно съвършенство... Бяхме... ...

plama7

Проза » Разкази

2017-02-11T21:27:39+02:00 553

Весели пуканки с комерсиални и... Част 2

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 2
После всичко си започна - или не! По-скоро си продължи по старому.
Отново имах няколко сериозни скандало-критики от страна на моята семейна половинка… Темата бе, че заради филмовманиячв ...

rygit

Проза » Повести и романи

2017-02-11T21:26:22+02:00 1.5K

Страхът

Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...

teodoralindemann

Проза » Други

2017-02-11T17:56:37+02:00 2.7K 4 9

За началото в края

И така, откъде да започна?
Може би от несъгласието? Да, имаше някаква вътрешна съпротива у него, с която не можеше да се пребори. Или не искаше. Не беше съгласен с начина, по който се управляваше фирмата. Беше директор, имаше формална власт, хубава кола, секретарка и служебен телефон. И толкова: нищ ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-11T17:52:50+02:00 576 2

Избелели

Избелели
Билетите още стоят на бюрото. Щяхме да ходим на театър. Представлението беше на 20 май от 19 часа. Днес е 18 юни. Реших да си пренаредя стаята и случайно ги открих – затиснати под Достоевски. Без да се замислям смачках двете хартийки и ги пуснах в кошчето за боклук. В следващият момент вече ...

Titsy

Проза » Разкази

2017-02-11T17:30:50+02:00 1.4K 1 1

Ревнивият

Ревнивият
Да нямаш други богове освен Мене
Познава ли българският народ, който се определя като християнски, изискванията на християнския Бог? Тъй като това не са изисквания на един измислен бог, а на Твореца на Вселената, решил да се разкрие на творението Си по един уникален начин. Преди хиляди год ...

Stasi.1

Проза » Други

2017-02-11T17:29:12+02:00 628

Какво ни остава, освен да чувстваме?

Всичко се свежда до чувства!
Сучвало ли ви се е да опитате тортичка и да се пренесете в миналото? В детската градина преди повече от 17 години, когато сте седяли на онези малки червени столчета и сте похапвали от тази вкусна бисквитена торта с розов крем отгоре..мммм.. Или когато видите две момиченц ...

ГлорияИлиева

Проза

2017-02-11T17:15:57+02:00 491

"Имаш ли оправдание Българино..."

"Имаш ли оправдание Българино,
Че да имам и Аз"
Незнам дали сте забелязали?
Как пък се намериха толкова Светии и именни дни, да има за всеки ден?
Питам се, а сигурно и вие, ...

Anastasia1

Проза

2017-02-11T17:13:40+02:00 1K

Висяща жена

Висяща жена
Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-02-10T23:49:50+02:00 876 2 9

Може би живеем за моменти като този...

Последният ден е най-хубав.
Последната нощ е най-кратка.
Може би живеем за моменти като този.. Когато вървиш по улицата в родния си град и просто го обичаш, без да търсиш недостатъците му.
Когато се радваш на хубавия ден, на слънцето и се усмихваш на хората.. За моменти, когато правиш нещо хубаво за ...

Kalisi

Проза » Разкази, Еротична

2017-02-10T18:09:36+02:00 1.5K 2 4

Страхът

Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши ...

esenna

Проза » Разкази

2017-02-10T16:26:04+02:00 2.8K 1 9

Токата и фуга в Ла минор

ТОКАТА И ФУГА В ЛА МИНОР
Преди пет седмици дъщеря му го предупреди, че всеки вторник ще идва чистачка от два до пет. Казвала се Калина. Българка, като жена му Мила — майка и́, покойната му съпруга. Това му нарушаваше режима, но не каза нищо.
Отвори и́ тогава, запознаха се и излезе в градината.
Пак е ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-10T16:09:36+02:00 1.4K 1 5

Клетва

Щиляна вървеше по горната улица вече четиридесет години. Това ù костваше десет-петнадесет минути повече, но се беше зарекла, че никога повече няма да мине покрай къщата на убиеца на детето си! С годините и ставаше все по-трудно да изкачва баира, но нямаше да се откаже. Маргарита бе нейното цвете – к ...

MalinaLuna

Проза » Разкази

2017-02-10T16:07:33+02:00 990 1 1

Come baby to get some blues, Part four

IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете ус ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-10T13:13:48+02:00 575

Тя

Тук в сърцето ù живее Тя,
светлина и сила в нейната душа.
Преход към нейните несбъднати мечти,
но по пътя и отворени са хиляди врати.
В сърцето и живее Тя, ...

НинаСидерова

Проза

2017-02-09T20:58:31+02:00 717

Пловдивска импресия

Таксито ме закарва до стария град. Джумаята ме приема във своите обятия. По уличка калдъръмена се отправям към най - прекрасната и древна част на града. Усещам маршировката на заптиетата. Чувам изстрели. Балабановата къща потрепва с нейното величие. Загубвам се на Хисар капия. Църквата построена в н ...

monilia

Проза » Други

2017-02-09T20:55:50+02:00 706 1

Весели пуканки с комерсиални и... Част 1

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
УВОДЪТ
Завърших лесотехническия.
Нооо… ...

rygit

Проза » Повести и романи

2017-02-09T15:56:54+02:00 1.8K 1

Момчето от летището

Летището в Марсилия също е пълно с любовни истории ..
Чакам на опашката, където всички си свалят якетата и си вадят компютрите .. Поглеждам към входа, където току що едно синеоко момче ни прегледа паспортите и ми се усмихна пожелавайки "Бон воаяж". На два метра от него се прегръщат пред всички минув ...

Kalisi

Проза » Разкази

2017-02-09T14:07:35+02:00 1.1K 3

От страх (за конкурса)

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ам ...

diqna-liana

Проза » Разкази

2017-02-09T13:19:07+02:00 2K 3

Come baby, to get some blues, Part three

III.
- Come baby, to get some blues.
Фразата, изречена с топъл кадифен глас, го извади от унеса. Жената, която я изрече, бе попрехвърлила нежната студентска възраст, но това не омаловажаваше извивките на запазеното ѝ гъвкаво тяло. Днес той искаше да се забавлява.
Желаеше да забрави поне за малко втр ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-09T13:14:17+02:00 458

Тук

Никой не знае откъде сме дошли,
и никой не знае накъде отиваме.
Но всички искаме да останем тук.

SabiZhurnalov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-02-08T23:34:35+02:00 1.3K

Дар

Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – ...

s4eti

Проза » Разкази

2017-02-08T20:41:42+02:00 945

Двата фланга

Вратата на импровизираното укритие се отвори и вътре влязоха двама мъже, облечени в черни кожени палта. Полковник Лапшин веднага усети, че тези типове са от НКВД и му призля. Винаги му ставаше зле, когато се налагаше да си има работа с НКВД. Сега очакваше поредната порция неприятности.
След насилено ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-02-08T20:30:28+02:00 1.9K 1 11

Не искам!

Не искам - душата ми да тлее в мрак!
Не искам - страх да обзема същността ми пак,
като преминаващ през мен бърз, товарен влак.
Не искам - свирепи птици да ме разкъсват
в този тъмен свят пак и пак. ...

НинаСидерова

Проза

2017-02-08T20:23:28+02:00 600

Гергана

Гергана пръхтеше нагоре по баира, понесла две торби с покупки. Насреща добродушният комшия Дечко пушеше цигара и както винаги шеговито ù подхвърли в приятен напев: - Моме Гергано, моме Гергано, накъде си поела толкова рано? - Де да беше рано! Цял ден съм търчала напред-назад и сега на нова сметка тр ...

MalinaLuna

Проза » Разкази

2017-02-08T15:02:59+02:00 794 1 3

От страх

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, кла ...

diqna-liana

Проза » Разкази

2017-02-08T11:06:35+02:00 1.1K 5

Come baby to get some blues, Part two

II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-08T09:05:13+02:00 630 1 4

Безсъние

Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. ...

rabafia

Проза » Други

2017-02-08T08:38:27+02:00 646

Младежи в мрежи

Студен вятър подухваше във влажната януарска вечер, когато излязъл от лекции, младият студент Симеон Любенов закрачи по кишавия тротоар на една от кривите улички в посока Орлов мост. Ледът се топеше и водата в зиналите по асфалта трапове криеше опасности както за коли, така и за пешеходци. Канализац ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-02-07T23:58:06+02:00 655

Раздавинки

Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...

inakrein

Проза » Разкази

2017-02-07T22:50:13+02:00 1.9K 5 12

Сметка

Приятелю, четеш ли?
Четеш ли или само плъзгаш погледа си през буквите, думите и изреченията, които ти пиша. Питам се дали изобщо чуваш крясъците ми, когато оставам без думи. Исках да бъдеш там, до мен, исках те, всеки ден, всеки миг, всеки час (и може би все още мечтая, защото знам, че понякога те с ...

wolfgirl

Проза » Разкази, Писма

2017-02-07T21:33:11+02:00 858

Пътуване

- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Други

2017-02-07T21:16:23+02:00 1.7K 11

Едностранна страна на любовта

Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиня ...

bubulinabe

Проза » Писма

2017-02-07T20:10:04+02:00 1.1K