Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Гражданско дело № ХХ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №…
Скеч от Генка Богданова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ИЩЕЦ: възрастен мъж от село
ОБВИНЯЕМ: млад мъж ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Хумористична
927 2

Един негов поглед

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...
LacrimosaM (Гергана)
LacrimosaM
Проза » Други
1.3K 1 2

От клетва до срам

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...
HAATOR (Руми Пенчева)
HAATOR
Проза » Разкази
2.2K 2 3

Славеева песен

Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...
aleksis_marti (Антония Станчева)
aleksis_marti
Проза » Разкази
1.6K

Виенско кафе 2/ 4

Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:
– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?
Вдигам рамене:
– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?
– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка? ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
906 2 4

Усмивката 2

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
1.1K 6 9

Среща със Сатаната

Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.2K 2

Ти ли си.. (част 1)

Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. знач ...
EmiliaY (Емилия Йорданова)
EmiliaY
Проза » Повести и романи
1K

Хард рок психотерапия

– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или ...
admiral (Олег)
admiral
Проза » Хумористична
1.2K 2

Рошавата сврака

"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...
Oracle (Росен Балабанов)
Oracle
Проза » Разкази, Хумористична
1.5K 1 2

Усмивката

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
1.2K 6 22

Лотария

Ще си купи онази рокля от витрината. Най-скъпата, която някога бяха продавали – 175 лева. Такава красота, такъв разкошен цвят! Една вечер след като оправи касата и затвори магазина я пробва тайно. Стоеше ѝ толкова хубаво все едно беше шита специално за нея. И материята беше разкошна. После цяла седм ...
Freya_Frail (Силвия)
Freya_Frail
Проза » Разкази
2K 1 4

"Бог бави, но не забравя"

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Разкази
3.5K 2 2

Кидония - Девета част

9.
Писъкът беше толкова силен, че се чу в цялата станция. Моментално скочих от леглото и грабнах крачето от леглото. Отворих вратата и в същият миг ме блъсна остра болка в гърлото и гърдите. Усетих ,че се задушавам и не мога да дишам нормално. Въздухът беше разреден и приличаше на смес, която прогар ...
ДжонЛейзър (Джон Лейзър)
ДжонЛейзър
Проза » Фантастика и фентъзи
741 1 3

В подлеза

Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.4K 2

Виенско кафе 2/ 3

Борил изчезна в асансьора и Мира влетя в микроскопичното ми фоайе.
– Какво става? Телефона ти е изключен, звъннах на работата ти и казаха, че си катастрофирала? Добре ли си?
– Да, нищо ми няма. Не съм катастрофирала, просто се успах за работа и излъгах. Снощи съм съборила скапания телефон без да иск ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
942 1 2

Сезони

Не дочакахме зимата, въпреки това много зими минаха през нас.
Хубаво е да се сгушиш в прегръдките на някого, когато навън е студено и всичко е замръзнало. Истинският проблем идва, когато студът е вътре в нас. Тогава нито вятър, нито слънце помагат. Ледовете си стоят и не се топят. А как исках да дой ...
MillionDreams
MillionDreams
Проза » Други
664 2 3

Отново себе си

Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Тол ...
merian100 (Марияна Димитрова)
merian100
Проза » Разкази
1.1K 1 3

Какво оставяме след себе си

Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
Деница (Деница Ангелова)
Деница
Проза » Разкази
2.5K 1 5

Весели пуканки с комерсиални и... Част 7

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателкат ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Повести и романи
948

Моите срещи със смъртта

1. Първата ми среща със смъртта се състоя в един "сън". Беше след смъртта на баба ми. Тя почина през 1984г. в Сливен, където съм израснал. Това, което ще разкажа се случи през 1988г. Сънувах, че се намирам в двора пред къщата в Сливен. На отсрещната страна има училище. Стоя на двора и виждам как от ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
1.1K 4 9

Днес живях

Една красива история, нямаше край. Беше лято, слънцето печеше, а усмивката стигаше до парещия бряг, където твореше любовта... Всяка сутрин отивах до морския бриз, да вдишвам любовта, да се потопя в тази свобода и да крача смело, за да бъда себе си. Един ден близо до морето срещнах непознат човек. По ...
дъждове (Димитрина Владимирова)
дъждове
Проза
1.7K 3 5

Кидония - Осма част

8.
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...
ДжонЛейзър (Джон Лейзър)
ДжонЛейзър
Проза » Фантастика и фентъзи
914 1

Малките неща

> Защото той...
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...
hrise_to (Христиана Александрова)
hrise_to
Проза
906

Караконджулът

Нещо се спотайва в тъмното. Души, чака, гледа. Покрай извилия се черен път, който се разстила под лунната светлина и заобикаля старата воденица, построена при селската река. Тази воденица е отдавна порутена и изоставена. Развалините и стърчат там като непотребна и прашна дреха закачена на стената. Х ...
sofist (Авитохол)
sofist
Проза » Разкази
2.6K

"На многая лета"!

“На многая лета”!
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свъ ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Други
2.2K

Горчиви плодове

„Постой, почакай майка си, тя за вас се трепа… То, в студената ти и голяма къща, никой не те чака, празна си хлопа и припява на умряло, хуууу….!”
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза » Разкази
1.4K 3

Кидония - Седма част

7.
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...
ДжонЛейзър (Джон Лейзър)
ДжонЛейзър
Проза » Фантастика и фентъзи
644 2 2

Живот в лист и илюзии

Аз се казвам Джеймс Уолтър Скот и пиша този разказ, за да мога в сутрините, когато ставам да разбера защо съществувам и от къде съм тръгнал. Пиша, за да живея в думите на забравата, както и, за да разбера света на моите илюзии. Опитвам се да осмисля и да разсъждавам върху това, което съм, но единств ...
kostov (Емил Костов)
kostov
Проза » Разкази
1.3K 1 2

18+ Виенско кафе - 2/ 2

Лежах на дивана и гледах мъжа до мен, никога нямаше да си го призная на глас, но наистина ми беше хубаво да го усещам до себе си, много хубаво. И това след всичко, което ми беше причинил. Голяма шматка бях, идваше ми сама да се гръмна.
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга же ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1K 2 2

Ракийка и чай с мед

Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаш ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
2.4K 4 12

Еврострахове

– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази, Хумористична
971 3

Весели пуканки с комерсиални и... Част 6

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 6
Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табу ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Повести и романи
883

Да намериш изход

Чак когато закрачи към колата си, младият мъж осъзна, че е прекалил доста с алкохола. Погледът му се бе премрежил, а краката му стъпваха несигурно по неравния плочник пред дискотеката. Стомахът му протестираше, давайки сигнали, че иска да се освободи от съдържанието си. Хлъцна, оригна си и се замисл ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.8K 4 4

Съдружници

Владо Биков, по прякор Професора, собственик на престижна строителна фирма, малко над четиридесетте, младолик и добре сложен, паркира с елегантна маневра Аудито между два лъскави джипа пред хоспис „Оазис“. Изгаси двигателя на колата и издърпа ключа с тежка сребърна висулка, изобразяваща небостъргача ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Разкази
2.2K 2 10

Небесно вино

НЕБЕСНО ВИНО
„В Памет на Учителя Ал Халладж. Един от моите Небесни Учители“
- Братко Ал Хаир! Най-накрая ти успя! Завърши едно от посланията на Живота си! Откровението на Душата - чудесна книга със стихове! Израз на вдъхновението от живота, на красотата от съществуването, на полета на духа, на истин ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Разкази
650

Сламен пират

Ресторантчето беше скътано в края на една тясна уличка. Над входа имаше знаме, от ония, шарените, които са ползвали рицарите. То самото приличаше на копие и някакъв герб беше изографисан върху дървено разширение преди острието – за авторитет.
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
862 1 3

Разминаване

Един сравнително добре облечен млад мъж събира фасовете, белеещи в полумрака пред вратата на счетоводния офис, покрай който минавам всяка сутрин и вечер.
Виждал съм и служителките. Няколко са.
Не помня лицата им, но винаги съм си мислил, виждайки ги да пушат на теракотените стъпала:
„Не им ли се наб ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Други
1.2K

Голямата риба

Голямата риба
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената път ...
albaregia (Аляна Пенчева)
albaregia
Проза » Разкази
887