Проза и разкази от съвременни български писатели

42.6K резултата

Любовта е по-лоша от смъртта

Дори болката от скръбта не е толкова мъчителна и тежка, колкото от загубата на любовта. От смъртта ни остава хубав спомен за човек, надгробна плоча, над която да поплачем и някой, който да ни пази духом... От любовта остават тежки спомени, които изгарят душата ни. Тлеят дълбоко в съзнанието ни и нак ...
980 3

Череши по банков път

Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...
1.1K 1 4

Виенско кафе 2/ 42

– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.
– Защо го изписват днес?
– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.
– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе н ...
2.1K 4 6

Любовта ми под лунна светлина

Малко преди полунощ е. Отново настъпи това време от денонощието, в което липсата ти се усеща най-силно. Взирам се в звездното небе през прозореца, защото знам, че и ти правиш същото в този момент. Гледаме една луна, едно небе, едни звезди и това ме кара да те почувствам по-близо до мен. Вече е полун ...
1.2K 3 10

Ралица

Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...
2.8K 5 19

Учител по неволя - Страх и омраза в училището

Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото б ...
1.8K

След дългата зима

Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...
1K

Въгарец

ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...
2.6K 7 9

Струва си парите

СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...
1.5K 4 6

Най-хубавият рожден ден

Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...
3.4K 3 3

За честта на мъжа III

Както стоманата се калява докато е гореща, така и мъжът се калява в битка и огън. Бъди винаги, приятелю, с добро и честно сърце, бъди свободен човек! Братството между хората се калява с огън, братът скача в огъня за брат си и не пита и не се мае страх ли го е или не, но пази честа на кръвта си. Мног ...
1.3K 1

Вторият убиец

В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...
3.4K 4 3

Виенско кафе 2/ 41

– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...
2K 5 4

Къси разкази край Огоста

"Късият разказ е нещо съвсем различно – късият разказ е като целувка в мрака от непознат"
Стивън Кинг
Сълзите на Баба
Има едно място на земята, където се срещат пръст и Небе. Въздух и вода. Където Слънцето винаги топли, а вятърът сякаш гали. Там дори дъждът е желан.Облаците ни носят в рехавата си па ...
978 3 9

С един повече

Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
979 3 4

Киара

Киара
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...
2.3K 1 16

Жена с вкус на вишна

Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...
2.3K 2 3

В търсене

Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, ...
944 1

Намерено щастие

Казвам се Теодор (Θεόδωρος) и съм ромей по рождение. Участвам в управлението на столицата и често попадам в ситуации, които никак не се нравят на очите ми. Срещам корупция, клевети и измами. В първите месеци на лето господне 6905г. (=последните месеци на 1396г.), в столицата имаше разгорещен дебат н ...
815

Бръшлянът

Разказ от Генка Богданова
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...
1K 1 2

Приказка за живота

"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
2.3K 4

Творбата на художника

Художникът сяда на старата ти дървена табуретка и фиксира погледа си върху празното платно. Бавно размесва маслените си бои с прецизността, присъща на истинските майстори от старите времена. Той вече е облякъл старите си изцапани с капки боя дрехи, в които често избърсва излишната боя от четките си. ...
908

Вероятно – 3

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...
1K 1 3

Мъдрословия (11)

121. Човек може да победи съдбата.
122. Слаб си тогава, когато вместо да продължиш напред, оплакваш провалената си любов.
123. Унищожи богатството си, но не го предавай в чужди ръце.
124. Болката води самота, самотата води до познание, а познанието – до вечен живот.
125. Ако се чувствате прекалено щ ...
825

Калните обувки

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
956 1 3

Бойно поле – Душа

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...
1.5K 1

Онази объркващата любов

Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...
1.1K 1

Виенско кафе 2/ 40

– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...
1.3K 5 4

Невъзпитан

Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...
1.5K

За честта на мъжа II

Бди и винаги бъди до твоите! Те са твоите овце, ти си техния пастир и стъпиш ли накриво стъпват и те. Води ги винаги по правия път и бъди тяхна надежда. Не жали никога сили в името на тяхното добруване и никога не предавай честа и сърцето си. Веднъж загубиш ли честа си, губиш себе си завинаги. Винаг ...
1.1K 1

Създатели

— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...
940 1

Кучешка му работа

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...
1.8K 3 4

Университетски неволи

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...
843 1

На прощаване с любимата учителка

Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.
Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на ...
3K 3

Служба

Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...
1.5K 1 3

Джентълмени

ДЖЕНТЪЛМЕНИ
Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.
Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на к ...
1.1K 1 2

Виенско кафе 2/ 39

Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я... ...
1.7K 4 5

Компот със сол

Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.
Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , ...
1.8K 1 2